НАТО в България е неочакваният тест за новата власт

Затова новият премиер и министрите му очевидно търсят някаква гъвкава и завоалирана формула за приемането на натовски подкрепления, като това се представи като подсилване на чисто българска батальонна бойна група с модерни военни способности, с които армията ни не разполага - например испански бойни самолети Eurofighter, нидерландски стелт изтребители F-35, по-интензивни съвместни учения с части на американската пехота в Европа и т.н.

Кризата може да се окаже обаче неочакванa възможност за българската армия. Военният министър Стефан Янев например явно се опита да форсира превъоръжаването на сухопътните войски, включително и с пряка военнотехническа помощ от страна на НАТО. Така разполагането на съюзническите сили у нас ще може да се представи като нещо полезно за укрепването на националната ни сигурност, а не като превръщане на България в руска мишена, каквато е една от основните тези на проруската пропаганда.

"Ясно е, че Украйна няма да стане член на НАТО, но никой не може да си позволи да го каже на глас. Това е проблемът."

Има ли вектор в руско-украинския конфликт, който да засяга Турция и Черно море?

Не виждам напрежение между двете. Турската позиция е нюансирана. От една страна, тях ги е страх от руснаците и искат да балансират. От друга страна обаче, никога не поемат риск. Още от времето на войната в Грузия те демонстрират, че това, което прави Русия не е добре, но не може да се върви с рогата напред, защото не искат да се окажат в позиция да се бият без съюзническа подкрепа с тях.

Така че те не престъпват червени линии. След анексирането на Крим например Турция не се присъедини към санкциите и прие "Турски поток". Имаше показни жестове, но винаги има предел доколко са склонни да поемат риск.

Военните дронове, които Турция сега предоставя на Украйна заради Донбас, няма да имат никакво възпиращо действие върху руската армия в случай на реална ескалация. Те не могат да обърнат баланса на силите.

Когато дойде украинският президент Зеленски миналата пролет, Ердоган продължаваше да казва "нека се разберем, да седнем да говорим, да няма война".

Русия има много методи за въздействие върху турската страна и това го игра в Сирия през 2015 г.. По линия на информационната война, с удари по турски клиенти и проксита и без да се изправи директно срещу Турция, тя създаде сериозни проблеми на Анкара. Ако турците започнат да се конфронтират, ще има отново офанзива в Сирия. В Идлиб има няколко милиона души, ще тръгне бежанска вълна към Турция. Това е огромен проблем за Ердоган.

Каква е позицията на България и има ли ефект върху Черно море?

Евентуална офанзива няма да засегне акваторията на морето. Но ще има за ефект разполагането на части на НАТО. През 2015-2016 г. във Варшава имаше политическо решение за постоянна дислокация в Балтика и Полша, а в Източна Европа - рамкова бригада в Румъния, но без постоянни части.

Ако има ескалация сега, ще се мине на това ниво на присъствие на НАТО. Тогава нашите политици ще трябва да го увъртат, защото сега обещават, че няма да се стигне до това.

Има критики, че не се държим адекватно. От друга страна, България никога не е била в отбора на "ястребите" в НАТО, и не виждам, честно казано, причина да сме в тази група в точно тази ситуация.

Да, правилната позиция в случая би била да не говорим много. Нито това, което казва Янев, нито да вървим в другата посока. Да бягаме от крайностите. Това е, което прави Турция - скрива се зад гърба на НАТО: ние сме лоялен член на алианса, ще правим това, което той реши, ще се реши в Брюксел и толкова.

Не бива да сваляш картите на масата. В момента не е ясно - дали печелим точки пред Русия, или успокояваме общественото мнение. В другата позиция пък не виждам какво ще спечели България да демонстрира мускули при тези военни способности, с които разполага.

Който и да е български премиер, ако заеме много твърда позиция, руснаците ще активират вътрешните проксита - започват марширувания под прозорците, проблеми, после западните журналисти разказват как България е троянски кон и от мухата става слон. Така че има логика да се снижават страстите.

Може би това е била идеята на Радев и Янев - да се твърди, че проблем няма. Но те отиват в другата крайност - да казват, че няма да се разполагат войски, при положение че такива вече има.

При това - доста сериозно присъствие на НАТО, може би най-сериозното от години.

Но няма неща, които са важни за руснаците - например елементи на противоракетния щит, каквито има в Румъния и в Полша.

Администрацията на Буш през 2001 г. се изтегли от договора със СССР за неразполагане на противоракетна отбрана заради Иран - това оттогава е трън в очите на руснаците. И сега те го поставят като точка в преговорите. Според тях това не е изцяло дефанзивно въоръжение и НАТО не бива да разполага такива военни установки в новите страни членки.

Докъде би стигнала сегашната ситуация?

Дори Кремъл според мен няма план. Те използват войските като инструмент в дипломацията - плашило, през което да изтръгват отстъпки. Това, което искат от НАТО и Украйна, е абсурдно като цяло. Ясно е, че Украйна няма да стане член на НАТО, но никой не може да си позволи да го каже на глас. Това е проблемът.

А те настояват за това. Дали ще се намери някаква сива зона, която да позволи на Путин да твърди, че е спечелил, не знам. А по другите точки има още по-голяма възможност за споразумение - например нещо, което да замени предишния договор.

С позволението си за "Турски поток" България не изигра ли донякъде помощна роля в сегашната ситуация - развързвайки ръцете на Русия да натиска Украйна?

Дългосрочната цел за заобикаляне на Украйна при доставките на газ се реализира. Не съм сигурен доколко пряко са свързани двете, но ако не бяха реализирани тези връзки, Западът можеше да има някакъв коз. Но сега са изградени, германският бизнес е зад "Северен поток", "Турски поток" в момента се запълва допълнително - Унгария подписа ново споразумение. Така три трасета - заедно с "Ямал", не минават през Украйна.

Има ли някаква печеливша стратегия оттук нататък за София?

Полето за маневри на България не е много голямо. Трябва да договорим някакво натовско присъствие, но да правим неутрални изказвания, които да не отиват в двете крайности. И съответно, във военното министерство да се видят големите сделки и да се провери какво е ставало, какви пари са крадени, какво се харчи за превъоръжаване. Това е по-лесният път - публичното говорене ще бъде за превъоръжаването.