Свят

Ирландия призова за промени във фискалната политика на Европа

Необходима е промяна на Пакта за стабилност и растеж, смята управителят на централната банка на страната

Васил Минков

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европа трябва радикално да преосмисли икономическите си политики, ако иска да постигне прогрес към въглеродна неутралност и да приложи наученото от предходни кризи. Но ЕЦБ не може да се справи сама. Това е основното послание на управителя на Ирландската централна банка Габриел Махлуф, който е и член на управителния съвет на ЕЦБ. Вместо да разчитат само на централната банка на еврозоната да изкара Европа от рецесията, страните ще трябва по-добре да координират фискалните си политики, за да се даде начален тласък и да се поддържа икономическия растеж, каза той в интервю пред Politico.

Пандемията вече е принудила Европа да предприеме стъпки, които не би обмисляла преди. ЕС замрази фискалните си правила от Пакта за стабилност и растеж, докато ръководителите на ЕЦБ започнаха безпрецедентен механизъм за парична подкрепа, чийто основен елемент е програмата за покупка на активи на стойност 1.85 трлн. евро. В своето интервю Махлуф намекна, че може да се наложи ЕЦБ да удължи покупките на облигации и след поставения краен срок през март 2022 г.

Пактът за стабилност и растеж беше създаден преди 30 години, припомни Махлуф, който е служил като секретар на Финансовото министерство на Нова Зеландия и секретар на Гордън Браун по времето, когато е министър на финансите на Обединеното кралство. Той постави въпроса за актуалността на плана и необходимостта от неговата промяна.

Дискусията за бъдещето на регионалните фискални правила се очаква да бъдат в центъра на вниманието след изборите в Германия през септември. Германската Зелена партия изрази готовност да реформира тези правила, за да предотврати прекомерна фискална строгост и да увеличи фискалния капацитет на еврозоната. В същото време ХДС на канцлера Ангела Меркел под новото ръководство на Армин Лашет иска да избегне смекчаване на дисциплиниращите функции на пакта.

Изместване на парадигмата

Според Махлуф новите икономически реалности изискват дългосрочно мислене. Това важи с особена сила за целта на ЕС за климатично неутрална икономика до 2050 г. Постигането на нулеви емисии не е било на дневен ред преди 30 г., отбеляза той.

Настоящите фискални правила поставят твърде голям акцент върху параметри като структурен бюджетен баланс - фискалния дефицит на страната, коригиран за ефектите на бизнес цикъла; или обикновени отношения като дълг към БВП. Те са твърде специфични, за да могат икономистите да оценят състоянието на икономиката според тях. Например "съставът на инвестициите е толкова важен, колкото и абсолютното им ниво като част от БВП, особено когато толкова голяма част от икономическата активност ще трябва да се трансформира в следващите 30 години, за да се постигнат нулеви нетни емисии", обясни той.

Със сигурност стабилността на дълга не бива да се игнорира, смята Махлуф. Но да се обръща толкова голямо внимание на дълга замъглява по-широката цел на икономическата политика: подобряване на благосъстоянието. Дълговата стабилност е едно от условията за постигане на целта, а не крайна цел сама по себе си.

Освен това повече фискална координация сред страните от еврозоната е необходима, подкрепена от фискален механизъм на ниво ЕС, твърди Махлуф: "Важно е да си научим уроците от последните две кризи - сегашната и тази отпреди десетилетие. Единият от тях е, че ако фискалната и паричната политика работят координирано, това е благоприятно за цялото общество". Трябва да се обърне внимание и на политическите предизвикателства като дълбоко вкоренения германски фискален консерватизъм и отдаденост на балансираните бюджети.

Да се хвърли светлина върху фискалната политика също ще е в полза на централните банки. По-голяма подкрепа за фискалния аспект ще помогне на определящите паричната политика да постигнат ценова стабилност без да прибягват до по-неконвенционални мерки като по-агресивни покупки на активи, смята Маклуф.

Според него ЕЦБ си е свършила работата, като е намалила лихвените проценти под нулата и е позволила балансът ѝ да се разрасне до 8 трлн. евро. Но това не е достатъчно да задържи инфлацията трайно около 2% за повече от десетилетие поради липсваща подкрепа от страна на фискалната политика.

Ефектът "Делта"

Независимо дали ЕЦБ получава помощ от фискалната политика, тя ще продължи да поддържа паричната политика адаптивна с оглед на локдауни, предизвикани от "Делта" варианта, заяви Махлуф. Това може да накара банката да продължи покупките на ценни книжа като част от антикризисната си програма (PEPP - Pandemic emergency purchase programme) и след март догодина, възможно най-ранния срок за прекратяване.

"Делта" вариантът е увеличил несигурността. "Преди няколко месеца щях да съм по-уверен, че програмата ще приключи през март Но сега не е толкова ясно", смята той. Все пак той е на мнение, че не е необходимо да се увеличават стимулите засега и настоящата политика ще е достатъчна да помогне на Европа да изплува от рецесията.

ЕЦБ би трябвало да използва следващото заседание през септември за обсъждане на постепенно намаляване на антикризисната програма, за да се избегне внезапен край на купуването на облигации. Махлуф отхвърли предложенията ЕЦБ да компенсира приключването на PEPP, като увеличи другите си програми за покупки. "PEPP е предназначена за кризисни ситуации и ще приключи заедно с пандемията", подчерта той. Все пак ЕЦБ ще се старае да поддържа финансовите условия благоприятни и ако е необходимо ще използва подходящи инструменти за тази цел - покупки на активи, дългосрочни заеми за банки и др.

Новият ориентир за паричната политика на ЕЦБ - план за бъдещите ѝ действия, отразява нуждата от гъвкавост. През юни ЕЦБ коригира ориентира за паричната си политика, като измести очакванията за евентуално затягане на политиката още по-далеч в бъдещето. Но Махлуф не вижда конфликт между сегашното високо ниво на несигурност на икономическата перспектива на банката и нейната дългосрочна стратегия.

"Това не е обещание, а ориентир. Той сигнализира намеренията ни, на база на това, което знаем към днешна дата. Ако фактите се променят, това ще рефлектира и върху ориентира", поясни той.

В изявлението си от юни ЕЦБ заяви, че инфлацията трябва да достигне 2% в средносрочен план и да се задържи толкова в прогнозата за следващите три години, преди да бъдат вдигнати лихвените проценти и да се прекратят всички покупки на активи. Макар инфлацията да достига 2.2% на годишна база през юли, подтиквана от волатилни фактори (като цени на храна и енергия), прогнозата на ЕЦБ не предвижда тя да достигне целта си до края на 2023 г.