Как световната икономика да избегне рецесията

Експертите отчасти реагират на икономически данни в реално време. Въпреки че се говори за глобална рецесия поне от миналия февруари, когато Русия нахлу в Украйна, данните се задържаха по-добри от очакваното. Вземете предвид седмичната оценка на БВП от ОИСР, група от предимно богати страни, които осигуряват около 60% от световното производство. Той не е във възход, но в средата на януари малко страни изпитваха затруднения. Широко следеният "индекс на мениджърските поръчки", измерващ световното производство, се повиши леко през януари, което съответства на ръста на БВП от около 2%.

Официалните данни остават смесени. Скорошни данни за продажбите на дребно в САЩ бяха под очакванията. В същото време в Япония поръчките на техника бяха далеч по-слаби от прогнозираните. Въпреки това, след като достигна рекордно дъно през лятото, потребителското доверие в ОИСР се е повишило. Първата оценка за ръста на американския БВП през четвъртото тримесечие на 2022 г. показа, че икономиката се забавя по-малко от очакваното.

Изглежда, че и пазарите на труда са стабилни. В някои богати страни, включително Австрия и Дания, безработицата се увеличава - сигурен знак, че се задава рецесия. Почти не минава ден без известие от друга голяма технологична компания, че уволнява служители. Въпреки това технологиите представляват малък дял от общия брой работни места, а в повечето страни безработицата остава ниска. За щастие работодателите от ОИСР изразяват намаляващото търсене на работна ръка предимно чрез изтегляне на обявите за работа, а не чрез уволнения. По наша оценка, след като достигнаха рекордни нива от над 30 млн. в началото на миналата година, незаетите работни места са намалели с около 10%. Броят на реално заетите лица е спаднал с под 1% от пика си.

Проблемът с инфлацията

Инвеститорите обръщат внимание на пазара на труда, но това, което наистина ги интересува в момента, е инфлацията. Твърде е рано да се каже дали заплахата е преминала. В богатия свят "базовата" инфлация, мярка за основния натиск, все още е 5-6% на годишна база - много по-висока, отколкото централните банки биха искали. Проблемът обаче вече не се задълбочава. В САЩ базовата инфлация се понижава, както и делът на малките фирми, планиращи да повишат цените. Друг набор от данни, изготвен от изследователи от Federal Reserve Bank of Cleveland, фирмата за данни Morning Consult и Рафаел Шонле от Brandeis University, представлява международен измерител на обществените очакване за инфлацията. Той също изглежда, че намалява.

Два фактора обясняват устойчивостта на световната икономика: енергийните цени и финансите на частния сектор. Миналата година цените на горивата в богатия свят се покачиха с повече от 20% - и с 60% или повече в части от Европа. Икономистите очакваха цените да останат високи през 2023 г., удряйки енергоемките сектори като тежката промишленост. Те сгрешиха и в двата случая. Подпомогнати от необичайно топлото време, компаниите се оказаха неочаквано гъвкави в справянето с високите разходи. През ноември промишленото потребление на газ в Германия беше с 27% по-ниско от обикновено, а промишленото производство беше намаляло със само 0.5% спрямо предходната година. И през коледния период европейските цени на природния газ спаднаха наполовина до нива, последно наблюдавани, преди Русия да нахлуе в Украйна.

Силата на финансите на частния сектор също е от значение. Най-доброто ни предположение е, че страните в Г-7 все още разполагат с "излишни" спестявания, т.е. такива, надхвърлящи очакванията за натрупване в нормални времена - от около 3 трлн. долара (или около 10% от годишните потребителски разходи), натрупани чрез комбинация от стимули по време на пандемията, и по-ниски разходи през 2020-2021 г. В резултат на това разходите им днес са устойчиви. Те могат да издържат на повишаващите се цени и по-високите разходи за кредити. В същото време бизнесите все още разполагат с много парични средства. И малко от тях в момента се изправят пред големи плащания по дългове: корпоративен дълг, деноминиран в долари, на стойност 600 млрд. ще трябва да бъде платен през тази година в сравнение с 900 млрд. долара с падеж през 2025 г.

Могат ли данните да продължат да надминават очакванията? Има някои доказателства, включително в неотдавнашен документ, публикуван от банката Goldman Sachs, че най-силното забавяне на икономическия растеж вследствие на по-строгата монетарна политика настъпва след около 9 месеца. Глобалните финансови условия започнаха да се затягат преди около 9 месеца. Ако теорията се потвърди, скоро икономиката може отново да стъпи на по-сигурна основа, дори когато по-високите лихвени проценти започнат да намаляват инфлацията. Китай е друга причина за оптимизъм. Въпреки че премахването на вътрешните ограничения заради ковид-19 забави икономиката през декември, отмяната на политиката за "нулев ковид" в крайна сметка ще повиши търсенето на стоки и услуги в световен мащаб. Синоптиците също така очакват топлото време в голяма част от Европа да продължи.

Причините за песимизъм обаче остават силни. Централните банки ще трябва да извървят дълъг път, преди да могат да бъдат сигурни, че инфлацията е под контрол, особено предвид, че отварянето на Китай повишава цените на стоките. Освен това икономика, намираща се на прага на рецесия, е непредвидима. Когато хората започнат да губят работата си и да намаляват разходите си, прогнозирането на дълбочината на спада става невъзможно. И важен урок от последните години е, че ако нещо може да се обърка, то често се обърква. Но все пак е хубаво да имаме искрица надежда.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved