"Войниците на съдбата" се завръщат

Според разследване на агенция Reuters, потвърдено от няколко независими източника, охраната на проваления президент Николас Мадуро, докарал страната до 1.7 милиона процента годишна инфлация, вече е поета от руски наемници. Това е станало няколко дни преди началото на масовите протести и самопровъзгласяването на опозиционния председател на парламента Хуан Гуайдо за "преходен" държавен глава, който да свика нови избори. Става дума за бойци от компанията частна военна компания "Вагнер" на близкия до Кремъл бизнесмен Евгений Пригожин. Той често е наричан "готвача на Путин" заради многобройните кетъринг договори за нуждите властта, както и заради доставката на провизии за руската армия.

Според Reuters през последните месеци Мадуро вече не се доверявал напълно на своите военни и се опасявал от преврат. Затова и личната му защита била поверена на чужди бойци, служили в специалните части на Русия. Данните за броя им варира от няколко десетки до около 400, като те са били транспортирани на малки групи до столицата Каракас с цивилни полети от съседни държави и най-вече от Куба. Други източници твърдят, че изпращането на първите руски наемници е предшествало размириците срещу Мадуро и е започнало още през май 2018 г., за да защитят инвестициите на "Роснефт" във венецуелската петролна индустрия (страната е с най-големите доказани нефтени залежи в света). Reuters проследява и публичните бази данни за полетна информация, които регистрират интензивен трафик на военнотранспортни и правителствени самолети между Русия и Венецуела през декември и януари.

Запитан за евентуално руско участие в охраната на венецуелския президент, говорителят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков отговаря пред агенцията: "Не разполагаме с подобна информация." Евгений Шабаев, лидер на казашка паравоенна организация с връзки в наемническите среди, обаче твърди: "Нашите хора там са директно за негова (на Мадуро – бел. ред.) защита."

"Сготви" ми война

Въпреки че Кремъл официално не признава съществуването й, в момента ЧВК "Вагнер", изглежда, се налага като основното оръжие на Русия в "сенчестите" й операции в различни горещи точки на света. За пръв път за нея се заговори преди около пет години след началото на сепаратисткия конфликт в Източна Украйна и масовата поява на "военнослужещи в отпуск" по бойните полета.

Следващата спирка на "Вагнер" е Сирия. Според разследване на онлайн изданието The Bell (създадено от бивши журналисти от Forbes - Русия, и "Ведомости") там Кремъл за пръв път изпробва наемниците в дълга конвенционална операция на голямо разстояние от Русия. Експериментът започва през август 2015 г. и е успешен в продължение на около две години и половина.

В началото на февруари 2018 г. обаче силите на "Вагнер" хазартно решават да изпробват търпението на американската армия в Деир ез Зор, навлизайки в нейната зона и атакувайки съюзнически кюрдски бойци. Резултатът е, че САЩ отвръщат на удара с масиран тричасов обстрел, който почти напълно унищожава наемническото подразделение. До ескалация не се стига, тъй като Русия официално отрича нейни военнослужещи да са участвали в сблъсъка.

След инцидента служителите на "Вагнер" като че ли се изпаряват от Сирия. Неофициална информация за присъствието им обаче започват да идва от различни африкански държави – например от Либия, където контролиращият източната част от страната ген. Халифа Хафтар демонстрира близост с Русия и неколкократно посещава Москва в търсене на военна подкрепа. Според разследване на Bloomberg наемници от фирмата на Пригожин са регистрирани в Демократична република Конго, Судан, Либия, Мадагаскар, Ангола, Гвинея, Мозамбик, Зимбабве и Централноафриканската република. Последната държава заслужава по-специално внимание, тъй като в началото на август 2018 г. на територията й са разстреляни трима руски журналисти, разследващи дейността на "Вагнер": Кирил Радченко, Александър Расторгуев и Орхан Джемал.

"Приватизация" на антитероризма

Тенденцията да се използват наемници не е чужда и на най-голямата военна сила в света. Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис (известен с прякора The Warrior Monk) изненадващо се оттегли в края на декември, като официалната причина бе посочено несъгласието му с плановете на президента Доналд Тръмп да изтегли американската армия от Сирия и Афганистан. Зад оставката обаче най-вероятно се крие по-дълбок мотив – идеите на американския държавен глава да прехвърля все по-голяма част от отговорностите на въоръжените сили в... частни ръце.

Горе-долу по същото време, когато Матис гневно хвърли оставка, в януарския брой на американското списание за оръжия Recoil се появява мистериозна реклама - изцяло черна страница с надпис "Ние идваме" и емблемата на компанията за сигурност Blackwater.

За всеки, който следи отбранителната проблематика или има поглед върху американското военно присъствие в Ирак през ерата "Буш", това име има ефект на земетресение. В продължение на години Blackwater беше най-известният доставчик на наемнически услуги по всички фронтове, където САЩ воюват. Основаната от бившия офицер от специалните части Ерик Принс фирма бързо се превърна в най-големия подизпълнител на Пентагона в сферата на "частната сигурност" на територията на Ирак, осигурявайки препитание на хиляди командоси ветерани.

Малкият детайл е, че технически погледнато, Blackwater в момента... не съществува. През 2007 г. фирмата придоби мрачна слава по света, след като нейни наемници участват в кървав инцидент в Багдад, при който 17 цивилни са убити, а 20 – ранени. В резултат на започналото мащабно разследване наемническата компания бе изгонена от Ирак. През 2009 г. тя бе продадена и преструктурирана, а Ерик Принс излезе от управлението й.

Има място за старите кучета

Около десет години по-късно бившият щатски "тюлен" преживява ренесанс и явно се готви да възкреси Blackwater. През последните месеци Принс, който по странно стечение на обстоятелства се оказва неофициален съветник по сигурността от т.нар. вътрешен кръг на Тръмп и брат на министъра на образованието Бетси де Вос, активно популяризира план за почти пълно изтегляне на американските войски от Сирия и Афганистан и замяната им с наемници, които, грубо казано, да действат по колониалния модел на Източноиндийската компания. "Ако се вгледаме в историята, преди около 250 години Англия е действала на територията на Индия, като е използвала армия, управлявана от частна компания. Не е имало нито един редовен войник и разходите й са били много ниски", коментира Ерик Принс пред телевизия Fox.

Най-общо казано, идеята на бившия командос и настоящ наемник е да изтегли от Афганистан почти всички сили на редовната американска армия, както и мултинационалната мисия на НАТО с численост около 23 хил. военнослужещи. На тяхно място ще дойдат около 6000 наемници инструктори, които ще обучават и ще работят заедно с местните сили за сигурност. На терен трябва да останат само около 2000 души от специалните части на САЩ, които да действат като сили за бързо реагиране при нужда.

Проблем в случая вероятно ще се окажат не толкова самите наемници (които най-често са бивши командоси), колкото липсата на прозрачност и механизми за граждански контрол над частните военни корпорации по принцип. Също така, ако бъде изпратена в Афганистан, Blackwater или която и да е друга наемническа фирма ще има стимул за максимално проточване на конфликта с цел дългосрочна печалба, а не за неговото решаване.

Още по-смущаващи са идеите на Ерик Принс за подчиняване на цялата операция на един-единствен "генерал-губернатор", както и добив на природни ресурси в страната с цел самофинансиране на частната армия. Последното откровено звучи като да върнем часовника на историята с около 250 години назад...