Прибързаното възстановяване на сградите може да изложи Турция на риск при ново земетресение

Експерти призовават за качествено планиране преди реконструкцията

Нуждата от завършване на строителните дейности в толкова кратък период крие и риска от неглижиране на изискванията за строителство в сеизмично активни зони

Тодор Шишков

Нуждата от завършване на строителните дейности в толкова кратък период крие и риска от неглижиране на изискванията за строителство в сеизмично активни зони © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Планът на турския президент Реджеп Ердоган за бързо възстановяване след опустошителните земетресения, разтърсили страната, рискува да предизвика ново бедствие, освен ако градското планиране и безопасността на строителството не бъдат преразгледани внимателно, смятат архитекти и инженери.

Турция и Сирия бяха ударени от редица земетресения на 6 февруари, най-силното от които беше с магнитуд 7.8 по скалата на Рихтер. За момента официалните данни показват, че жертвите са над 46 хил., макар и да се очаква броят им да скочи с течение на времето. Природното бедствие разруши редица градове в двете страни, като според местните власти над 105 хил. сгради трябва да бъдат съборени или вече са се срутили.

Това води до огромен брой на бездомните, като ниските температури в първите дни след земетресението направиха използването на палатки безсмислено. Около един милион души са останали без дом според официалната статистика, което поставя огромно предизвикателство пред президента Ердоган. Той вече заяви, че процесът по преизграждане на засегнатите домове ще приключи в срок от една година, а през това време държавата ще поеме разходите по временното настаняване на засегнатите. Това е изключително амбициозна цел, като експерти не са напълно убедени, че тя дори е реалистична.

Президентът Ердоган иска процесът по възстановяване на засегнатите райони да приключи в рамките на година.

Груби сметки показват, че реконструкцията би изисквала около 25 млрд. долара в подобен срок, твърди JP Morgan, макар и да има мнения, че сумата всъщност е 50 млрд. В случай че сметките на американската банка са правилни, то това би представлявало 2.5% от брутния вътрешен продукт на страната. Подобна сума, макар и колосална, не изглежда невъзможна за набиране, като въведеният след последното голямо земетресение през 1999 г. данък беше именно за такива ситуации. Оттогава насам държавата е събрала около 38 млрд. долара, което би покрило голяма част от разходите по реконструкцията.

Риск от неглижиране на строителните изисквания

Нуждата от завършване на строителните дейности в толкова кратък период крие и риска от неглижиране на изискванията за строителство в сеизмично активни зони. Това по принцип би изисквало изготвянето на детайлни планове за новите конструкции, смята Есин Коймен, бивш ръководител на Камарата на архитектите в Истанбул. "Първият приоритет е новото планиране, а не новото строителство. Необходимо е не само да се заменят разрушените сгради, но и да се препланират градовете въз основа на научни данни, като например да не се строи върху разломи и да се извлекат поуки от минали грешки", обяснява той пред Reuters.

"Когато казват "започваме строителството за един месец, завършваме го за една година", без работата по градоустройството, честно казано, това означава, че бедствието, което преживяваме, не е забелязано", смята Нусрет Суна, заместник-началник на Камарата на строителните инженери. "Отнема месеци, за да се направят градски планове... много е погрешно да се игнорират тези планове."

Неспазването на тези мерки не е новост в страната, като според бившия министър на урбанизацията Мехмет Ожасеки "най-вероятно повече от 50%" от сградите не отговарят на изискванията. Макар и изказването да беше направено през 2018 г., ситуацията в Турция не се е променила. В същата година правителството дори въведе допълнителна такса, която би категоризирала платилите сгради като "изключения" от изискванията.

Държавната агенция TOKI е построила едва 1 млн. устойчиви на земетресения сгради в последните 20 години, което се равнява на 5% от всички недвижими имоти в южната ни съседка. Частният сектор е отговорен за малко над 2 млн. блока, което прави големите разрушения разбираеми.