Западът се сблъсква с амбициите на Русия и Китай за Арктика

"Не може да се работи както обикновено", заяви Йонас Гахр Стрьоре, министър-председател на Норвегия, която пое председателството на Арктическия съвет от Русия миналия месец.

Финландският външен министър Пека Хаависто заяви, че се опасява, че възникналата безизходица може да създаде "Арктика без правила или арктическа зона без обща цел по отношение на изменението на климата. Тя ще бъде свободна за използване от всички за транспортни маршрути, за суровини".

"Притеснението е, че Русия и Китай може да направят свой Арктически съвет", каза високопоставен служител от държава - членка на съвета. Преди мандатът на Николай Корчунов като председател на Арктическия съвет да приключи през май, той заяви, че Москва може и да се оттегли от организацията, ако не е поканена да участва в събитията по време на норвежкото председателство.

"Да не се поканят руски представители на събитията на Арктическия съвет би било против правата й като държава членка и в такъв случай ще бъде невъзможно за нашата държава да продължава да участва в дейностите на тази организация", каза Корчунов в интервю за ТАСС. Той добави, че заради "отслабващата роля" на съвета, предизвикана според него от западните членки, Русия инициира "активен диалог за арктическата ситуация" с други държави и организации.

Руско-китайските отношения за северния ледовит регион бяха обтегнати, но в момента се подобряват след руската инвазия в Украйна. По време на посещението в Москва на китайския лидер Си Цзинпин през март двете държави обявиха създаването на съвместен орган за развитието на северния морски път.

Арктика е най-бързо затоплящият се регион в света и много държави желаят да се възползват от залежите на петрол, газ и др. Членовете на Арктическия съвет се опитват да задържат геополитическите напрежения извън района, като често използват слогана "висок север, ниски напрежения", за да наблегнат колко е важно проблеми относно природни ресурси, защита на екосистемите и системи за транспорт да бъдат решавани само заедно. В последните няколко години Русия увеличи военното си присъствие в региона, провокирайки други държави като Дания и Норвегия да последват примера й.

Къде стои Китай

Китай, една от държавите със статут на наблюдател и право да участва в съвета на северния район, започна планирането на "полярен път на коприната" през 2018 г. и оттогава се опитва да увеличи влиянието си. Опитите на китайски компании да построят летища в Гренландия бяха спрени през 2019 г., след като САЩ призова Копенхаген да сложи край на плановете на Пекин. Мете Фредериксен, премиерът на Дания, която ще посети Гренландия следващата седмица, след среща с американския президент Джо Байдън в Белия дом, заяви: "Нека да не бъдем наивни. Не можем да бъдем наивни за Украйна и арктическия регион." "Ще се завърнем ли към обичайния ред на нещата в Арктическия съвет? Не мисля така, като опре до Русия", добави Фредериксен. "Китай има ли роля в арктическия район? Да, има. Трябва ли да го взимаме в предвид? Да."

Хаависто каза, че е притеснен от това, че е настъпил краят на безпроблемното развитие на Арктика. "Има много други държави, които виждат ползата от Арктика и неговите природни ресурси... Имаме много силен общ интерес да работим заедно."

Норвегия се бори да продължи работата на Арктическия съвет, като се фокусира върху сътрудничество с другите членове - САЩ, Канада, Финландия, Швеция, Дания и Исландия, докато поддърржа политика на изолиране на Русия.

"Арктическият съвет ще остане", каза Стрьоре, като се аргументира, че има много общи възможности.

Дипломати споделиха, че де факто изключването на Русия от съвета създава "ясна дилема". От една страна, политиката, която те насърчават в Арктика, няма да има логика без руското участие. Само че в момента не може да има сътрудничества с Русия.