Свят

Германската икономика се е свила с по-малко от първоначално обявеното

Все пак спадът през второто тримесечие е рекорден заради срива на потреблението, инвестициите и износа

Автомобилната индустрия в Германия е един от най-силно засегнатите сектори от кризата.

Кирил Кирчев

Автомобилната индустрия в Германия е един от най-силно засегнатите сектори от кризата. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Германската икономика се е свила с рекордните 9.7% през второто тримесечие в сравнение с предходното в резултат на коронакризата. На годишна база понижението е 11.3%, показват данните на статистическата служба на страната. Спадът на най-голямата икономика в Европа се дължи на свиването на вътрешното потребление, инвестициите и износа. Той е най-резкият от 1970 г., когато са започнали да се измерват тримесечни данни и е по-голям, отколкото по времето на глобалната финансова криза преди повече от десет години.

Все пак данните са малко по-добри от експресните резултатите, обявени по-рано. Те показваха понижение на БВП с 10.1% през периода април до юни на тримесечна база и 11.7% на годишна. Новината се възприе добре от пазарите и в началото на търговията на борсата във Франкфурт индексът DAX се повиши с над 1%. Еврото също поскъпна спрямо долара до 1.1817.

Данните за германската икономика са положителни и за България, защото Берлин е най-важният търговски партньор на страната от години.

Къде и с колко е намалението

Сезонно изгладените данни показват, че потребителските разходи са се свили с 10.9% спрямо предходното тримесечие, капиталовите инвестиции - с 19.6%, а износът - с 20.3%. Строителната активност, която обикновено е постоянен двигател на растежа за германската икономика, е намаляла с 4.2% на тримесечна база.

"Второто тримесечие беше пълно бедствие", казва пред Reuters икономистът от VP Bank Томас Гитцел. "Независимо дали става въпрос за инвестиции, частно потребление, износ или дори внос - всичко беше в свободно падане."

Единственият светъл лъч бяха държавните разходи, които са нараснали с 1.5% спрямо първото тримесечие поради огромните правителствени програми за спасяване на икономиката от щетите на коронавируса.

Германският парламент отмени спирачката на дълга тази година, за да позволи на правителството да финансира програмите си с рекорден нов дълг от 217.8 млрд. евро.

Фискалната промяна след години на балансирани бюджети означава, че Германия отчита бюджетен дефицит от 51.6 млрд. евро от януари до юни, съобщава статистическата служба. Това представлява дефицит от 3.2% от икономическата продукция, измерен по маастрихските критерии.

Заетостта е намаляла с 1.3% през годината до 44.7 млн. души, което е знак, че усилията на правителството да защити пазара на труда от шока със своята програма за компенсации се отплащат.

Сравнително по-лекото въздействие на кризата върху заетостта помогна за стабилизиране на доходите на много домакинства, което заедно с нежеланието за потребление доведе до значително увеличение на спестяванията им. Германската централна банка очаква разходите на домакинствата да доведат до силно възстановяване през третото тримесечие, въпреки че икономиката може да не достигне нивото си преди кризата до началото на 2022 г.

Правителствените мерки за стимулиране включват временно намаляване на ДДС от юли до декември на стойност до 20 млрд. евро, което Берлин се надява да доведе до повишени разходи за домакинствата.

Най-лошото е зад гърба

Правителството и централната банка на страната очакват най-лошото от кризата да е отминало, за което свидетелстват и по-добрите макроданни през юли, макар че ръстът на бизнес активността през август се забави.

"Отварянето на икономиката ще даде силен тласък в периода от юли до септември", каза Гитцел, но добави, че моментът на истината ще настъпи през есенните и зимните месеци, което може да види вълна от фалити. "Освен това негативните последици от структурните промени в автомобилната индустрия стават все по-очевидни", смята експертът, посочвайки много малки доставчици в сектора, които се борят да се адаптират към дигитализацията и електрификацията.

Влияние върху скоростта на възстановяването ще окаже и овладяването на разпространението на коронавируса в страната и Европа. За съжаление, след разхлабването на мерките в големите европейски страни броят на заразените нараства, което създава притеснения. Германският канцлер Ангела Меркел призова миналата седмица за спазване на мерките и даде да се разбере, че правителството ще направи всичко възможно да не се стига до блокада на икономиката, както се случи в началото на пандемията през март.