Морският шах на Ердоган

Въпросната схема обаче вкарва елемент на геополитическо противопоставяне в ситуацията. На практика тя изважда от уравнението Турция и нейната газопреносна инфраструктура към Европа. През 2018 г. ситуацията се заплита още повече, когато се намесва и френският енергиен гигант Total - третата най-печеливша компания в ЕС. Фирмата сключва договор с Eni за експлоатация на въглеводородните залежи на Кипър, което от своя страна окончателно убеждава Израел да се включи в споразумението за втечняване на нейния газ в Египет, както и да прекрати плановете за изграждане на подводен газопровод към Турция.

Всичко това обаче провокира сериозен гняв в турските политически среди и от страна на президента Реджеп Ердоган. Използвайки като разменна карта спорния статут на кипърските турци, Анкара системно започва да изпраща изследователски кораби в кипърски териториални води, в повечето случаи съпроводени от военен ескорт. След всяка турска провокация протестите на Гърция, Кипър, Израел и Египет пък започват да получават все по-силна подкрепа от страна на Италия и Франция, а в последно време - и на САЩ, които също имат свой инвестиционен интерес в експлоатацията на залежите в Източното Средиземноморие, а освен това не одобряват и много от последните политически ходове на Ердоган.

Кризата се разширява на Запад

В стремежа си да излезе от регионалната енергийна изолация, в края на 2019 г. Турция предприема на пръв поглед хазартен политически ход. През ноември миналата година Ердоган сключва споразумение за военно сътрудничество с официалното Правителство на националното съгласие на Либия в пакет със споразумение за морското пространство, по силата на който двете държави обявяват, че делят обща акватория. Въпросният договор оспорва морските граници, установени от Гърция, Кипър и Египет и съответно влиза в конфликт с плановете на трите страни за добив на петрол и газ. Документът напълно игнорира зоните около гръцките острови, включително и на огромния Крит, който е с размерите на малка държава с мащабите на Кипър и разцепва на две акваторията между Турция и Либия.

От своя страна още през декември либийското официално правителство активира отбранителния пакт с Анкара. С помощта на турските военни (и особено на техните бойни дронове) то успя да отблъсне войските на алтернативния парламент в източния град Тобрук, предвождани от ген. Халифа Хафтар и неформално подкрепяни от Египет, Франция и Русия. Обратът в гражданската война обаче доведе до изпращане на още руски наемници на помощ на източната коалиция, а египетското правителство директно заплаши, че може да вкара своя редовна армия в разпадащата се северноафриканска държава. В същото време Франция влезе в неприятно съприкосновение с турските военноморски сили, когато нейна фрегата се опита да провери заподозрян в трафик на оръжие кораб, но бе прихваната с прицелните радари на съпровождащите го военни съдове на Анкара.

Настоящата ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие е пряко следствие на контраспоразумение, сключено в отговор на договора между Турция и Либия. То беше подписано в началото на август, а страни по него са Гърция и Египет, които също фиксираха обща морска граница помежду си и изключителна икономическа зона в района на Източното Средиземноморие. Договорът моментално беше заклеймен от турския външен министър Мевлют Чавушоглу като "нищожен", тъй като според него двете страни не споделят обща граница. Няколко дни по-късно изследователският кораб Oruc Reis и военният му ескорт започнаха да плават не само около Кипър, но и в гръцки териториални води, а военноморските сили на Атина бяха вдигнати по тревога заради подозрения, че турски подводници регулярно са започнали да навлизат дълбоко в акваторията на Егейско море. Така по всичко личи, че действително ставаме свидетели на най-непредвидимата (средиземно)морска ескалация от десетилетия насам.