Инфлацията в еврозоната спада до най-ниското ниво след нахлуването на Русия в Украйна

ЕЦБ е особено фокусирана върху базисната инфлация, която изключва цените на енергията и храните. Този показател спадна от 5.6% през април до 5.3% през май, което е повече от очакваното, но изглежда малко вероятно да убеди банкерите да спрат да повишават лихвите на следващото си заседание на 15 юни.

Пазарите на държавни облигации в еврозоната се понижиха, а еврото поскъпна спрямо долара, тъй като инвеститорите заложиха, че инфлацията не намалява достатъчно бързо, за да може ЕЦБ да спре да повишава лихвите. Доходността на чувствителните към лихвените проценти двугодишни облигации на Германия се повиши с 4.8 базисни точки до 2.76%.

Според икономисти спадът на базисната инфлация до голяма степен се дължеше на влиянието на влезлия в действие през май в Германия субсидиран билет за градски транспорт на стойност 49 евро на месец, който потисна растежа на цените на транспортните услуги.

"Макар че по-нататъшното постепенно понижение на базисната инфлация изглежда вероятно, не смятаме, че това ще попречи на ЕЦБ да повиши лихвените проценти през юни и вероятно през юли", заявява пред Financial Times Джак Алън-Рейнолдс, икономист в изследователската група Capital Economics.

Годишната инфлация се понижи в 18 от 20-те държави - членки на еврозоната, като нарасна само в Нидерландия. Ценовият натиск също се охлади във всички продуктови области за първи път, откакто започна да нараства с най-бързия темп от едно поколение насам преди повече от 18 месеца.

Още по-високи лихви

Но Лагард предупреди, че "няма ясни доказателства, че базисната инфлация е достигнала своя връх". Макар че кредитирането в еврозоната е в застой, Лагард заяви на германска банкова конференция в Хановер, че проучванията на потребителите на ЕЦБ "показват, че по-строгата парична политика няма да повлияе на плановете на хората за почивка".

ЕЦБ вече повиши депозитната си лихва с безпрецедентен темп - от минус 0.5% през юли миналата година до 3.25% през април. Инвеститорите залагат, че тя ще повиши лихвите с още четвърт процентен пункт на следващото си заседание след две седмици и още веднъж през юли, преди да направи пауза.

Сравнявайки ЕЦБ със "самолет, който се изкачва на необходимата височина", Лагард заяви, че в началото е трябвало да повиши лихвите бързо, но "с приближаването към целевата височина може да намали ускорението и да запази съществуващата скорост".

Ценовият натиск в еврозоната остана по-висок, отколкото в САЩ, където потребителската инфлация спадна до 4.9% през април. Цените и в еврозоната, и в САЩ се охладиха по-бързо, отколкото във Великобритания, където инфлацията достигна 8.7% през април.

Нарастващият ръст на заплатите "се превръща във все по-важен двигател на инфлацията", предупреди Лагард. Макар че работниците в еврозоната са претърпели спад на реалните заплати с 4 процентни пункта от началото на пандемията през 2020 г., тя заяви, че затегнатите пазари на труда означават, че те "имат значителна сила при преговорите, която започват да използват, за да възстановят тези загуби".

Цените на енергията в еврозоната спаднаха с 1.7% спрямо предходната година през май, след като през предходния месец се повишиха с 2.4%. Инфлацията при услугите се понижи от 5.2% на 5%, докато при стоките намаля от 6.2% на 5.8%.

Лагард заяви, че спадащите цени на енергията би трябвало да "ограничат способността на фирмите да повишават допълнително маржовете на печалбата, което беше ключов фактор, определящ ценовия натиск напоследък". Отговорност на ЕЦБ е да "ограничи достатъчно търсенето", за да предотврати самовъзстановяваща се спирала на заплатите, печалбите и цените, каза тя, като добави, че през първото тримесечие заплатите в Германия са нараснали с 5.1%.

Цените на хранителните продукти леко се охладиха през май - ифлацията при пресните храни се понижи от 10% на 9.6%, докато цените на преработените храни, алкохола и тютюна нараснаха с 13.4% - по-малко от 14.6% месец по-рано.