Свят

Ник Анстед: Ясно е, че ще има референдум за ЕС във Великобритания

Анализаторът от London School of Economics пред "Капитал"

Дейвид Камерън иска да договори "по-добра сделка" за страната с Брюксел

Марина Станева

Дейвид Камерън иска да договори "по-добра сделка" за страната с Брюксел © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Това ще бъде правителство, коeто ще се фокусира върху възможностите, социалната справедливост и състраданието, обеща британският премиер Дейвид Камерън. Самият той е натоварен с голяма отговорност и още по-големи очаквания, тъй като ще ръководи първия съставен изцяло от консерватори кабинет от осемнадесет години насам. Но Камерън вече демонстрира увереност, като заяви, че сега нещата ще бъдат различни, тъй като няма да му се налага да "търгува" политики с коалиционни партньори и така ще може да му се търси директна сметка за евентуални допуснати грешки.

Парламентарните избори на 7 май във Великобритания дадоха изненадващо мнозинство на управляващите досега консерватори и това постави в център на публичния дебат сбърканите социологически проучвания, които до последно твърдяха, че торите и опозиционните лейбъристи са с изравнени резултати и отново ще има парламент, в който никоя партия няма да има мнозинство. "Все още не е съвсем ясно защо стана така, но съществуват две теории, обясняващи това несъответствие", казва пред "Капитал" Ник Анстед, анализатор от London School of Economics (LSE). "Първата е, че гласоподавателите са променили мнението си в последната минута и е било прекалено късно да бъде взето под внимание от социологическите изследвания. Втората е, че е имало нещо структурно погрешно в заключенията, направени от тези изследвания. Например за избирателната активност или за т. нар. ефект на "срамежливите тори", при който консервативните гласоподаватели казват на анкетьорите, че не са решили все още за кого да пуснат гласа си, но в действителност са избрали вече торите. Това бе забелязано при предишни избори и бяха нанесени корекции, но в този случай те може да са били прекалено малки", обяснява Анстед. И допълва, че в момента се провежда пълна проверка, така че скоро трябва да се получат повече отговори.

Вътре или вън

Победата на Камерън отвори пътя към обещания от консерваторите референдум за членството на Великобритания в ЕС. Още преди изборите премиерът заяви, че иска да договори "по-добра сделка" за страната в съюза, след което да има допитване до 2017 г. Финансовият министър Джордж Озбърн посочи, че сега правителството има "ясен мандат" за преговори с Брюксел. "Ясно е, че ще има референдум, тъй като консерваторите могат да изпълнят своите предизборни обещания като единствена партия, сформираща правителство. Основният въпрос е какъв вид предоговаряне (на условията за членството – бел. ред.) ще успее да постигне Камерън и дали въобще ще може да задоволи онези от дясното крило на партията му. Много от тях са против самата концепция за ЕС, така че е малко вероятно да бъдат убедени. Други може и да се окажат по-умерени", твърди Анстед.

Бизнесът е особено притеснен от перспективата за референдум. Европейските лидери също казват, че не искат Великобритания да напуска съюза. Но и демонстрират, че няма да отстъпят по въпроси като свободното движение на хората. Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вече заяви, че може да има само малки промени в европейските договори. Въпросът сега е как британското правителство ще действа по отношение на имиграцията. Според Анстед това е голямата неизвестна: "Като част от политиката на референдума имиграцията очевидно ще бъде ключова тема. Доказателствата предполагат, че британската общественост се интересува от нея много повече от абстрактния въпрос за ЕС. И вероятно тя ще се превърне в едно от основните риторични оръжия на бъдещата кампания за излизането на страната от съюза. Но също така знаем, че притесненията от имиграцията са свързани с икономическата несигурност, така че ако този проблем се реши, тогава важността на темата може да намалее", твърди Анстед.

По този въпрос страната има напредък. Тя бе най-бързо растящата сред останалите основни развити икономики през миналата година. В сряда стана ясно, че безработицата е спаднала до най-ниските си равнища от 2008 г. насам, а покачването на заплатите се засилва, което е знак, че пазарът на труда продължава да укрепва. Но същевременно Bank of England понижи прогнозата си за растежа на британската икономика през следващите три години, като очакванията сега са за ръст от 2.4%, 2.6% и 2.4% съответно за 2015, 2016 и 2017 г. Освен това финансовата институция посочи, че едно от основните предизвикателство пред Камерън ще бъде да повиши производителността.

Победители и победени

Лейбъристите и либералдемократите понесоха големи загуби на изборите и лидерите им Ед Милибанд и Ник Клег подадоха оставка. "Лейбъристите имат голям политически проблем, тъй като са атакувани на три фронта – отляво в Шотландия, в центъра от консерваторите в т.нар. средна Англия и вдясно от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) - за много от техните традиционни депутатски места. Тази загуба е тежка за партията по същия начин, както беше през 1987 г. или 1992 г., и вероятно ще доведе до същата степен на себеоценка. Политическите предизвикателства са големи и няма лесни отговори", обобщава Анстед.

Но докато едни понесоха удар, други са във възход - като Шотландската национална партия (SNP), която изненадващо спечели 56 депутатски места, след като загуби референдума за отцепването на Шотландия миналата година. "Струва си да се отбележи, че техният дял от гласовете не е много по-висок от 45-те процента, спечелени тогава на референдума. Но определено някои поддръжници на единството трябва да са гласували за SNP. В тази връзка стратегията на партията да се представя за прогресивна социалдемократическа формация, изглежда, работи", посочва Анстед. При този резултат изниква въпросът има ли вероятност за втори референдум за отцепване в Шотландия. "Това е нещо, което SNP може да включи в манифеста си за шотландските избори през 2016 г. Но вероятно ще има разногласия в партията дали това ще бъде добра идея, не на последно място защото може да подкопае част от базата им от поддръжници. Други обаче силно ще подкрепят този ход", обяснява анализаторът от LSE.

Изборните резултати дадоха на UKIP само едно място в парламента. След като не успя да стане депутат, лидерът на евроскептиците Найджъл Фараж обяви, че подава оставка, но тя бе отхвърлена от партията му, която го възстанови начело три дни по-късно. "UKIP се представиха много добре като дял от гласовете, но очевидно това не важи за депутатските места. Сега те са основен противник на лейбъристите и консерваторите в различни части на страната, така че може да продължат да растат. Но партията е изправена пред значителни предизвикателства относно това да се задържи сплотена, тъй като нейната идеология не е напълно кохерентна. Затова е трудно да се предвиди къде ще бъде тя през 2020 г.", казва Анстед. И предвид предстоящия референдум за ЕС не е изключено UKIP да натрупат още дивиденти.

Профил

Ник Анстед е преподавател в департамента по медии и комуникация към London School of Economics, като фокусът му е политическата комуникация. Темите, които изследва, са електоралната конкуренция и политическите кампании, миналото и бъдещото развитие на политическите партии, връзките между политическите институции и новите медии и влиянието на интернет върху политиката и правителството. Бил е преподавател по политика в University of East Anglia в Норич и има докторантура от Royal Holloway, University of London.