Много шпиониране за нищо

Едно от обясненията за дипломатическо-шпионската пушилка е недоволството на Сърбия, че Македония може да подкрепи членството на Косово в ЮНЕСКО. Това всъщност е версията, която активно подсказват Вучич и Дачич. Но по-вероятната причина е, че причина всъщност няма и се разиграва театър. Просто Белград не харесва посоката, в която пое Скопие след падането на режима на бившия премиер Никола Груевски. И го показва по тромав и вреден начин. "Тази криза е изцяло творение на Вучич. Очаквам деескалация и никакви последствия. Цялата драма е излишно раздута", отбелязва пред "Капитал" Деян Анастасиевич, разседващ журналист от белградския седмичник "Време" и автор на сп. Time.

От Сърбия, без любов

Не е съвпадение, че отношенията между Скопие и Белград започнаха да се влошават около идването на власт на новото македонско правителство и най-вече след "кървавия четвъртък" на 27 април, когато агресивна тълпа нахлу в парламента и остави белег на челото на бъдещия премиер Заев. Стана ясно, че по време на драматичната нощ на погрома вътре е бил сръбският представител на спецслужбите в посолството в Скопие Горан Живайлевич.

Месец по-късно изтече доклад на македонските служби за активните мероприятия на руските и сръбските агенти в страната, описващ подробно дейността на Живайлевич, на лидера на сръбската партия в Македония Иван Стоилкович и на депутата от партията на Вучич Мирослав Лазански. Пикът на смразяването дойде с изявлението на Ивица Дачич, направено по време на визита в Атина, че признаването на Република Македония под конституционното й име от страна на Белград е било "грешка". След разгарянето на дипломатическия скандал сега Дачич заплаши, че Сърбия може да преразгледа решението си за името.

Само един скандал не стига

"Каквото и да се е случило всъщност в Скопие, изтеглянето на целокупния екип на посолството е дипломатическо дилетантство и шарлатанство, присъщо на бананови републики." Така определи в Twitter случващото се бившият сръбски външен министър Вук Йеремич.

Според Тена Прелец, докторант в политическия факултет на University of Sussex и изследовател в London School of Economics, решението на сръбското правителство да раздуха толкова публично нещата и дирижираната атака на сръбските таблоиди срещу Македония ясно показват, че Белград не е щастлив от смяната на властта в Скопие. "Премисленият и зрял ход би бил да се използват дипломатически канали за уреждане на въпроса или поне да го проучат, преди да прекъснат дипломатическите отношения и да разпалят медийна истерия. Така човек не може да не си помисли, че присъствието на корумпирана националистическо-популистка "стара гвардия" начело на Македония беше удобно за Белград (а вероятно и за Атина). Най-малкото защото, освен другото, гарантираше, че членството на Македония в ЕС и НАТО остава много далечна, почти невъзможна перспектива. Сега с новото правителство, с разведряването на отношенията с България и с факта, че се говори за възможност за влизане в НАТО, геополитическият ред бе разтърсен и Белград се почувства длъжен да направи нещо. Но това, което направи, не беше много умно", казва Прелец пред "Капитал".

Още повече че откакто пое властта, Заев се превърна във фаворит на Запада - титла, с която доскоро се кичеше Вучич. "Дълго време сръбският президент беше любимец на Брюксел, тъй като в региона нямаше друг, който да показва намерение да се приближи до ЕС. Белград демонстрираше, че е реформаторски настроен, че иска да бъде част от Запада, и паралелно с това флиртуваше с Русия. Случващото се сега е много повече свързано с руското влияние в Белград, отколкото с каквото и да било друго. В момента Сърбия е единствената страна в региона, където Москва може да засилва влиянието си", посочва пред "Капитал" Андрея Стойковски, председател на Центъра за европейски стратегии Eurothink в Скопие.

Същевременно обясненията на Вучич и Дачич за спречкването не издържат. "Двете причини, които Белград посочи - че македонските служби агресивно шпионират сръбски дипломати и че Скопие възнамерява да гласува за приемането на Косово в ЮНЕСКО - са лъжливи. Първо, многобройни независими източници от Македония отричат, че е имало шпиониране. И второ, Косово не възнамерява да кандидатства за членство в ЮНЕСКО тази година", казва Деян Анастасиевич. Скопие отдавна е признало независимостта на бившата сръбска провинция. А последния път, когато Косово се пробва за ЮНЕСКО през 2015 г., също имаше размяна на реплики със Скопие и това не е нещо ново, което да предизвика подобна свръхреакция от Белград.

Така най-вероятно цялата история е несръчен опит на Белград да измести фокуса от аферата с Живайлевич и сръбските шпиони в Скопие. По стечение на обстоятелствата точно тези дни в Македония най-после - след като ВМРО-ДПМНЕ на Груевски дълго блокираше процеса - започна процедурата по избор на нов главен прокурор. От него се очаква да направи истинско разследване на събитията от нощта на 27 април. "Това може да разплете историята с участието на сръбските тайни служби в случката. И скандалът сега е начин Белград да отклони вниманието от себе си и да прехвърли вината другаде", смята Андрея Стойковски.

Същата версия развива и Йелена Милич, директор на Центъра за евроатлантически изследвания (CEAS) в Белград - че Вучич използа ситуацията, за остави истинската шпионска афера на заден план и да представи всичко пред сръбската публика като история, свързана с кандидатстването на Косово в ЮНЕСКО. Тя посочва и още една причина властта в Белград да не харесва промяната в Скопие. "При Вучич има някаква параноя, че неговият режим, който все повече се приближава до този на Владимир Путин в Русия, ще бъде свален по същия начин с комбинация гражданско недоволство и международна подкрепа, както се случи с Груевски", казва Милич пред "Капитал". И добавя, че този скандал няма толкова общо със самата Македония, колкото с очакванията на Вучич за ролята на Русия в региона и с безизходното положение, в което се озова Сърбия по отношение на Косово. "Това е последствие от двуличната политика на Сърбия и задкулисните съглашения с Русия, докато формално преговаря с ЕС", обобщава Милич. И докато измисленият скандал със Скопие вече отшумява, той произведе поне един траен ефект - разсейването на всякакви илюзии, че Сърбия на Вучич може да бъде регионален лидер, който да помага за добрите отношения и стабилността на Балканите.