Краят на Марио Драги и защо това е опасно за Италия и ЕС

Надеждата обаче угасна няколко часа по-късно, когато се оказа, че три от партиите в коалицията - "Форца Италия" на Силвио Берлускони, крайнодясната "Лига" на Матео Салвини и Движение "Пет звезди" на Джузепе Конте - бойкотират вота на доверие и отказват да подкрепят премиера. С което облаците над Италия и еврозоната съвсем се сгъстиха.

Оттук единственото, което Драги може да направи, е отново да връчи оставката си на президента Серджо Матарела и този път той няма аргументи да не я приеме. Италия почти сигурно отива към предсрочни избори и резултатите от тях ще имат сериозно отражение върху тревожното финансово състояние на третата по големина икономика в еврозоната и върху политиката на Рим към войната в Украйна.

Петзвездна драма

Преди 17 месеца италианците и международните инвеститори приветстваха с еднакъв ентусиазъм заставането на известния като Супер Марио и "спасителя на еврото" бивш гуверньор на ЕЦБ начело на страната. На 14 юли златният период на стабилност внезапно зави към типичния за Италия хаос, когато Драги обяви оттеглянето си заради отказа на популистите от Движение "Пет звезди", една от партиите в широката "коалиция на националното съгласие", да подкрепят пакет мерки за смекчаване на ефекта от енергийната криза. Въпреки че законопроектът беше приет с гласове от останалите партии, Драги връчи оставката си на президента Серджо Матарела. Отказът на държавния глава да я приеме направи ситуацията още по-объркана.

Така към високата инфлация, заплахата за прекратяване на руските газови доставки, незатихналите ефекти от пандемията и притесненията около размера на италианския дълг се прибави и политическа несигурност. Която освен всичко останало застрашава и усилията на страната да извърши амбициозните реформи, нужни за получаване на следващите траншове от възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро, 200 млрд. евро от които са предназначени за Италия.

Действията на Матарела са обясними не само заради този тревожен фон, но и заради факта, че гласуването на пакета от мерки в Сената показа, че правителството разполага с мнозинство дори без Движение "Пет звезди". Ето защо президентът помоли Драги да се яви отново пред двете камари на парламента на 20 и 21 юли, за да тества подкрепата за правителството си и да продължи със сегашната или с нова коалиция. С което на практика Матарела натисна бутона "пауза" на тиктакащата политическа криза и даде на Драги време да размисли.

В убеждаването му да остане се включиха цял хор гласове от Италия и чужбина. Сред тях беше и външният министър Луиджи ди Майо, бивш лидер на Движение "Пет звезди", който преди месец се отцепи и сформира своя партия заради несъгласие с опитите на настоящия лидер Конте да подкопава твърдата позиция на правителството в подкрепа на Украйна. "В Москва вдигат тост, тъй като главата на Марио Драги беше сервирана на Путин на сребърен поднос", заяви Ди Майо в интервю за националното радио.

Докато политиците се впуснаха във френетична серия от срещи и совалки, в няколко града в страната се проведоха демонстрации в подкрепа на Драги. Проучване на Demos, проведено след подаването на оставката миналата седмица, показва, че 65% от италианците искат той да остане до следващата година и само 27% предпочитат предсрочни избори наесен. Президентът на националната бизнес асоциация Confindustria Карло Бономи посочи в изявление, че "международното доверие към Драги е единственият възможен отговор на предизвикателствата" под формата на енергийна и икономическа криза, надвиснали над италианските компании и семейства. Близо 2000 кметове и 250 бизнес организации го подкрепиха и поискаха да остане. А испанският премиер Педро Санчес изрази мнението на множество партньори на Италия със свой текст в Politico със заглавие "Европа има нужда от лидери като Марио".

Цялата тази енергия обаче потъна в блатото на италианската политика в сряда вечер. Тогава Драги отново спечели гласуването, но оттеглянето на подкрепата на три от партиите в коалицията не му оставя път напред.

А след Супер Марио накъде

Дори с вдъхващото увереност присъствие на Драги начело в Рим инвеститорите бяха започнали да се тревожат за внушителния дълг на Италия (възлизащ в момента на над 150% от БВП) и изискват все по-висока доходност за държавните й облигации. Макар засега тя да остава под 4% - нивото, от което според пазарния консенсус започва паниката - новото изостряне на политическата криза може да я изстреля още нагоре. Което от своя страна да предизвика трусове и на валутните пазари, където еврото се изравни с щатския долар за първи път от 20 години и е подложено на силен натиск.

Увеличаването на лихвите от страна на ЕЦБ няма да направи обслужването на италианския дълг по-лесно. Всъщност заедно с решението за лихвите ЕЦБ обявява още една не по-малко важна стъпка - създаването на нов механизъм, който да предотврати нова дългова криза в еврозоната. Идеята на новата схема е с нейна помощ централната банка да противостои на неоправдано според нея вдигане на цената на финансирането за дадена държава - което ЕЦБ нарича "риск от фрагментация" - като купува облигации на тази държава. Само че политическият хаос в Италия точно в навечерието на оповестяването на схемата показва колко сложно би било за ЕЦБ да разграничава неоснователните спекулации от основателни движения в доходността, базирани на притеснения за икономическите перспективи. "Това прави много по-сложен живота на ЕЦБ. При някои държави може да изглежда, че ЕЦБ се намесва, за да събере парчетата от провалите на политиците", казва пред Financial Times Спирос Андропулос, старши икономист от BNP Paribas и бивш служител на ЕЦБ. Или както обобщи в Twitter друг бивш служител на базираната във Франкфурт институция и настоящ анализатор от Bruegel, Франческо Пападия: "ЕЦБ не може да направи нищо за държави, които сами си вредят."

Най-големият кошмар на инвеститорите и на ЕС е следващото италианско правителство да бъде оглавено от "Братята на Италия" на Джорджа Мелони - формация с корени във фашисткото минало. Тя се облагодетелства от това, че е единствената голяма партия, която остана извън правителството на националното единство на Драги и в момента води в проучванията с 22.5%. Една бъдеща крайнодясна коалиция в Италия би била притеснителна не само от гледна точка на финансовата стабилност, но и на политиката на Рим към войната в Украйна и оттам да застраши крехкото единство в ЕС по темата. "Всяко едно правителство в Европа ще бъде изправено пред обществено недоволство заради инфлацията, движена от цените на енергията, суровините и най-вече храната. Западна Европа не е толкова устойчива като Русия по отношение на жертвоготовността. Трябва да видим какво ще обещаят "Братята на Италия", "Форца Италия" и "Лига" по време на кампанията, за да спечелят избиратели", предупреждава пред в. Financial Times Алесандро Мароне от италианския Институт по международни отношения.

Крахът на правителството на Драги засилва и съмненията относно способността на Италия да изпълни условията за получаване на следващите траншове от средствата от възстановителния фонд на ЕС. До момента тя е получила 46 млрд. евро от полагащите й се 200 млрд., като следващите 21 млрд. трябва да бъдат отпуснати в следващите седмици. За следващите управляващи остават и планираните важни икономически реформи - включително промени в данъчната и правосъдната система и начина на провеждане на обществени поръчки - които целят да направят Италия по-атрактивно място за инвестиране и да вдигнат дългосрочния й растеж.

Оптимистичната теория е, че Драги и Матарела са свършили достатъчно, за да имунизират Италия с "антитела" срещу популисти. Клаудио Чераза, главен редактор на всекидневника Il Foglio, смята, че отиващият си премиер на практика е предопределил бъдещия път на Италия с ненарушими договори и ангажименти за получаването на милиардите от ЕС. Доказателство за това е, че Мелони, която преди беше силно евроскептична, критикуваше "брюкселските бюрократи" и настояваше Италия да предоговори отношенията си с ЕС, напоследък е смекчила тона. Това съвпада и с по-положителните нагласи на италианците към ЕС след създаването на възстановителния фонд от 750 млрд. евро, на който страната им е най-големият бенефициент. "Италианците вече не са толкова гневни на ЕС, както бяха преди пет години, защото ЕС най-после прави нещо за тях. Големите суми, които са заложени на карта, ще окуражат дори едно крайнодясно правителство да бъде доста по-умерено и да избягва да влиза в огромни сблъсъци с Брюксел", прогнозира пред Financial Times Даниеле Албертаци, професор по политология в Университета в Съри. И това може да се окаже най-ценното наследство на Драги.

Източник: Reuters