Замразените руски активи: Конфискувай ги, ако можеш

Защо това няма да спаси Украйна

След руската инвазия в Украйна ЕС и страните от Г-7 замразиха възлизащи на близо 300 млрд. евро активи на Руската централна банка. Западът и Украйна са в съгласие, че Русия не трябва да си получи тези средства обратно, докато не прекрати военните действия, не върне всички окупирани от нея територии и не плати репарации. От тук нататък обаче мненията започват да се разминават.

Идеята за използване на руските активи има най-много поддръжници във Вашингтон (след Киев). Администрацията на Джо Байдън прокара закон, който упълномощава президента да конфискува държаните в САЩ руски активи и да ги насочи към подпомагане на Украйна. Америка вече е правила подобно нещо - последно преди две години с афганистански активи след идването на власт на талибаните, а преди това през 2003 г. с държавни активи на Ирак. И мнението във Вашингтон е, че ако държавите от Г-7 (които отговарят за 44% от световния БВП) действат заедно, това ще повиши легитимността на всеки ход спрямо руските държавни активи.

Но обстоятелствата и мащабът на средствата правят случая с Русия уникален. При всички извършени в Украйна зверства, Русия е призната държава с легитимно правителство. Евентуална конфискация ще бъде последвана от съдебни искове от страна на Москва в множество държави; Украйна едва ли ще получи достъп до средствата в продължение на години или дори десетилетия, докато тези дела вървят. В най-добрия случай конфискуваните средства може в крайна сметка да помогнат за следвоенното възстановяване на Украйна; в най-лошия - скептиците в Америка и Европа ще използват далечната перспектива за разблокиране на руските активи като извинение да не изпращат допълнителна военна помощ на Украйна и така ще подарят победата на Путин.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Каквото и да смятат във Вашингтон обаче, всъщност две трети от блокираните руски активи са в Европа: в Германия, Франция и най-вече в Белгия, където близо 191 млрд. евро са задържани в депозитарната и клирингова компания Euroclear. Без да имат прецеденти като тези в Америка, европейските правителства разбираемо се колебаят да конфискуват активи на държава, с която не са официално във война. И както споделят европейски официални лица, участващи в преговорите по темата в рамките на Г-7, "ние имаме много повече какво да губим".

Притеснението е най-вече от ефекта от подобен ход върху еврото и чуждестранните инвестиции и клиринг в евро. Примерно суверенните фондове, централните банки, корпорациите и частните инвеститори от Саудитска Арабия, Китай или ОАЕ може да се замислят да инвестират в европейски активи. Потенциален отлив на инвестиции в евро би имал сериозни последици - скок на цената на кредитите и инфлация, както и спад в данъчните приходи.

Контрааргументът е, че подобни тревоги може да са пресилени. Ако някой е смятал да преосмисля инвестиционната си стратегия, вече е щял да го направи още през февруари-март 2022 г., когато руските активи бяха замразени. Но тогава нямаше капиталово бягство, тъй като привлекателността на западните активи и валути няма особена конкуренция. Две години по-късно продължава да няма признаци на паническо отърваване от инвестиции на Запад. Както отбелязва бившият президент на Световната банка Робърт Зелик, стига страните от Г-7 да действат в унисон, конфискуването на руските активи няма да има ефект върху техните валути, тъй като другите държави едва ли ще се втурнат да инвестират примерно в китайски юани. "С резервните валути въпросът винаги е какви са алтернативите ви", отбелязва Зелик.

И все пак, ако САЩ и Европа създадат опасен прецедент, като заграбят държавни активи в подобен мащаб без ясни правни основания, това може да отвори врата за бъдещи злоупотреби и да подкопае стабилността на международните отношения и икономическите системи. Както отбелязва в свой текст за Financial Times Никълъс Мълдър, преподавател по история в Cornell University, подобен ход "ще ускори размиването на границата между война и мир, ще отчужди много държави извън коалицията на санкциите [срещу Русия] и ще събори носеща колона на света, който САЩ и Европа твърдят, че защитават". И заради запазването на който подкрепят Украйна срещу руската агресия.

• ЕС се договори да използва печалбите от замразените руски активи

Към икономическите основания срещу конфискацията има още един. Москва вече предупреди, че ако нейните държавни активи бъдат взети, тя ще направи същото с оставащите активи в Русия на компании от "неприятелски държави". И тук аргументът, че тези компании са инвестирали в Русия на свой риск и трябва да си понесат сами последствията, се сблъсква с факта, че за някои системно важни западни фирми отписването на руските им активи би довело до крах. Пример е Euroclear, използвана от чуждестранни инвеститори за закупуване на руски акции и облигации. Ако активите на клиентите й бъдат конфискувани, тя ще бъде изправена пред множество съдебни дела и дори фалит. Спасяването на компании като Euroclear би струвало на европейските правителства повече, отколкото пряката помощ за Украйна.

И какви са опциите за използването на тези средства

Предвид мащаба на съпътстващите опасности европейските лидери е малко вероятно да се поддадат на американския натиск за конфискация в близко бъдеще и това изглежда като по-разумното решение. Вече циркулират по-добри варианти за използването на руските активи.

Една от идеите, които се въртят сред страните от Г-7, е руските активи да бъдат използвани като обезпечение за емитиране на дълг. Коалицията, подкрепяща Украйна, ще изиска от Русия да изплати дълга, а ако тя не го направи, ще конфискува замразените руски държавни активи. Продажбата на тези облигации ще набере средства за Украйна и ще избегне много от рисковете от конфискацията.

Въпросът е кой би купил подобни облигации. Както отбелязва в свой анализ за Carnegie Endowment финансовият анализатор Александър Колиандр, централните банки едва ли ще участват, защото за тях това би било равносилно на печатането на пари при финансовата криза през 2008 г. и пандемията. Търговските банки от своя страна едва ли биха купили подобни облигации без държавни гаранции от западните правителства. Така трансферирането на замразените руски активи към Киев пак ще струва скъпо на Запада и западните данъкоплатци.

За момента има междинен план - данък от 100% върху печалбите от руските активи. Освен това ЕС пpиe зaĸoн зa cъxpaнявaнe нa oчaĸвaнитe пeчaлби oт зaмpaзeни средства нa Рycĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa. Нa цeнтpaлнитe дeпoзитapи нa цeнни ĸнижa ĸaтo Еurосlеаr щe бъдe зaбpaнeнo дa изпoлзвaт нeтнитe пeчaлби и тpябвa дa дъpжaт пpиxoдитe oт pycĸитe aĸтиви oтдeлнo. EC изчиcлявa, чe oĸoлo 15 млрд. eвpo подобни пeчaлби мoгaт дa бъдaт пpeднaзнaчeни зa Уĸpaйнa пpeз cлeдвaщитe четири гoдини.

Което съвсем не е достатъчно за Киев, за да финансира войната и бюджета си. Междувременно дългосрочните перспективи за помощта за Украйна остават несигурни. И са заложник на изхода от президентските избори в САЩ, както и на политическите настроения в Европа. "Ако в някой момент необходимостта започне да надвишава риска, дискусиите за експроприиране на активите на Москва със сигурност отново ще се засилят и накрая руските ресурси може да бъдат конфискувани", посочва Александър Колиандр. Но за всички ще бъде по-добре да не се стига дотам.