Саудитска Арабия се опитва да изпере имиджа си чрез спорта

Последният такъв пример е съвсем от скоро - световното първенство по футбол, което се проведе в Катар. Мондиалът беше кулминацията на дългогодишна политика на емирството то да бъде свързвано с футбола, а не с, меко казано, бруталните отношения към работниците имигранти и хомосексуалните граждани. Това беше и причината страната да купи френския първодивизионен "Пари Сен Жармен" и да налее огромни суми в опит да го превърне в доминираща сила в световен футболен мащаб.

На хоризонта се задава нов лидер в това отношение - Саудитска Арабия. Финансовата мощ на кралството и големите амбиции е като Катар на стероиди. Очаква се Рияд да подаде съвместна кандидатура за световното първенство по футбол през 2030 г. и отчаяно се стреми да увеличи присъствието си в международния спорт. Досега то е доста успешно. В областта на футбола Саудитска Арабия беше домакин на световното клубно първенство на ФИФА през миналата година и ще организира Купата на Азия през 2027 г. Освен това Рияд притежава (чрез държавния инвестиционен фонд на страната) футболния клуб "Нюкасъл юнайтед", а също се интересува от "Манчестър юнайтед" и "Ливърпул". Встрани от футболния терен Саудитска Арабия има интереси във Формула 1, борбата, колоезденето и голфа.

Мащабът на инвестициите на Рияд е достатъчно ясен. Но не бива да се забравя, че тези изключително високи разходи не са от суета или великодушие. Това е внимателно изградена стратегия, не само в отговор на желанието за спортно величие. Кралството е изправено пред неотложни икономически, политически и социални предизвикателства.

Фактическият владетел на Саудитска Арабия, престолонаследникът принц Мохамед бин Салман (известен като MBS), разбира стойността на спорта като политически инструмент за осигуряване на дългосрочното бъдеще на държавата от Персийския залив. Защото, въпреки че Саудитска Арабия разполага с огромно богатство (нейният суверенен фонд има активи на стойност над 600 млрд. долара), голяма част от него се дължи на нефта и газа. И тъй като светът се стреми да се откаже от въглеродните горива, саудитската икономика се оказва свръхспециализирана и изложена на риск.

Инвестициите в спорт е един от начините за справяне с тази уязвимост и за диверсифициране на икономиката. Но мащабът на вътрешните разходи на Саудитска Арабия за спорт я отличава, както се вижда от изграждането на Qiddiya - мегапроект за спорт и развлечения, предназначен да привлече вътрешни инвестиции и чуждестранни туристи.

Политическият момент

Процесът на трансформация има и политически характер. У дома саудитското правителство продължава да се съобразява със събитията в арабския свят, които доведоха до народни протести през 2010 и 2011 г. Тъй като почти 70% от населението на страната е на възраст под 35 години, страховете от социални вълнения са осезаеми и реални. Към това трябва да добавим и проблемите със спазването на човешките права. Властите в страната неведнъж са атакували гражданите за мирно упражняване на правата им на свобода на изразяване, а съдът дава твърде сурови присъди. Екзекуции се прилагат за широк спектър от престъпления. Хиляди жители бяха подложени на принудително изселване в крайбрежния град Джеда.

Като се фокусират върху насърчаването на спорта, развлеченията и свободното време, MBS и неговите служители се насочват специално към интересите и изискванията на младите потребители на Саудитска Арабия като средство за предотвратяване на недоволството сред тях. Чрез собствеността на "Нюкасъл юнайтед" и дял в отбора от Формула 1 "Макларън" Саудитска Арабия също така търси международна легитимност и иска да демонстрира мека сила и да изгради дипломатически отношения.

Спортът за един мирен свят

Символичното начало беше поставено от Публичния инвестиционен фонд (PIF) на Саудитска Арабия, който купи английския елитен "Нюкасъл юнайтед". Последва създаването на отделния голф тур Liv, който привлича някои от най-изявените голфъри благодарение на умопомрачителните суми, които им се предлагат. В последствие Liv се обедини с традиционния PGA Tour.

Така стигаме и до местния футбол. В края на май стана ясно, че четири от най-големите отбори в страната стават собственост на PIF. Тези четири клуба са "Ал Хилал", "Ал Итихад", "Ал Ахли" и "Ал Наср". Придобиването им е част от плана на кралството за диверсифициране на местната икономика, която е изключително зависима от изкопаемите горива. Това представлява сериозен проблем за кралството, тъй като настроенията в останалата част от света все повече клонят към използването на възобновяеми източници на енергия.

Фактически четирите клуба представляват много изгоден начин за "изпиране" на саудитския имидж на Запад. Според непотвърдени слухове преговорите между играча и клубовете се водят от представители на фонда, като след като заплатата и условията бъдат договерени, представителите на PIF определят в кой клуб ще играе футболистът.

Още преди PIF да завърши придобиването на четирите клуба, беше даден старт на привличането на световни звезди срещу изключително големи заплати. Началото беше поставено с Кристиано Роналдо, който подписа договор с "Ал Наср". Ключова причина за избора на португалеца е космическата заплата, която получава - 200 млн. долара на сезон. Преди "Интер Маями" да обяви привличането на Лионел Меси, имаше сериозни слухове, че аржентинецът също ще акостира в Саудитска Арабия.

След това дойде трансферната сага около бъдещето на носителя на Златната топка Карим Бензема. Французинът ту щеше да продължи договора си с "Реал Мадрид", ту щеше да напусне. Неяснотата продължи няколко седмици, като в крайна сметка той избра да подпише с "Ал Итихад", като и при него възнаграждението възлиза на около 200 млн. долара на кампания. Компания в отбора ще му прави и полузащитникът на "Челси" Н'Голо Канте. Вече бившият му съотборник Едуард Менди отива в "Ал Ахли" заедно със защитника Калиду Кулибали и полузащитикът Рубен Невес. Невес е единственият случай, при който арабският клуб ще заплати трансферна сума - 55 млн. паунда. Преминаването на португалеца е важно и заради друг аспект от трансфера - "Барселона" беше постигнал договорка с играча още в началото на годината, но накрая той избра големите пари пред испанския гранд.

Като цяло Саудитска Арабия се опитва да последва стъпките, които бяха начертани от Катар. Кралството дори планира съвместна кандидатура за домакинство на световното през 2030 г., заедно с Гърция и Египет. Възможността да се предлагат такива извънземни суми се дължи на това, че PIF стои зад клубовете и на факта, че местните отбори не трябва да се съобразяват с финансовия феърплей, който ограничава харчовете на европейските отбори. По този начин арабските клубове искат да се опитат да направят първенството си значително по-привлекателно, което може да се отрази на качеството на европейските първенства.

Шансовете това да се случи обаче са нищожни. Саудитска Арабия не е първата държава, която предприема подобни инвестиции. В началото на второто десетилетие на този век китайските клубове подеха подобна инициатива, като за кратък период от време около половината от най-скъпоплатените футболисти се подвизаваха в азиатската страна. Реалността обаче показва, че този тип футболни стратегии се концентрират върху застаряващи футболисти, които отдавна не са във върхова спортна форма. Целта не е да се създаде първокласно първенство, а привличане на внимание върху дадената страна. Крахът на китайските вложения в красивата игра беше точно толкова голям, колкото и първоначалните амбиции и вложения. Времето ще покаже дали и Саудитска Арабия ще последва този пример.

Относно това дали футболното съзвездие ще помогне за отвличане на вниманието от проблемите на кралството мненията варират. Истината е, че дори саудитското първенство да се превърне в глобален лидер, голяма част от хората няма да забравят за потъпкването на човешките права. Световното в Катар показа, че нито кралската фамилия, нито ФИФА успяха да заглушат проблемите.

В международен план Саудитска Арабия редовно е обвинявана, че с помощта на спортни средства се опитва да отклони проблемите с правата на човека - редовните екзекуции, войната в Йемен и убийството на саудитския журналист Джамал Хашогджи през 2018 г. Други твърдят, че въпреки предполагаемата трансформация на страната правата на жените и момичетата все още се отричат, а дисидентите се потискат.

И все пак в кралството цари въодушевление от очертаващия се статут на страната като спортна суперсила и изглежда малко вероятно MBS да се отклони от пътя, който е поел. Благодарение на значителните финансови възможности изглежда сигурно, че Саудитска Арабия скоро ще се превърне в един от най-големите играчи в международния спорт, но въпросът е на каква цена и кой ще я плати.