Свят

Защо в някои страни инфлацията остава сравнително ниска

Ръстът на цените в няколко азиатски икономики изостава спрямо Запада

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато се сблъскат с общественото недоволство, породено от цената на живота, политиците обичат да изтъкват, че растящите цени са световен феномен. "Всяка страна по света получава голямa порция от тази инфлация", каза президентът Джо Байдън на 10 юни, след като САЩ отчетоха най-голямата си порция от 1981 г. (потребителските цени нараснаха с 8.6% през май в сравнение с година по-рано).

Истина е, че цените на горивата, торовете, зърнените култури и други суровини навсякъде нараснаха, след като Русия нахлу в Украйна през февруари. Но не навсякъде инфлацията е една и съща. В 8 от 42-те големи икономики, чиито индикатори The Economist проследява, инфлацията все още е под 4%. Шест от тези 8 са в Източна или Югоизточна Азия (виж графиката). Регионът включва и някои по-малки оазиси на ценова стабилност като Виетнам (където инфлацията е 2.9% на годишна база през май) и Макао (1.1% за година към април).

Две заболявания, които забавиха цените

На какво се дължи тази изключителност на Изтока? Част от обяснението се крие в разпространението на две заболявания. Епидемия от африканска чума по свинете от 2018 до 2021 г. опустоши популацията на свинете в Китай, където според някои оценки са били унищожени до 200 млн. прасета. Това драстично увеличи цената на свинското месо, което е основна храна в Източна Азия. Впоследствие цената рязко се понижи. В континентален Китай например цената на свинското месо падна с повече от 21% през май на годишна база. Това помогна да се компенсира инфлационният натиск в други части в икономиката. (Помага и фактът, че в Източна Азия за разлика от други части на света се яде повече ориз, отколкото пшеница. Цената на ориза се е повишила с 8% след инвазията на Русия в Украйна, докато тази на пшеницата - със 17%.)

По-високите лихвени проценти в САЩ привличат глобалните капиталови потоци и оказват натиск върху азиатските валути.

Другото заболяване с антиинфлационен ефект в региона е ковид-19. Много части на Азия по-бавно и неохотно привикнаха да живеят с вируса, отколкото западните страни. Индонезия например не отмени изцяло карантината за пристигащи от чужбина преди 22 март. В Малайзия пътуванията и движението се върнаха към нормалното си състояние едва в началото на май, цял месец след като страната официално влезе във фаза на "преход към ендемия" според индекса на социалните ограничения, разработен от банката Goldman Sachs. Тайван и досега остава предпазлив. Неговият успех да държи под контрол COVID в миналото остави населението му с нисък естествен имунитет и не толкова привикнало с болестта, колкото на Запад.

Китай, разбира се, продължава да налага строги ограничения върху движението и събирането на хора навсякъде, където се появят инфекции. Неотдавнашните локдауни в Шанхай и на други места попречиха както на способността на икономиката да доставя стоки, така и на желанието на потребителите да ги купуват. Това двойно смущение, в търсенето и в предлагането, на теория би могло да измести цените и в двете посоки. Но щетите върху потребителските разходи, изглежда, са по-сериозни и по-устойчиви. През май, втория месец от блокирането на Шанхай, продажбите на дребно паднаха с почти 10% (в реално изражение) в сравнение с година по-рано, докато промишленото производство нарасна с 0.7%.

Ограниченията на международните пътувания са опустошителни за икономиките на Хонконг и особено на Макао, където се разчита на посетители от континента да пълнят казината. Всъщност БВП на Макао през първите три месеца на тази година е бил под половината от размера през същия период на 2019 г. В този контекст инфлацията от 1% не изглежда толкова странна. Цяло чудо е дори, че цените изобщо растат.

Затягане и по-нестандартни решения

На Запад високата инфлация превърна в ястреби много от държавните служители, които определят икономическата политика. Федералният резерв на САЩ например се почувства принуден да повиши лихвените проценти със 75 процентни пункта на 15 юни - по-бързо, отколкото планираше. Новата бърза скорост на Фед в борбата с инфлацията усложнява усилията на Източна Азия. По-високите лихвени проценти в САЩ привличат глобалните капиталови потоци и оказват натиск върху азиатските валути. Хонконг, чиято валута е обвързана с американския долар, и Макао, която обвърза своята с тази на Хонконг, бяха принудени да повишат лихвите в деня, след като Фед предприе същото. Малайзия и Тайван вече повишиха лихвените си проценти тази година, а Индонезия, където лихвеното ниво е 3.5%, се очаква следващия месец да го увеличи според банката JPMorgan Chase.

Малайзия и Индонезия също така експериментираха с не толкова традиционен отговор на покачващите се цени - забрани за износ. Индонезия за кратко спря продажбата на палмово масло в чужбина, а Малайзия поддържа ограничение на износа на живи пилета. Целта е цялото предлагане в страната да остане за собствения ѝ народ. Но политиките могат да имат обратен ефект, ако по-ниските цени накарат местните фермери да намалят производството. Подобни забрани също изострят инфлацията на други места в региона. Сингапур например е зависим от вноса на домашни птици от по-големия си съсед. Икономическата близост и съперничеството между двете страни се обръщат срещу тях самите.

Изключението Япония

Едно изключение от тенденцията на затягане е Япония. На заседанието си на 17 юни Японската централна банка потвърди ангажимента си да купи толкова десетгодишни държавни облигации, колкото е необходимо, за да задържи доходността им на не повече от 0.25%. Тя реши да се придържа към този таван, въпреки че еквивалентната доходност в САЩ се повиши рязко до над 3.2%. Тази разлика допринесе за спад на йената, която се понижи до най-ниските нива спрямо долара от 1998 г.

Отслабването на йената ще повиши цените на вносните стоки, което ще засили инфлацията в Япония. Ако инфлацията се задържи висока, тя ще стане част от очакванията на хората и те ще започнат да настояват за по-щедри възнаграждения като компенсация. Тези по-високи заплати от своя страна ще повишат цените, карайки очакванията за инфлация да се самоизпълняват.

В много части на Азия подобна спирала на заплатите и цените е повод за притеснение. Но в Япония тя е отдавна желана от властите. След години на слабо търсене и падащи цени очакванията за инфлацията станаха опасно ниски, което пречи на японската централна банка да стимулира икономиката в период на спад и да предотвратява връщане към дефлация. Както навсякъде, Япония получава порция от инфлацията. Но централни банкери там искат да се потопят дълбоко в нея.