Груевски и синдромът на лъжливото овчарче

Първата версия е на проправителствения кръг и според нея полицията е разбила една от най-опасните терористични групи на Балканите, като близките до властта медии и коментатори намекват, че става въпрос за поддръжници на концепцията за "Велика Албания" и за дългата ръка на САЩ и други западни страни. В другия ъгъл е опозиционният лагер около Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). И тълкуването там е, че нападението е изфабрикувана провокация, дирижирана от управляващия тандем ВМРО-ДПМНЕ на Груевски и ДСИ с цел отклоняване на вниманието от протестите и течащия вече четвърти месец скандал с подслушванията. "Това, което най-силно прави впечатление, е колко разделена е Македония относно интерпретациите на случилото се. Единият лагер просто не слуша другия и обратното," посочва пред "Капитал" Кирил Дрезов, директор на Департамента за Югоизточна Европа на Keele University и анализатор на Oxford Analytica.

От изнесеното досега може да се съди, че групировката в Куманово е била съставена от бойци и поддръжници на някогашните структури на Армията за освобождение на Косово (АОК) и нейното македонско крило Национална освободителна армия, които участваха във военните действия в Косово през 1999 г. и в Македония през 2001 г. "Сега те се занимават с мафиотски и престъпен бизнес. Това е обучена група, която е участвала и в предишни инциденти в Македония и Косово," казва пред "Капитал" Александър Чомовски, редактор и водещ от частната ТВ ТЕЛМА. Един от тях е нападението над полицейски участък в намиращото се до границата с Косово село Гошнице през април. Според д-р Жидас Даскаловски, преподавател по политология в битолския университет "Климент Охридски" и председател на Центъра за изследване и създаване на политики, всички версии, че акцията в Куманово и прехвърлянето на групата от Косово в Македония са станали по заповед или с пари на Груевски, са абсурдни. "Те могат да се сравняват с теориите, че американското правителство е съдействало и е осигурило динамит и други експлозиви, за да могат терористите със самолетите да сринат кулите близнаци в Ню Йорк", посочва той пред "Капитал".

Има обаче и много въпросителни около това какво е правила групировката в Куманово, тъй като, както казва Никола Димитров, "не изглежда да е била там, за да обере някой магазин". Няма обяснение и как са успели да разположат толкова хора и оръжия в града. И докато мотивите на формированието остават неизвестни, се отваря поле за спекулаци, че ако то няма определен дневен ред, може би е било насочвано от някой, който има. Неясно е и защо, след като властите твърдят, че следят от месеци как групата влиза и излиза от Македония и дори са информирали за това западните служби, не са я нападнали някъде близо до границата, а точно в центъра на един от най-големите градове. И то в момент, съвпадащ със засилващите се протести срещу правителството на фона на мащабния скандал с подслушването на близо 20 000 души.

Записите от прехванатите разговори, които лидерът на СДСМ Зоран Заев нарича "бомби" и изнася на порции от февруари насам, разкриват грозната картина на едно управление, прогнило от корупция, злоупотреби, рекет и безочие и обхванало в пипалата си всички сфери на държавната власт, бизнеса, медиите. "Това, което видяхме в Куманово, може наистина да е случай на въоръжено бунтовническо формирование, което се възползва от момента на политическа нестабилност и слабост, за да атакува. Но проблемът е, че за много от македонците и за наблюдателите отвън е трудно да приемат версията на правителството без дълбока подозрителност. Това е проклятието, което тегне над Груевски след разкритията от последните месеци. Сега хората могат да повярват в почти всичко, включително, че управляващите са способни на подобни манипулации в полза на собствения си интерес", казва пред "Капитал" д-р Джеймс Кер-Линдзи от London School of Economics.

Операция с обратен ефект

Всъщност, ако всичко е било нагласено с цел Груевски да се закрепи, преценката му се оказа погрешна и цялата акция се обърна срещу него. Страните от ЕС и САЩ реагираха предпазливо и скептично на "победата" му срещу "терористите" и призоваха за бързо и прозрачно разследване на инцидента. Подкрепа дойде единствено от Москва, която обвини опозицията в Скопие и "инспирирани от Запада НПО-та", че се опитват да подклаждат "цветна революция". "По-широкият контекст на случката в Куманово е, че липсва реална и искрена преценка на властта в Скопие в лицето на Груевски и президента Георги Иванов накъде трябва да се ориентира Македония - дали към ЕС и НАТО или към намигването от Москва", смята Александър Чомовски.

Същевременно премиерът бе принуден да жертва някои от най-приближените си хора - своя братовчед и директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване (УСК, еквивалентът на българската ДАНС) Сашо Миялков, вътрешния министър Гордана Янкуловска и министъра на транспорта Миле Янакиевски. "С оставките Груевски постъпи като гущера, който си откъсва опашката", казва Кирил Дрезов. Но не е ясно за колко време ще му помогне това. "Отстраняването на тези хора беше очаквано и неизбежно и не бива да се тълкува като триумф на опозицията. Още по-грешно ще бъде, ако Груевски си мисли, че с жертването на пешки ще спечели партията шах", посочва Александър Чомовски.

Политика с етнически механизъм

"Етническо напрежение в Македония няма, но за кучетата на войната не е трудно да го създадат," казва д-р Жидас Даскаловски. И добавя, че по принцип в страната междуетническите отношения са крехки, дори и да няма тази степен на антагонизъм, както през 90-те години или през 2001 г. Кирил Дрезов припомня, че в самото Куманово отношенията между македонци и албанци никога не са били сериозен проблем. И интересното е, че много албанци споделят версията, че става въпрос за правителствена манипулация. "Това е донякъде парадоксално, но от гледна точка на междуетническите отношения е добре, че конфронтацията продължава да бъде между правителство и опозиция, а не между македонци и албанци", посочва Дрезов.

Което съвсем не означава, че недоволство няма. "Не бива да се пренебрегва фактът, че сред албанците в Македония нараства разочарованието от техните политически лидери, които по-скоро са партньори на Груевски в граденето на един авторитарен режим, отколкото да се борят за подобряването на ситуацията и условията за живот на албанската общност", казва пред "Капитал" Дане Талески, доктор по политически науки. Все пак за момента надеждата е, че сблъсъците в Куманово ще останат изолиран случай. Талески посочва, че откакто те приключиха, не е имало други инциденти на етническа основа, макар много от загиналите полицаи да са от региона на Тетово и Гостивар, където населението е предимно албанско. 

Но макар за момента опасенията за назряващ нов етнически конфликт да изглеждат преувеличени и всички замесени страни да заявяват, че не го желят и няма да допуснат да се стигне дотам, при сегашната нестабилност няма няма гаранции, че ситуацията няма да излезе извън контрол и да завие бързо в опасна посока. "Основното е, че политическата криза, която е дълбока институционална криза, прави Македония много крехка. Ако тя не приключи възможно най-скоро и ако видим втори и трети инцидент от типа на този в Куманово, тогава, разбира се, нещата могат да тръгнат натам. Така че императивът е да се разреши политическата криза", предупреждава Никола Димитров.

Засега не е ясно как и кога ще стане това на фона на задаващия се голям протест на 17 май и подготвяните проправителствени контрапротести (за тях стана ясно от реакцията на Павле Траянов, един от коалиционните партньори на Груевски, който заяви, че не иска да участва в подобни митинги). "Очевидно е, че политическата мобилизация на властта и опозицията ще продължи. Има реална опасност да се стигне до сблъсъци и насилие, ако двете групи влязат в контакт. Това ще бъде лош и нежелан сценарий", казва Дане Талески. С нарастването на напрежението не е изключено да изплуват и етническите демони. Но както в приказката за лъжливото овчарче, тогава вече може и да няма кой и как да помогне.