Една година президент Байдън: По-малко популярен и в безпътица

Огромната част от ударите по президента дойдоха в рамките на по-малко от месец. Умерено настроените сенатори в Демократическата партия на практика сложиха край на надеждите за огромни фискални пакети и по-сериозни законодателни промени преди изборите, а Върховният съд на САЩ обяви за противоконституционна заповедта на президента частните компании да изискват задължителна ваксинация от служителите си. Инфлацията в страната е 7%, рекордна стойност за последните над 40 години, като отговорност за това носи основно Федералният резерв заради масовото печатане на пари, но и правителството, заради огромните фискални пакети без показателите да сочат, че икономиката е в криза. Пътят пред Байдън ще става все по-сложен, а самият той - вероятно все по-непопулярен.

Разглеждането на първата година от мандата му в детайли хвърля повече светлина защо президентството на Джо Байдън изглежда в безпътица.

Одобрение на Джо Байдън през първата му година като президент Източник: FiveThirtyEight Преглед на оригинала

Между най-умерените и най-крайните

Дори големите фискални пакети на Джо Байдън - тези за справяне с коронавируса от края на март 2021 г. и инфраструктурната сделка за 1.2 трлн. долара, подписана като закон от президента през ноември, идват с някои уточнения. Коронавирус пакетът беше приет по специални правила в Сената, без никаква подкрепа от републикански сенатори, а за нуждата от обновяване на инфраструктурата се говори от години. Първоначалният план на Байдън за 2.3 трлн. долара в тази посока беше срязан почти наполовина, със сериозни изменения, така че за плана да гласуват и републикански сенатори.

Тези два законопроекта, изглежда, изчерпаха политическия капитал на Байдън да прокарва идеите си през Сената. Проблемът е преди всичко в неговата собствена партия - на подкрепа от републиканците така или иначе президентът не може да разчита, по същия начин, по който Тръмп не можеше да разчита на демократите.

Пречките пред Байдън се оказаха две: най-радикалните и най-умерените гласове в партията. От една страна, младите демократи подобно на избирателите си критикуват Байдън, че не прави достатъчно. От друга, някои от по-старите и опитни сенатори имаха проблем именно с размаха, с който Байдън планираше разходите на федералното правителство. Един от тях, Джо Манчин от Западна Вирджиния, е най-добрият пример за това.

Манчин е нещо като артефакт, останал от времето, когато терминът консервативен демократ все още е съществувал. Той е причината планът на Байдън за 3.5 трлн. долара, в който влизат всевъзможни разходи - от справяне с климатичните промени до по-достъпни жилища - да се превърне в план за 1.75 трлн. долара. Малко след това Манчин се превърна в причината и вторият план да не събере достатъчно гласове, за да бъде гласуван.

"Не мога да гласувам за нещо, което не мога да обясня на хората от Западна Вирджиния", каза тогава Манчин. Неговата позиция, че в пакета са вкарани всевъзможни и рядко свързани логически разходи, му навлече критики и от Белия дом, и от останалите демократически сенатори, но те се сблъскват със суровата реалност, че именно този прагматизъм позволява на партията въобще да има представител от един от най-червените щати в страната.

За Байдън това е огромна загуба, защото шансовете партията да има мнозинство в Сената през 2023 г. стават все по-малки с всеки изминал ден, а за някои избиратели на демократите остава въпросът какъв е смисълът партията им да има президент и мнозинства в Камарата на представителите и Сената, ако от това не произлиза нищо.

Има филибъстър, няма филибъстър

Друг проблем за Байдън дойде от сенатор Кирстен Синема, която също има умерена позиция по някои фискални въпроси и такива по отношение на законодателни процедури. В края на 2021 г. и началото на 2022 г. усили опитите си да прокара федерален закон, който Байдън представя като най-голямото разширение на граждански права за последните 50 години. Само по себе си това е преувеличение - основната цел на законопроекта е да обезсили щатските закони, приети в множество щати с републиканско управление, където бяха затегнати изискванията за гласуване.

Демократите представят тези промени като удар по демократичния процес на гласуване в страната, но повечето от мерките по-скоро биха учудили европейските граждани как всъщност се гласува в САЩ. Основен проблем на демократите например е, че републиканските щати искат да се гласува с личен документ, на който има снимка - нещо, без което в Европа така или иначе не може да се гласува. Тези промени са продиктувани от вярата на републиканците, че Байдън е откраднал победата от Доналд Тръмп през 2020 г., както и от позицията, че само американски граждани трябва да гласуват в САЩ - а не всички, които се намират на територията на страната в деня на гласуване, както е сега.

По време на реч в началото на януари Байдън отново представи законопроекта като исторически, но хиперболата дойде в повече на някои сенатори - в частност Синема и Манчин. "Искате да бъдете на страната на Мартин Лутер Кинг или на Джордж Уолъс? Искате да бъдете на страната на Джон Люис или Бул Конър? Искате да бъдете на страната на Ейбрахъм Линкълн или Джеферсън Дейвис", попита реторично от сцената Байдън. В търсене на сила в реториката си, Байдън прибегна до похват, който поне на думи не харесва - разделение на добри и лоши, подобно на "правилната" и "грешната" страна на историята, любим израз на Барак Обама.

Настрана от историческите сравнения и споровете доколко наистина е трудно за гражданите на САЩ да гласуват, Байдън се срещна с друга стена - т. нар. "филибъстър", възможността за безкрайно дебатиране на даден законопроект, така че да не се стигне до гласуването му. За да се прекратят дебатите и да се премине към директно гласуване в нормални условия са нужни 60 гласа, а не 51 или 50 плюс вицепрезидента. Има обаче уловка - правилото може да бъде променено така, че законопроекти да се приемат с обикновено мнозинство, ако над половината сенатори гласуват за промяна на правилата на целия Сенат и отпадане на филибъстъра.

През последните няколко месеца Байдън се обяви за промяна на правилото и отпадане на филибъстъра. Това вероятно се дължи на чувството за изтичащо време преди междинните избори, понеже преди това Байдън защитава правилото в продължение на десетилетия - и като сенатор, и като вицепрезидент, и като президент.

Но намирането на достатъчно гласове за отпадането на правилото се оказа също толкова трудна задача, колкото и намирането на гласове за пакети от трилиони долари. Кирстен Синема сложи край и на тези надежди малко след речта на Байдън, а на 19 януари Сенатът окончателно гласува 52-48 (50 републиканци + Синема и Манчин) срещу промяната на правилата.

Доводът на Синема е същият, който защитаваше и Байдън през цялата си кариера, допреди няколко месеца, когато промени мнението си. Филибъстърът означава, че за големите законопроекти е нужна подкрепа и от другата партия. В противен случай всяка партия, която има дори едногласово мнозинство в двете камари, може да диктува какво се случва в страната на федерално ниво. Новата позиция на Байдън е и странна, защото отпадането на правилото значи, че ако републиканците вземат мнозинства в Конгреса през ноември, ще могат да приемат всичко, което поискат. Тогава президентът ще може да разчита само на ветото си и изпълнителни заповеди.

Невъзможността на Байдън да прокара каквото и да било през Сената личи от факта, че за последните 100 дни той ходи три пъти лично до сградата на Конгреса, само за да се върне с празни ръце и трите пъти. Както пишат Майк Алън и Джим Вандехей от Axios: "Рядко един президент е във вражда и с републиканци, и с умерени демократи, и с либерални демократи в един и същ момент. Но точно там се намира Байдън в началото на година на избори, които все повече хора очакват да приключат със загуба на демократите в Камарата на представителите и вероятно Сената."

Коронавирусът: всеки сам си преценя, по американски

Джо Байдън стана президент повтаряйки непрестанно, че предшественикът му, Доналд Тръмп, се е провалил с коронакризата. Твърдението му беше подкрепено с числа: до края на мандата на Тръмп, починалите от болестта в САЩ бяха 440 хил. Байдън вероятно няма да пожелае да се похвали с факта, че от тогава насам, т.е. откакто той е президент, са починали още 440 хил. души.

Ваксинацията също не върви според плановете на Белия дом - през август САЩ достигнаха 50% напълно ваксинирани (според тогавашния критерий от две дози; новата позиция на Антъни Фаучи и здравните власти е, че две дози вече не трябва да се водят за напълно ваксинирани), но от тогава насам процесът се забави значително и в момента ваксинираните с две дози са 63%, а с поне една - 75%. Интересът към ваксините, поне според статистиката, спада, не на последно място защото обещанията, че повечето мерки ще паднат, когато се достигне критична маса от 60% ваксинирани, се оказаха напразни.

Всичко това не е по вина на Байдън, по същия начин по който би било глупаво да се каже, че Тръмп е отговорен за смъртта на над 400 хил. души. Байдън се сблъска с реалността, която изглежда очевидна за все повече странични наблюдатели: САЩ е разделена на две почти равни половини, които имат различни възгледи. Тази част от САЩ, която би се ваксинирала, вече го е направила. Тази, която не го е направила, вероятно така и няма да го направи.

Именно заради това Байдън опита да наложи волята си чрез заповед, според която всички компании с над 100 служители трябва задължително да изискват от тях ваксинация. Върховният съд обяви, че заповедта е в разрез с конституцията само дни преди първата годишнина от мандата на президента.

От началото на 2022 г. повечето американци вече не одобряват политиката на Байдън за справяне с пандемията. Допреди коледните празници тя бе единствената с по-високо ниво на одобрение спрямо неодобрение според социологическите проучвания.

Всичко е политизирано

Ако всички тези казуси са дърветата, то основният извод от първата година на Байдън е гората: САЩ остава дълбоко разделена нация, в която всичко е политизирано до краен предел. Джо Байдън и Джо Манчин може да са несъгласни по теми като фискалните пакети на федералното правителство, но това са нормални политически спорове, каквито се водят от векове. Други части от тяхната партия и по-широкото общество се карат за това какво е определението за жена, дали половете са само два, вкарването на критичната расова теория в училищата и трябва ли да бъдат свалени статуите на Джордж Вашингтон.

В това отношение Байдън само задълбочава разединенията, но би било пресилено да се каже, че той има контрол над ситуацията. На практика президентът няма избор: единственият начин да се прокарат политики е като накара партията си да гласува, а ако това може да стане само чрез разделителни линии, те ще стават все повече и той самият също ще заема страна. Едно от грешните тълкувания на съвременната американска история е, че разделението на страната е започнало по времето на Тръмп и съответно е трябвало да свърши с него. Джо Байдън е явното доказателство, че проблемът е много по-дълбок.

Речта на Байдън от януари е показателна. Тя директно казва, че историята има добри и лоши герои, също като в книга или филм, съответно всички, които не са от "добрите", са зли, или, според някои демократи - откровени фашисти.

Първата година на Джо Байдън като президент показа, че той не само не успява да обедини страната, но и въпросното обединение е по-скоро мит или мечта. Разделенията в американското общество, които често преливат и извън него към Европа например, са прекалено дълбоки. Те се зараждат естествено, а не в контролирана среда, особено в ерата на масовите социални мрежи, когато всеки може да публикува всяка своя мисъл и мнение. Проблемите на САЩ остават и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Малко вероятно е навършващият 80 години през тази година Джо Байдън да ги реши.