"Tрамплинът" на Мъск проработи

Чак след безопасното завръщане на астронавтите изпитатели Боб Бенкен и Дъг Харли НАСА ще сертифицира частния орбитален апарат за регулярни космически полети. Ако всичко мине гладко, първият официален екипаж от трима американци и един японец ще се качи на борда на Crew Dragon на 30 август. Въпреки това обаче още в събота Илън Мъск спонтанно възкликна, индиректно отговаряйки на Дмитри Рогозин с близо шест години закъснение: "Трамплинът проработи!"

Пазарна икономика в орбита

Мисията на Crew Dragon от събота е исторически поврат поради още една причина. 12-минутният полет на капсулата от космодрума във Флорида до околоземна орбита и последвалото 19-часово "преследване" на Международната космическа станция всъщност са кулминация в дългогодишните усилия на НАСА да смени изцяло философията си за космическите изследвания. Идеята е всички операции в близкото околоземно пространство постепенно да се приватизират и да се прехвърлят на компании като SpaceX. По този начин агенцията се опитва постепенно да еволюира от производител на космическо оборудване в потребител на услуги на конкурентен принцип. Според визията на американската космическа администрация така ограничените ресурси ще могат да се използват по-ефективно, а собственият производствен капацитет на НАСА ще бъде запазен най-вече за мисии, които за момента са извън интересите и възможностите на частния сектор.

Екипажът на тестовата мисия, наречена Demo-2, ще прекара на един до три месеца на борда на МКС Източник: SpaceX

За целта през 2010 г. НАСА дава началото на инициативата Commercial Crew Development, която впоследствие се преименува на Commercial Crew Program. По силата на тази програма през 2011 г. агенцията отпуска целево финансиране на четири фирми, които да започнат разработката на свои орбитални апарати - гиганта Boeing, Blue Origin на мултимилиардера Джеф Безос, SpaceX на Илън Мъск и Sierra Nevada Corporation, разработваща минисовалката Dream Chaser. До третата фаза на проекта обаче достигат само две компании - Boeing и SpaceX. През септември 2014 г. те подписват договори с НАСА и получават гигантски грантове - съответно 4.2 млрд. и 2.6 млрд. долара, които трябва да бъдат отпускани на траншове в рамките на 5 години. Впоследствие финансирането набъбва съответно на 5.1 и 3.1 млрд. долара. Срещу тези суми Boeing трябва да разработи капсулата CST-100 Starliner от нулата, а SpaceX - да модифицира товарния кораб Dragon в две версии, така че да може да превозва не само екипировка, но и астронавти.

И въпреки че през повечето време Boeing се радва на по-щедро финансиране и почти открито е фаворизирана от НАСА, на финала компанията на Мъск се откъсна едни гърди напред. Причината: CST-100 Starliner се сблъсква със сериозни технически проблеми - първоначално имаше течове в двигателната система, по време на аварийния катапултен тест се отвориха само два от трите парашута, а накрая орбиталният безпилотен полет (за разлика от този на SpaceX) се оказа полупровал, след като софтуерна грешка предизвика хаотично запалване на двигателите, прекомерно изхабяване на гориво и невъзможност да се достигне до Международната космическа станция. След неколкомесечен анализ на данните от мисията НАСА реши да поиска повторен безпилотен тест на CST-100 Starliner и отложи евентуалния полет на астронавти с капсулата за 2021 г.

Така на финала SpaceX се оказаха последната надежда на САЩ да възстановят способността за пилотирани полети в Космоса, преди да изтече действащият им договор с "Роскосмос". След евентуалния успешен завършек на настоящата мисия на Crew Dragon взаимоотношенията на НАСА с руснаците вероятно ще преминават в качествено нова плоскост - вместо САЩ да плащат за полет на борда на "Союз", двете космически агенции ще си разменят места на двете капсули на бартерен принцип. Полетът на всеки астронавт с Crew Dragon също така ще струва на НАСА по 55 млн. долара, което е осезаемо по-малко от тарифата на "Роскосмос". Или дори на Boeing за Starliner, където всяко място също е около 90 млн. долара.

SpaceX демонстрира нагледно, че "приватизацията" на космоса може да е печеливш бизнес Източник: Reuters

По всичко личи, че това е само началото на космическата приватизация. В началото на май НАСА обяви три гранта за разработката на частни спускаеми апарати, които трябва да приземят следващите американски астронавти на Луната през 2024 г. по линия на програмата Artemis. Те ще отидат при Blue Origin, SpaceX и консорциума Dynetics. SpaceX (а в бъдеще - евентуално и Boeing) получи и зелена светлина да изстрелва космически туристи с Crew Dragon, включително и по двама посетители на МКС всяка година. A ако съдим по изявленията на директора на НАСА Джим Брайденстайн, един от бъдещите посетители на орбиталния комплекс действително може да се окаже актьорът Том Круз, който да заснеме първия филм в безтегловност...