Как войната навън покачва заплахата отвътре

• Войната на Русия в Украйна отклони вниманието на Путин от заплахата от ИДИЛ

В закъснялото си обръщение Путин нелепо обяви, че Украйна е отворила граничен "прозорец" за терористите, докато те се опитвали да избягат от Русия с бялото си Renault (11 души, които руските власти обвиняват за нападението, бяха арестувани, а президентът на Беларус Лукашенко каза, че бегълците са се насочили към неговата страна). Но Путин не стигна дотам да припише директно на Украйна отговорността за нападението - и не каза нищо за групировката "Ислямска държава", която заяви, че го е извършила. В понеделник все пак призна, че атаката е извършена от радикални ислямисти, но отново ги свърза с Украйна.

Част от нежеланието на Путин да обвини изцяло Украйна може да отразява притеснението му, че Вашингтон има разузнавателна информация, която би могла да подкопае подобно твърдение. Тя може да е свързана с това, че руските служби за сигурност не са предприели действия по американските предупреждения от 7 март за предстояща атака. А само три дни преди нападението Путин отхвърли тези сведения като "шантаж".

В една по-малко авторитарна държава подобна грешка би имала последици. Но Русия отдавна не е страна, в която може да се търси отговорност на управляващите. А подобен провал е особено шокиращ за държава с огромен апарат от служби за сигурност. И контрастът между липсата на адекватна охрана около залата, където беше извършен атентатът, и масираното полицейско присъствие седмици по-рано на погребението на опозиционния лидер Алексей Навални някак се набива на очи. "Очевидно приоритетите на ФСБ са погрешни. Техните основни ресурси са фокусирани върху Украйна и вътрешната опозиция. И това са приоритетите, които са им спуснати отгоре", посочва пред в. Guardian Марк Галеоти, старши изследовател в Royal United Services Institute и преподавател във Факултета по славянски и източни европейски изследвания в University College London.

Очаквано руските пропагандисти също се опитаха да обвинят Украйна, като според анализатори този ход цели да разпали вътрешния гняв срещу Киев и да отклони вниманието от задълбочаващите се пропуски в системата за сигурност на Москва след пълномащабното нахлуване в Украйна преди две години.

Обвиненията към Украйна не са особена изненада. За Москва стана стандартно да обвинява Киев за вътрешните си неуредици. През октомври Кремъл заяви, че антисемитските бунтове на летището в Махачкала, област Дагестан, са били вдъхновени от Украйна. Също така твърди, че Киев и Вашингтон се опитват да вербуват бойци на ИДИЛ във въоръжените сили на Украйна.

Удар по репутацията на Путин

Въпреки че Кремъл и руските пропагандисти насочиха вниманието след атаката към Украйна, това нападение е удар по репутацията на Путин и службите за сигурност, от които той зависи. Има много въпросителни за охраната на залата, която се намира в покрайнините на Москва. Не е ясно защо местната полиция не е реагирала бързо. Дори се появиха конспиративни теории, според които Кремъл има пръст в атаката.

След руската инвазия в Украйна преди две години ФСБ, основната руска служба за вътрешна сигурност, е променила фокуса си, сочи анализ на официални изявления на независимия вестник "Новая газета" Източник: Reuters

По-убедителното обяснение е, че ислямистката терористична групировка ИДИЛ се възползва от разсейването на Русия по време на войната в Украйна, етническото напрежение и икономическите трудности, отбелязва в анализ The Economist. Русия предлага очевидни възможности за набиране на джихадисти сред бедните мигранти от предимно мюсюлманските бивши съветски републики в Централна Азия. По неофициални данни в Русия има до 8 млн. мигранти само от Таджикистан, откъдето Кремъл твърди, че са заловените четирима извършители.

Групата, поела отговорност за нападението, е разклонение на "Ислямска държава" - "Ислямска държава - провинция Хорасан". Базирана основно в Афганистан, но с последователи в цяла Централна Азия, тя извърши два бомбени атентата в Иран през януари, при които загинаха над 100 души. Една от причините й за недоволството й срещу Русия е участието на страната във войната в Сирия, където Кремъл (заедно с Иран) подкрепя режима на Асад срещу "Ислямска държава" и други бунтовници. "Ислямска държава" също така е заподозряна в извършването на нападение срещу метрото в Санкт Петербург през 2017 г., при което загинаха 15 души.

Въпреки предупрежденията от САЩ възхваляваният апарат за сигурност на Путин, обсебен от преследването на обявените за врагове на държавата, се оказа неспособен да предотврати най-смъртоносната терористична атака в Русия от 20 години насам.

• Въоръжена атака край Москва взе над 100 жертви, ИДИЛ пое отговорност

След руската инвазия в Украйна преди две години ФСБ, основната руска служба за вътрешна сигурност, е променила фокуса си, сочи анализ на официални изявления на независимия вестник "Новая газета". Преди това ФСБ се фокусираше почти изцяло върху заплахата от ислямски тероризъм, но от 2022 г. насам повечето ѝ изявления се отнасят до Украйна. Често обвинените в "тероризъм" и прихванати от ФСБ са руснаци, които протестират срещу войната или правителството, показва анализът на "Новая газета".

"Путин си мислеше, че борбата му с ислямската войнственост е приключила след умиротворяването на Чечения" - република с преобладаващо мюсюлманско население, която загуби две войни за независимост през 90-те години и началото на века, казва пред Financial Times Камал Алам, сътрудник в Атлантическия съвет. Според критици на руския президент, които са в изгнание, вместо да пази обществото от действителни терористи, Путин е насочил огромните си служби за сигурност към преследване на дисиденти, журналисти и всички, които се смятат за заплаха за определението на Кремъл за "традиционни ценности".

Пример за това е, че само няколко часа преди нападението държавните медии съобщиха, че руските власти са добавили "движението ЛГБТ" към официалния списък на "терористите и екстремистите". Русия вече обяви движението за правата на хомосексуалните извън закона миналата година. Тероризмът беше и сред многото обвинения, които прокуратурата повдигна срещу Алексей Навални, лишения от свобода опозиционен лидер, който почина миналия месец в колония.

"В страна, в която специалните части за борба с тероризма преследват онлайн коментатори, написа Руслан Левиев, руски военен анализатор в изгнание, в публикация в социалните мрежи, терористите винаги ще се чувстват свободни."

Още ограничения

Сега предположенията са, че Кремъл ще използва нападението в Москва като претекст да затегне още повече вътрешните ограничения. Някои от най-приближените в обкръжението на Путин призоваха за отмяна на мораториума върху смъртното наказание за тероризъм. Тази заплаха придобива допълнително значение предвид склонността на Кремъл в последно време да поставя този етикет на всички противници на режима.

Друга възможност е допълнително затягане на мигрантската политика. Мигрантските общности вече усещат негативните последици, като в големите градове на Русия се съобщава за нападения над джамии и общежития. Но ако обвиняването на Украйна има основно пропагандна стойност, заплахите за работниците мигранти крият и икономически рискове.

Това едва ли би помогнало на Русия да се справи с уязвимостта на сигурността си. Всъщност Путин намекна, че основните последици от терористичната атака ще се усетят в Украйна. Той може да я използва, за да оправдае опитите си да мобилизира повече войски за войната си там.

Както отбелязва в свой анализ за Carnegie Russia Eurasia Center Михаил Виноградов, макар темите за смъртното наказание и миграционната политика да останат в новините за известно време и да има известно затягане на някои регулации, не се очакват драстични решения и действия, насочени към сърцевината на темата. "Подобни стъпки няма да решат реалните проблеми, било то тероризма, войната в Украйна или чувството на безпомощност, изпитвано от обикновените руснаци. Но това, което могат да направят, е да дадат на режима време да се адаптира към нови причинители на стрес, без да се налага да променя светогледа си", обобщава Виноградов.