Нахрани цените - какво движи рекордното поскъпване

И заваляха въпроси: Защо са толкова скъпи храните? Основателно ли е или е спекула? Кой е виновен? Има ли полезен ход? И какво предстои?

Инфлационното напрежение, което избухна

За поскъпването безспорно има обективни причини, то е глобално и те са известни. Пандемията от коронавирус сви производството и наруши веригите на доставки. С отварянето на света търсенето започна да расте по-бързо от очакваното, предлагането не успя да го догони и по законите на пазара това тласна цените нагоре. В допълнение - монетарните и фискалните стимули в САЩ заради ковид, мерките тип 60 на 40 в Европа и ниските лихви, се изляха на пазара като доход.

"Имаше инфлационен натиск както по линия на търсенето, така и на предлагането. Натрупаното напрежение избухна през зимата на 2022 г. с войната в Украйна и нарушените вериги на доставки. По това време започна търговия със страх и паника от идващия апокалипсис с цените на петрола, природния газ, електричеството, суровините. При неизвестността колко ще струват те утре всички по веригата - производители, преработватели и търговци, започнаха да се презастраховат", обяснява Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. "В някои стокови групи в България, като преработката на млечни продукти например, това е особено видимо", добавя той.

Себестойността се покачва

Непредсказуемост. Промяна на цените на суровините в рамките на часове. Увеличение в пъти на цената на електроенергията. По-високи заплати и осигуровки. А също и поскъпване на съпътстващите услуги. Всичко това изброяват производители от различни сектори, запитани от "Капитал" за причините за увеличаване на себестойността на продуктите им. В резултат на войната в Украйна, санкциите на ЕС срещу Русия, сушата в Европа и Азия, епидемията от птичи грип, нарушените вериги на доставки, затруднения внос от Китай и пр.

Търговците също потвърждават - причините са в поскъпването на енергоносителите и суровините. "Динамиката в ръста на цените на основни хранителни групи е близка до тази в целия ЕС. И тази обща за Европа тенденция е по-силно изразена в държавите, които са по-близо до конфликта в Украйна", казва в интервю Николай Вълканов, председател на Асоциацията за модерна търговия, която обединява големите търговски вериги в България.

Донякъде причината е и несигурността, добавя Петър Павлов, генерален директор на "Максима България" (T Market). "Изключителната политическа несигурност - какво следва в страната, какви компенсации ще бъдат приети за бизнеса, какви облекчения ще има за хората и за тяхната покупателна способност", казва той пред "Капитал". И добавя, че макар последните месеци да има ясен опит от правителството да въведе подобна предвидимост, това все още не е достатъчно за успокояване на бизнес климата.

Презастраховките и "частична спекула"

"Основното с цените в момента е очакването за повишение - на опаковките, на енергията, на логистиката. Компаниите, с които работя, опитват да действат превантивно. Цялата минала година малко закъсняваха. Енергийните цени в началото ги завариха неподготвени. И започнаха да наваксват с едно темпо, с което просто не могат да спрат", разказва собственик на малък магазин в София.

"Ако преди поне питаха дали искаме да продаваме на новите им цени, сега поставят въпроса ултимативно - това са цените от следващата доставка. Търговецът става пасивна страна, крайният клиент не играе. И цените решава само този, който произвежда или препродава стоката. Докато преди имаше идеята да се постигне пазарно регулирана, приемлива за всички цена, при това обоснована от някакви фактори, сега пускат обосновки, които са алабаланица. Половината неща в тях са предвиждания", обяснява той.

И заключва: "Според мен вече никой не гледа справедливо на цените. Вдигат ги, но ако по някаква причина някой от елементите на себестойността поевтинее, те няма да си свалят цената, а ще я задържат като марж, защото утре може нещо друго да поскъпне. Вече има тенденция за намаляване цените на ресурсите, но аз не чувам някой да е започнал да си намалява цените".

Пазарната вода е размътена и мнозина опитват да се възползват. Разказва се например за голяма търговска верига, която бави с три месеца новите по-високи цени на доставчика си. А междувременно пуска на тях наличностите от същите стоки, които има на склад. Оправданието е, че на търговеца ще му трябват повече пари, за да възстанови запасите си след това на по-високите цени.

Но има и случаи като този на производител, който, макар че сам произвежда необходимата суровина за продукта си, качва цените наравно с останалите, когато вносният аналог поскъпва.

Също така, ако доставните цени тръгнат надолу, съответният пазарен играч реализира допълнителна печалба, като не сваля крайните цени.

Ако например търговец е купил продукт за 10 лева и има фиксиран марж от 30%, крайната му цена става 13 лева. Ако междувременно доставната цена на продукта скочи до 20 лева и той реши да ценообразува по нея, с маржа от 30% крайната му цена достига 26 лева. Но ако доставната цена поевтинее до 15 лева, печалбата му вече е 11 лева, при очаквани 3 или 6 лева иначе, обяснява експерт.

Понеже има кой да купува

Една от причините бизнесът с храни да може да си позволи сегашния ръст в цените е, че има потребители, които са готови да плащат. "В последните години реалните разполагаеми доходи на българските домакинства нараснаха значително. Инфлацията беше близо до нулата. Заплатите се вдигаха седем години подред с по 10% средно. Увеличиха се и пенсиите. Безработицата сега е рекордно ниска. И у хората все още има оптимистичното очакване, че ако поискаш от шефа си да ти вдигне заплатата, той ще го направи, защото гладът за кадри е повсеместен. Най-накрая българските потребители се отпуснаха и започнаха да се държат малко повече като потребители от богатите общества, и това храни косвено инфлацията, защото няма натиск върху търговците", обяснява Лъчезар Богданов.

Според него е закономерно, че производителите, вносителите и търговците, чийто марж беше много поизтънен в последните години, са решили да опитат да печелят повече, когато потребителите са се позамогнали и не ограничават потреблението си при малко вдигане на цените.

"Представете си град в Северозападна България, където 60% от жителите са пенсионери. Изведнъж доходът им скача двойно за две години. Защо местният търговец, който им продава сирене, мляко, олио, да не опита да го продава малко по-скъпо, тоест да си увеличи и маржина, заради това, че са малко по-богати", казва Богданов.

Или пък глобална компания, които години наред е продавала на българския пазар на по-ниски от западноевропейските си цени, съобразено с покупателната способност. В един момент вече преценява, че може да си позволи и по-високи цени.

И бумерангът със заплатите

Интересен феномен е, че по-високите цени на храните водят до осезаем ръст на заплатите на най-нископлатените и неквалифицирани служители - в производството, търговията, обслужващата сфера и в голяма степен в селското стопанство.

"Миналата година съм вдигнал с 27% заплатите на служителите си, докато бизнесът ми е пораснал с 8%, а разходите за заплати са около 80% от него", казва собственик на фирма в сферата на услугите. Обяснява, че няма как да не го направи, "защото при хората с ниските заплати разходите за храна са с много по-голям от средния, а именно те са поскъпнали най-много като процент, заедно с енергоносителите". Недостигът на хора на ниски позиции е траен, пазарът е отворен и дори за малко повече пари тези хора са готови да заминат да работят в чужбина. Така че предприемачът е решил да поеме увеличението за сметка на маржа си и ще се опита да го прелее в цената на услугата си.

Лъчезар Богданов отбелязва, че в тази ситуация най-бързо конкурентоспособност губят бизнесите, които до момента са разчитали на евтин ръчен труд. Немалко от тях вероятно ще загубят интерес и ще се оттеглят от пазара. "И алтернативата, която до момента е крепяла българските цени - малки ферми, малки преработватели, селски пазари, полека-лека изчезва. Защо да работиш във фермата в българското село, ако можеш да правиш същото във Франция, Гърция или Испания за повече пари", казва той. И продукцията от такъв тип, която остава, вече е бутикова и на високи цени.

Извън дългосрочните ефекти в близък план рискът е в ситуация, в която всички очакват поскъпване, бизнесът превантивно качва цени, а служителите искат по-високи заплати. Така нещата могат да тръгнат нагоре по спиралата цени - заплати - цени и да се откъснат от обективните възможности и предпоставки за това. Икономистите наричат това самоусилваща се инфлация и го разглеждат като негативно явление. В бизнеса също започват да осъзнават, че превантивно вдигане на цени не води до нищо добро, и така не остават повече пари, въпреки очакванията. Как обаче ситуацията на свободно качване на цените, от която доволните са все по-малко, да бъде овладяна?

Държавната офанзива срещу цените

В началото на февруари и новоназначеният стар служебен кабинет си постави за цел да овладее ръста на цените на храните, така че хората да усетят и "по джоба си" спада на инфлацията, който той смята за свой успех. Общата идея е в борбата с високите цени масирано да се включат всички държавни ведомства. Какво точно ще правят остана неизяснено, но конкретни мерки са обещани до три-четири седмици.

Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов очерта две възможни линии на решаване на въпроса - диалог с бизнеса и създаване на предвидимост пред него, съчетано с масирани проверки за нелоялни търговски практики. "За мен е ясно, че във времена на несигурност всеки по веригата си е сложил малко повече марж и накрая това довежда до сериозно вдигане на цените. Със сигурност има спекула", каза министър Стоянов. Така че вижда възможности за намаление на надценките по цялата верига на доставки.

За контрола правителството разчита основно на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която е подресорна на икономическото министерство. Председателят й Стоил Алипиев вече поиска законодателно високите необосновани надценки да бъдат обявени за нелоялни търговски практики и да може да бъдат санкционирани. Което при липсата на работещ парламент няма как да стане.

За Комисията за защита на конкуренцията, която е и основният регулатор на пазара, почти не се говори. Председателят й Юлия Ненкова коментира пред "Капитал", че активно работят по тези въпроси, но това изисква много време и е експертен труд. "При нас текат два секторни анализа за олиото и брашното, а правим проверка и за най-важните стоки в потребителската кошница - дали има забранени споразумения и пр. Освен това тече проверка за горивата и са пред издаване на решение, с което ще бъде санкциониран "Лукойл", съобщи тя. Добавя, че наскоро са санкционирали "Кауфланд" и "Билла" за нелоялна конкуренция (б.а. - санкцията не е влязла в сила, защото се обжалва от компаниите пред съда).

По-добрата предвидимост пред бизнеса министър Стоянов вижда чрез мерки като спад в цените на природния газ (вече факт), транспортните услуги (горивата се върнаха на нива от първите дни на войната с Украйна), както и на електричеството. Депутатите вече удължиха компенсациите на бизнеса за цените на електроенергията през цялата 2023 г., като реално намалиха с 20% разходите за ток, които фирмите биха правили. Освен това повишаването на тол таксите с 50% беше отложено с шест месеца за 1 юли, за да не оскъпява транспорта.

И някои идеи как да е ефективна

Държавата има лостове да регулира цените, но засега не ги използва. Без парламент и без съдействието на регулаторните органи, които "нямат особено желание да се намесват в решаването на проблема", основният й инструмент е чрез субсидиите и компенсациите, обяснява Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество", в интервю за Mediapool.

"Държавата може да събере сектора и да каже "или се дръжте пазарно, или няма да има такива отстъпки", предлага той, имайки предвид най-вече компенсациите за тока, но и отменения ДДС за хляба. "Цялата идея беше държавата да компенсира бизнеса за електроенергията, за да не се вдигат цените... И ако вдигат цени, генерират свръхпечалби и създават инфлация - да бъдат оставени без подпомагане, като средствата се насочат директно към домакинствата чрез данъчни облекчения и други мерки", предлага той. Като добавя: "Не може да прахосваш толкова пари, а да няма ефект върху инфлацията."

Преобладаващите прогнози все пак са, че пазарът сам ще се регулира и ще укроти цените в резултат най-вече на очаквания спад в потреблението, а и по линия на конкуренцията.

"В последно време на пазарите на суровини паниката, изглежда, свърши и от август почти всички цени вървят надолу. Тенденцията е на поевтиняване, макар че ще я усетим с лаг във времето. А ако ФЕД и ЕЦБ удържат сегашната си парична политика, след време ще има дефлация при някои храни", казва Лъчезар Богданов.

"За да се пренесе това и върху потребителските цени, трябва да имаме натиск и от конкуренцията, и от намалено търсене. Данните на Евростат за декември показват намаление на потреблението и в целия ЕС. В България има минимален ръст на годишна основа като се приспадне инфлацията. Все още сме във фазата, в която има търсене. Големият въпрос е кога конкуренцията ще започне да натиска цените надолу", казва още той.

Когато статистиката свети "в червено"

"Въпросът е, че ако пазарът не е конкурентен и ако някоя цена в България устойчиво е по-висока, отколкото в съседните страни, тогава най-вероятно някой пречи на конкуренцията. Защо не може някой да внесе 20 камиона стока от съседна страна и да свали цената? Значи има нещо. Това трябва да се разследва", смята Георги Ангелов.

Когато статистиката в цените свети червено, антимонополният орган трябва да се задейства, да анализира, за да види дали има картелно споразумение, което да позволява непазарни цени, злоупотреба с пазарна сила или пречки пред вноса, обяснява още той.

"Проблемни изглеждат няколко категории - мляко, млечни продукти, яйца. Макар средните индекси на храните при нас да са по-ниски, отколкото в Западна Европа, в тези категории има аномалия и тя се наблюдава от години. Освен че те бяха по-скъпи дори 2019, 2021 г., сега и темпът им на нарастване е по-голям", казва Лъчезар Богданов. Сред причините при някои стоки може да е липсата на субсидии, както казват от бранша. Но е възможно да има и структурен проблем на пазара по веригата на доставки и някакви не съвсем светли примери на ограничаване на конкуренцията в защита на местни картели, чрез използване на държавните институции. Например браншова асоциация да е влязла в сговор с БАБХ или друга контролна институция за ограничаване на вноса - ежедневни проверки, ревизии, забавяния и т.н. "И ако с нещо трябва да се занимава държавата, нека да е разследването на подобни случаи", коментира още Богданов.

На въпроса дали КЗК предвижда да провери пазарите на яйцата и млечните продукти, на които е видно, че цените надхвърлят средноевропейските, Юлия Ненкова отговори: "Ние не сме ценови регулатор, и не въздействаме върху цените. Можем да открием дали има картел, т.е. забранено споразумение между отделните търговци, може да направим секторен анализ на пазара и да видим как се движат цените, но по никакъв начин не може да влияем върху тях. Това, което правим, го правим в рамките на правомощията си." Макар че твърде високите цени често са следствие и симптом именно на такива практики.

И тъй като КЗК дотук не е разбила нито един картел, очакванията към регулатора логично и сега са ниски. Корекцията обаче би могла да се случи през гласуването на клиентите с портфейлите им.