🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Кой се страхува от Джорджа Мелони

И защо опасенията от идването й на власт в Италия може да се окажат пресилени

Неопитността на Мелони може да се окаже дори по-голям риск от възгледите й
Неопитността на Мелони може да се окаже дори по-голям риск от възгледите й
Неопитността на Мелони може да се окаже дори по-голям риск от възгледите й    ©  Reuters
Неопитността на Мелони може да се окаже дори по-голям риск от възгледите й    ©  Reuters
Темата накратко
  • - В каквото и да вярва Мелони, въпросът е дали ще има възможност да приложи идеите си на практика на фона на войната в Украйна, енергийната криза, инфлацията и задаващата се рецесия.
  • - Сложният момент, в който "Италиански братя" идват на власт, не оставя особено пространство за експерименти и импровизации.
  • - Очакванията са, че големият залог ще сдържи импулсите на следващото правителство за конфронтация с Брюксел.

С Джорджа Мелони Италия ще опита две нови неща - за първи път ще има жена премиер и за първи път от Втората световна война ще има крайнодясно управление. И то начело с партия, чиито корени могат да бъдат проследени назад до фашисткото движение на Бенито Мусолини.

Формацията на Мелони "Италиански братя" (име, което идва от първия стих на италианския химн) спечели предсрочните парламентарни избори на 25 септември, свикани след свалянето на правителството на Марио Драги, с над 26% от гласовете. Това е зашеметяващ резултат за партия, получила едва 4% на предишния парламентарен вот. Изстрелването на "Италиански братя" от периферията на италианската политика до висшия ешелон идва на фона на отслабването на нейните партньори в десния блок - популистката "Лига" на Матео Салвини, която финишира с 9% (наполовина по-малко в сравнение с последните избори), и "Форца Италия" на Силвио Берлускони с 8%. По предварителни изчисления това осигурява на коалицията солидно мнозинство и в двете камари на парламента (около 238 от 400 места в Камарата на представителите и 112 от 200 в Сената).

Триумфът на Мелони разбираемо буди тревоги в Италия и сред европейските й партньори. Още повече че той идва, след като в средата на септември крайнодесните "Шведски демократи" станаха втора политическа сила в скандинавската страна и вероятен участник в следващото правителство. Във Франция през април националистката Марин льо Пен спечели 41% от гласовете в надпреварата срещу президента Еманюел Макрон. Всичко това са сигнали за "мощно изместване на европейския баланс към националистическата твърда десница", отбелязва сп. Economist. ЕС вече има проблеми по отношение на върховенството на закона с националконсервативните правителства в Унгария и Полша. Мелони симпатизира на унгарския премиер популист Виктор Орбан и скочи в негова защита миналата седмица, когато Европейският парламент обяви, че Унгария вече не може да бъде считана за "пълна демокрация".

Опасенията в ЕС от възхода на Мелони проличаха дни преди вота, когато председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предупреди, че Брюксел има "инструментите" да се справи с Италия, ако нещата завият в "трудна посока". Изявлението й предизвика реакция от Салвини, който на протест пред представителството на ЕК в Рим определи думите й като "срамна арогантност".

Притесненията обаче могат да се окажат пресилени. Първо, защото дотук 45-годишната бивша журналистка е показала множество лица и е трудно да се предположи какъв премиер ще бъде. "Мелони изглежда най-опасният политик в Италия не защото прави открити препратки към фашизма, а заради нейната двойственост", отбелязва в свой текст италианският писател и сценарист Роберто Савиано. Волфганго Пиколи от консултантската компания Teneo добавя пред в. Financial Times: "Ние не знаем коя е истинската Джорджа Мелони. Двойствеността беше нейният печеливш коз досега, но е далеч по-лесно да имаш двойствена позиция по време на предизборна кампания, отколкото когато си на власт." И вторият въпрос освен в какво наистина вярва Мелони е дали тя ще има възможност да приложи идеите си на практика на фона на войната в Украйна, енергийната криза, инфлацията и задаващата се рецесия. Сложният момент, в който "Италиански братя" идват на власт, не оставя особено пространство за експерименти и импровизации.

Изкуството на възможното

"Аз съм жена, майка, италианка и християнка" - с тези думи Мелони открива много от митингите си. Тя се самоопределя като дясноцентристки консерватор и осмива опитите на противниците й постоянно да я тикат във фашисткия ъгъл. Но правнуците на Дучето присъстват в партийните листи, а логото на "Италиански братя" е стилизиран пламък в цветовете на италианското знаме, който фигуративно гори на гроба на Мусолини.

Обича да използва лозунги като "Да на естественото семейство! Не на LGBT лобитата! Не на масовата имиграция! Да на работните места за сънародниците ни! Не на големите международни финанси! Не на бюрократите от Брюксел!". Но въпреки това тя пътува до Лондон в началото на септември, за да успокои международните инвеститори и да ги увери, че не представлява заплаха за пазарите. Освен това, макар в миналото Мелони (подобно на Салвини) да е говорила за напускане на еврозоната и дори ЕС, никой не очаква следващото правителство да направи нещо подобно в страна, където 71% от населението харесват еврото, а одобрението за ЕС е още по-високо.

В автобиографията си от 2021 г. "Аз съм Джорджа" пише, че руският президент Владимир Путин "защитава европейските ценности и християнската идентичност", а през 2014 г. се противопоставя на санкциите на ЕС заради анексирането на Крим. Сега обаче се представя като знаменосец на атлантизма, твърд поддръжник на НАТО, непреклонен защитник на Украйна и подкрепя въвеждането на таван на цените на газа за целия ЕС - едно от най-силните икономически оръжия на Европа срещу Кремъл. Независимо дали тези завои са просто опортюнизъм или искрена промяна, те показват, че Мелони осъзнава колко вредно би било да влиза в сблъсък с международните партньори на Италия и с пазарите.

Вътрешните сблъсъци обаче могат да се окажат не по-малко трудни за навигиране. "Слабото представяне на "Лигата" и "Форца Италия" [на изборите] може да усложни живота на Мелони, така че ще бъде важно да ги държи на каишка, защото иначе ще започнат да я притискат по трудни за нея теми като пенсиите и руските санкции", посочва Волфганго Пиколи. За разлика от Мелони Салвини и Берлускони са с проруски уклон - първият се снимаше с тениски с лика на руския президент и роптае срещу санкциите, а вторият дни преди изборите заяви, че Путин просто искал да смени правителството в Киев с "порядъчни хора". Разминавания има и по отношение на икономиката: Салвини иска увеличаване на пенсиите, Берлускони настоява за намаляване на данъците, докато Мелони казва точно каквото искат да чуят бюджетните наблюдатели в Брюксел и пазарите на облигации - че плановете трябва да бъдат фискално издържани и теглене на нов дълг ще има само в краен случай.

"Джорджа Мелони е относително неопитен лидер, който е зависим от двама изпитани политици с огромни егота и пламтящо желание да бъдат в центъра на вниманието и властта", отбелязва в свой текст за в. Guardian Кас Муде, професор в Университета в Джорджия и автор на множество книги и публикации за популизма и политическия екстремизъм. В държава, която е сменила 69 правителства от 1945 г. насам, това не е рецепта за стабилност. И всъщност най-голямата спирачка срещу това новото правителство да свърши големи бели могат да се окажат вътрешните боричкания в коалицията.

Има ли защо ЕС да се притеснява

Освен вътрешните спънки Мелони ще има и външни. Наслагването на няколко кризи една върху друга и състоянието на италианската икономика не оставят на новото правителство много пространство за грешки. Което обяснява защо неопитността на Мелони може да се окаже дори по-голяма опасност от възгледите й.

Тя изповядва протекционизъм и национализация на големи части от индустрията (включително летища и жп компании), но предизвикателната среда, в която идва на власт, вероятно няма да й позволи да тръгне по този път. Мудната и непродуктивна италианска икономика, която не е отбелязвала почти никакъв нетен ръст на БВП на човек от населението от 20 години насам и е обременена с внушителен дълг от над 150% от БВП, няма да позволи на Мелони да тръгне към челен сблъсък с ЕС. Защото това не само би застрашило получаването на полагащите се на Италия 200 млрд. евро от възстановителния план на ЕС, но и би лишило страната от подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и би я оставило на милостта на пазарите при евентуална дългова криза.

Средствата от възстановителния фонд ще бъдат най-голямата кешова инжекция за италианската икономика от следвоенния план "Маршал" насам и по изчисления на Италианската централна банка биха повишили ръста на БВП с близо 1% годишно през следващото десетилетие. Но получаването им зависи от това Рим да се придържа към амбициозния план за реформи и инвестиции, договорен от Драги с Европейската комисия. Мелони дава заявка, че иска промени в плана, но това може да стане само след преговори с ЕК.

Освен риска да загуби средства от фонда Италия е особено уязвима и към повишаването на лихвите в еврозоната. А за да се възползва от новата програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации, замислена да предотврати дългова криза, Италия ще трябва да спазва ангажиментите си към ЕС, включително обещанията за структурни реформи по плана за възстановяване.

Очакванията са, че големият залог ще сдържи импулсите на следващото правителство за конфронтация с Брюксел. Както отбелязва пред в. Financial Times Натали Точи, директор на италианския Институт по международни отношения, "в дълбините на сърцето си Мелони е евроскептик. Но контекстът не й позволява много мърдане, освен ако не иска да доведе страната до фалит. В разгара на криза сме и пазарите са насочили поглед към Италия. Те ще наблюдават всяка нейна стъпка."

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 1

    На какво ли се дължи тая фиксация на К. у Мелони, та през седмица 3 опити за анализ?

    Отгоре на всичко Джорджа - обявявана за фашистка и тук - е антируски и антикитайски настроена, подкрепя Брюксел за санкциите и за ограничаване на Един пояс, един път. Това ли е фашизмът? Интересно тълкувание.

    И май тъкмо тук е притеснението на неолибералните среди.
    Защото след 11 години левичарски експеримента в Италия (след падането на Берлускони през 2011г) хората дадоха 44% доверие на сборната десница, заради:
    а) завръщането на погазените от левичарите християнски ценности за пол и семейство;
    б) връщането към националната държава, вместо решенията да се вземат от чиновничеството в Брюксел;
    в) провеждането на национална икономическа политика, продиктувана от националните интереси.

    Това са предизборните тези на десницата, които все повече импонират на все повече избиратели в Европа. Но същественият въпрос е пътя за тяхното постигане.
    Видимо е невъзможно това да се случи при сегашната политическа рамка, налагана от Брюксел. Няма как при бумеранга на антируските санкции и непазарните забрани италианската икономика да отскочи от дъното на публичния дълг, който е 153% от БВП. Видимо ще трупа още.

    Италия не е забравила, че при пика на ковид-а през пролетта на 2020, когато нощем военни камиони извозваха чувалите с трупове, не ЕС, а Русия, Китай, Куба и Венецуела се притекоха на помощ. Американските военни болници в базите им стояха празни, докато италианците умираха пред претъпканите си болници.
    Тогава пейстнах в един свой коментар по темата обиколилата света снимка как италианец е свалил на земята от пилона знамето на ЕС и качва китайското.

    И няма как итолианците да не си го припомнят скоро.

    Та няма никакво значение с какви намерения започва едно управление.
    То пада много бързо - особено в Италия, а в последно време и в БГ - когато думите не станат осезаема реалност за хората.
    А докато Вашингтон чрез Брюксел задава дневния ред, каквато и по идеологически нагласи партия да спечели изборите, националните интереси ще са на доста задна линия.

    Виждаме го по джоба си и у нас.

    Нередност?
  • 2
    non_party avatar :-P
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ
    • + 1

    До коментар [#1] от "D-r D":
    Що не започнете да пишете фейлетони? Имате талант за това. Как Русия помогна на Италия при Ковид кризата - като миеше паркингите пред италиански болници с белина. Смях в залата.
    Иначе навсякъде има хора, които могат и севернокорейско знаме да сложат вместо това на ЕС. Но кой знае защо не отиват да живеят нито в Русия, нито във Венецуела или Китай. За Северна Корея пък съвсем не ми се вярва да се намерят желаещи

    Нередност?
Нов коментар