Когато Рон се изправи срещу Дон

• Тръмп загуби спечелени избори, но ще опита пак
• Изборите в САЩ: Червената републиканска вълна не се състоя

Обяснението за обрата е резултатът от междинните избори за Конгрес на 8 ноември, който от гледна точка на Републиканската партия може да бъде обобщен така: Тръмп загуби, Десантис спечели. Политическата интуиция на бившия президент е доказано безпогрешна и атаките му срещу някогашното му протеже са доказателство, че популярният губернатор на Флорида засега е най-силният съперник на Тръмп за републиканската номинация за президентския вот през 2024 г. Ако допреди 8 ноември изглеждаше, че изборите след две години най-вероятно ще бъдат реванш между Джо Байдън и Тръмп, сега това никак не е сигурно.

Когато ученикът иска да задмине учителя си

Десантис спечели надпреварата във Флорида с близо 20% разлика - най-голямата победа за републикански кандидат за губернатор в близката история на щата и удивителен ръст спрямо 2018 г., когато с благословията на Тръмп стана победител с едва 0.4%, или 32 000 гласа. Също толкова впечатляващо е, че той е първият републикански губернатор от 20 години насам, който печели в населения основно с испански говорещи окръг Маями-Дейд. Републиканските стратези, които тръбят колко ключово е да се разшири привлекателността на партията сред латино общността, вероятно си водят бележки.

Макар да е сред най-лоялните и раболепни - до степен, която му печели насмешки в медиите - последователи на MAGA движението на Тръмп, Десантис започва управлението си във Флорида с изненадващо прогресивни стъпки, които вдигат рейтинга му. Той повишава заплатите на учителите, премахва ограниченията за използване на марихуана за медицински цели, прокарва програма за защита на националния парк "Евърглейдс" в разрез с желанията на могъщата захарна индустрия във Флорида.

Моментът, който носи на Десантис национална известност, е избухването на ковид пандемията през 2020 г. В началото губернаторът въвежда във Флорида същите ограничителни мерки, каквито се прилагат и в останалите щати, но постепенно започва да поставя под съмнение подхода на федералното правителство и главния епидемиолог на САЩ д-р Антъни Фаучи. Десантис отваря училищата, вдига ограниченията за работата на бизнеса и отхвърля задължителното носене на маски и ваксиниране. Обявяването на "Свободния щат Флорида", който привлича бягащи от стриктните пандемични ограничения от цялата страна, превръща Десантис в икона за консерваторите и либертарианците.

Пандемията е повратният момент, след който Десантис придобива самочувствие, собствена физиономия и по-уверен управленски подход. Или поне това казват привържениците му. Критиците му твърдят, е станал по-агресивен и заплашителен към несъгласните с него.

По това време Десантис възприема реториката в стил "ние" срещу "тях" и започва да нагазва в културните войни, които разделят Америка. Според противниците му това показва, че е опортюнист, който изоставя умереността от началото на управлението си, след като осъзнава, че може да спечели от разпалване на споровете по поляризиращите обществото теми. Той говори твърдо срещу имиграцията; подготвя закон, който ще забрани аборта след 15-ата седмица; въведе т.нар. закон "Не казвай гей", който забранява учителите да обсъждат въпроси на сексуалната идентичност и ориентация с ученици под 4 клас. След като главният изпълнителен директор на Disney - един от най-големите работодатели във Флорида - се осмели да се изкаже срещу този закон, Десантис отне на компанията десетилетната привилегия да се радва на данъчни облекчения в щата.

Един от най-скорошните противоречиви епизоди с негово участие беше през септември, когато Десантис натовари 50 венецуелски мигранти на два самолета и ги изпрати на Мартас Винярд, луксозния ваканционен остров край Масачузетс, където семейство Обама често кара лятната си почивка. Според губернатора идеята му е била да принуди богатите либерали да се изправят пред предполагаемото си лицемерие по отношение на политиката си по опазване на американските граници. Но дори фигури от републиканските редици се възмутиха от жестокостта на това отчаяни хора да бъдат използвани за политически цирк. Юристи пък заведоха колективен иск от името на мигрантите, които твърдят, че са изведени от подслони в Сан Антонио, Тексас, и са били подмамени с обещания за ваучери за храна и работни места само за да бъдат изоставени на острова по тъмно.

"Тръмп с мозък и без драма"

След триумфалното му преизбиране стратези и донори вече виждат в него потенциалния спасител на Републиканската партия от хватката на Тръмп. Макар вотът през 2024 г. да е далеч, а самият Десантис все още да не е обявил кандидатурата си, подкрепата за него расте. Според проучване на YouGov за The Economist 46% от републиканците и клонящите към тях независими предпочитат губернаторът на Флорида да бъде номинацията за вота след две години в сравнение с 40%, които предпочитат Тръмп. Десантис набра 200 млрд. долара за губернаторската си кампания и постави национален рекорд. Кен Грифин, милиардер и основател на хедж фонда Citadel, който преди подкрепяше Тръмп, обяви, че застава зад Десантис. Президентът на Blackstone Стивън Шварцман също вече няма да финансира Тръмп и ще подкрепи републикански "кандидат от новото поколение".

Със своите 44 години и с маниера си, Десантис действително представлява новото поколение политически консерватизъм. Някои го описват като "тръмпизъм без Тръмп", а в. Financial Times нарече Десантис "Тръмп с мозък и без драма". "Между Десантис и Тръмп няма особени идеологически различия. По-скоро става въпрос за разлики в стила и стратегията", отбелязва в свой текст за в. Guardian Кас Муде, професор в Университета в Джорджия и автор на множество книги и публикации за популизма и политическия екстремизъм. Всъщност повечето републиканци - както политиците, така и избирателите - нямат проблем с политиките на Тръмп, а с начина му на действие. Тръмп винаги е разчитал на харизмата си, никога не е бил политик, не зачита институциите и политическата система и оперира извън тях. Десантис от своя страна има нулево обаяние, но разполага с политически опит и атакува системата отвътре вместо отвън. Муде го сравнява с унгарския премиер Виктор Орбан (икона за "националноконсервативното" крило на републиканците), който ефективно унищожава демокрацията в Унгария по съвършено законен начин.

За Десантис е по-лесно да се каже срещу какво е, отколкото какво поддържа. Например, освен че е за "свободата" и за това Флорида да остане отворена за бизнес, е трудно да се предположи каква би била икономическата му политика в по-нормални времена. "Има все още много неща, които не знаем по отношение на отговорите на големи въпроси, които би дал Десантис", казва пред The Economist Марк Съмърлин от консултантската компания Evenflow Macro.

Сред големите въпроси е и как Десантис би се справил с труден противник като Тръмп, и то без да отблъсне електоралната му база. "Тръмп започна революция, която отвори вратата за хора като Десантис. Сега губернаторът на Флорида и поддръжниците му имат две години да измислят как да продължат тази революция без първоначалния й лидер", отбелязва Кас Муде. И, да, всички се надяват, че Десантис няма как да е бъде по-зле от Тръмп. Но това е твърде ниска летва за следващия американски президент.

Източник: Reuters