Треска в брюкселска вечер

Последното се оказа най-деликатно и в крайна сметка надигналата се съпротива е колкото правна, толкова и политическа. От месеци дипломати от ЕС обясняват на Лондон, че имат желание да му помогнат да предпази социалната си система и трудовия си пазар - но не и по този начин. Макар други държави също да имат притеснения от ефектите на имиграцията, настояването Великобритания да се сдобие с правото да прегази принципа на равноправието и да третира по различен начин двама души, вършещи една и съща работа, само защото единият е с друга националност, отива твърде далече. Стратегията на Камерън да играе ва банк и още в началото на преговорите да обяви, че ако не получи протокол за четиригодишното ограничение, може самият той да оглави кампанията за излизане от от ЕС, влоши нещата още повече.

Обиколката му в Източна Европа през последните две седмици показа точно това. В България и Румъния британският премиер чу, че искането му е неприемливо. Във Варшава посланието беше най-категорично - полският президент Анджей Дуда заяви, че принципите за недискриминация и свободно движение са "абсолютно решаващи", че Полша има задължения към своите граждани, живеещи в чужбина, включително на Острова, и че "е въпрос на месеци, не на седмици, преди да стане възможно да се споразумеем по друго предложение на нашите британски партньори".

Усещането е, че Лондон много е сбъркал с преценката си, че Варшава няма да рискува да се стигне до Brexit в името на социалните придобивки на сравнително малък брой полски граждани в чужбина и ще бъде убедена от аргумента, че британската идея ще помогне на Източна Европа да се справи с изтичането на мозъци. "Британското правителство не разбира колко силна е чувствителността по този въпрос. Символично той е изключително важен, тъй като почти всяко полско семейство има някой близък - роднина или приятел, който работи навън", казва пред в. Daily Telegraph професорът по политически науки Алекс Шчербяк от University of Sussex.

Същата грешна калкулация прозира и зад цялостната стратегия на Камерън да вдигне залозите и да прибегне до изнудване. Преценката му вероятно е била, че ЕС, притиснат от еврокризата, бежанците, тероризма, Сирия и Русия, по-скоро ще е готов да жертва свои основополагащи принципи, отколкото да допусне Великобритания да си тръгне и разпадът да се засили.

В допълнение настояването за четиригодишното ограничение дори няма особен смисъл. Преди дни сър Стивън Никъл, уважаван икономист от Службата за бюджетна отговорност (OBR), предупреди, че то "няма да има голям ефект" по отношение на намаляване на миграцията. Изследванията показват, че хората от други европейски страни идват във Великобритания, привлечени от по-добрите възможности на гъвкавия трудов пазар и по-високите заплати, а не от данъчните кредити и социалните жилища. Освен това имигрантите допринасят в британската социална система много повече, отколкото получават от нея.

Същевременно, колкото и невралгична тема да е имиграцията, според сондажите тя няма да е решаваща при референдума за излизане или оставане. Според скорошно проучване на ComRes по поръчка на тинк-танка Open Europe, ако Дейвид Камерън не се пребори Великобритания да не бъде ощетена от факта, че е извън еврозоната, това би наклонило с 11% везните в полза на напускане на ЕС. Докато неуспехът да въведе четиригодишното блокиране на достъпа до социални плащания би променило мнението на 9% от анкетираните, но все пак би имало крехко мнозинство в полза на оставане в съюза.

План Б или Brexit

Резултатът от твърдоглавието на Камерън е, че на 17 декември вечерта по време на Европейския съвет той се озова в ситуацията да бъде сам срещу всички и беше посъветван да търси план Б за излизане от задънената улица. Един от обсъжданите варианти е за въвеждане на т.нар. аварийна спирачка, която ще позволява на страните временно да ограничават имиграцията, ако са налице определени условия, доказващи извънредна ситуация. Засега обаче за Камерън е трудно да "продаде" тази идея на евроскептиците в собствената си Консервативна партия, които се притесняват, че Лондон вероятно ще има нужда от санкция от Брюксел, преди да въведе подобна мярка, и това ще я направи неработеща. Друга опция е да се търси решение по аналогия с действащ в Дания закон, който изисква гражданите на ЕС да са живели пет години в страната, преди да имат право да се сдобият с недвижим имот. Той е въведен с цел спирането на германци да купуват втори жилища в скандинавската страна. Сред правните експерти обаче няма единно мнение дали ако този принцип бъде приложен към социалните помощи, няма да падне при неизбежните обжалвания в европейските съдилища. Трета възможност Камерън да излезе от капана, в който сам се вкара, е четиригодишното ограничение да бъде приложено и към британците и така да се премахне елементът на дискриминация.

Със сближаването на процентите на лагерите за излизане и оставане в ЕС и със скъсяването на оставащото време до свикване на референдум (той трябва да бъде направен до края на 2017 г., но предпочитанието на правителството е да се случи още през 2016 г.) Камерън и европейските му партньори ще се озовават във все по-сложна ситуация. Както предупреди тези дни бившият премиер сър Джон Мейджър, за Великобритания ще бъде опасно да гласува за "великолепна изолация" и да напусне ЕС. И ще бъде жалко, ако непремислените ходове на Камерън доведат точно до това.