Русия заплашва бъдещето на Международната космическа станция
С или без участието на Москва, орбиталният комплекс най-вероятно ще оцелее поне до 2030 г.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Бушуващият вече повече от пет месеца военен конфликт в Украйна има мащабни последици не само в икономиката и геополитическата сфера, но и отвъд пределите на земната атмосфера. Съдбата на Международната космическа станция (МКС) за пореден път рязко влезе във фокуса на общественото внимание миналия вторник, след като новоизбраният ръководител на "Роскосмос" Юри Борисов обяви, че Москва може да оттегли своето участие от работата на орбиталния комплекс след 2024 г. Още през март Дмитрий Рогозин - тогавашният шеф на руската космическа агенция, който беше уволнен на 15 юли, заплаши, че без сътрудничеството с неговата родина МКС може да падне на Земята, най-вероятно на територията на САЩ или Европа.
Само ден по-късно официални представители на "Роскосмос" до голяма степен коригираха гръмкото политическо послание на Юри Борисов като уточниха, че подобно нещо едва ли ще направено, преди да бъде извършено изстрелването на нова национална космическа станция на име "РОСС". Това обаче трудно може да се случи през следващите две години и половина, така че 2024 г. едва ли ще е последната година от живота на МКС. Изявлението на Борисов беше твърде изненадващо и поради факта, че само преди около две седмици САЩ и Русия подписаха споразумение в сферата на пилотираните космически полети, на базата на което американски астронавти ще продължат да летят на бартерни начала на корабите "Союз", а руски космонавти - на новите американски частни орбитални капсули. Вече се знае също така, че руската космонавтка Анна Кикина ще лети до МКС на борда на частния апарат Crew Dragon на SpaceX съвсем скоро - още през септември в рамките на мисията Crew-5.
Отвъд политическия шантаж
"На работно ниво не получаваме никакви индикации, че нещо се е променило", коментира в сряда Кати Людерс, директор по космическите операции в щатската космическа агенция NASA. Ден по-рано генералният директор на агенцията Бил Нелсън също излезе с официално изявление по темата, според което САЩ се ангажират да поддържат орбиталния комплекс до 2030 г., уточнявайки, че в момента "се провежда координация с всички партньори".
Международната космическа станция съществува 23 години и е съвместно начинание на пет ресорни организации - на САЩ, Русия, ЕС, Япония и Канада. Гигантската обитаема инсталация, летяща на около 400 км над Земята, обаче е проектирана така, че всяка държава в общи линии управлява самостоятелно хардуера, с който участва, но различните сегменти са взаимосвързани така, че никоя от страните не може "да се откачи" просто така. "При евентуален опит за разкачване на американския и руския орбитални сегменти ще се сблъскаме с огромни предизвикателства в сферата на логистиката и сигурността заради множеството външни и вътрешни връзки, нуждата от контрол на височината на полета и пространствената ориентация, както и взаимната зависимост на софтуерното осигуряване", коментират от NASA.
Примерите за това как различните национални модули са зависими един от друг не са един и два. Русия например осигурява двигателната тяга за МКС, чрез която станцията получава допълнително ускорение, за да не се снижава към по-плътните слоеве на земната атмосфера. Тя също така се грижи за пространствената ориентация и маневрите за избягване на орбиталните отломки. Всичко това се прави благодарене най-вече на двигателите на руския товарен космически кораб "Прогрес", както и на орбиталния модул "Звезда". "Прогрес" също така се грижи за транспортирането на горивото, нужно за всички тези операции. Руските двигателни системи на МКС се използват и по време на динамични събития като скачванията с други космически кораби.
САЩ от своя страна осигуряват жироскопите, необходими за всекидневната пространствена ориентация на космическата станция. Американски соларни системи се грижат за електрическото захранване, което се използва също така и от руските модули. NASA е отговорна за почти всички комуникации и пренос на данни към наземните станции и сателити от целия орбитален комплекс включително и от руската му част. И американската, и руската част на МКС разполагат с животоподдържащи системи, отговорни за генериране на кислород и преработка на въглеродния диоксид в атмосферата. Съвместната им работа обаче позволяват на борда на комплекса да живеят и работят повече астронавти и космонавти.
Ден след бомбастичните политически изказвания на Юри Борисов "Роскосмос" публикува на сайта си доста по-експертно интервю с Владимир Соловьов, който е полетният директор на руския сегмент в МКС. Според него Русия ще остане част от космическата станция, докато орбиталният комплекс "РОСС" започне да функционира реално. Очаква се той да бъде сглобен чак през 2028 г., което е доста близо във времето с планирания от NASA край на жизнения цикъл на МКС. Също така "Роскосмос" не са особено известни със спазването на сроковете си. "Ние, разбира се, трябва да продължим да участваме в МКС, докато не създадем повече или по-малко осезаем резерв по линия на РОСС", обобщава Соловьов. И добавя: "Трябва да имаме предвид, че ако спрем пилотираните полети за няколко години, после ще бъде много трудно да възстановим това, което сме постигнали до момента".
САЩ вече имат "План Б" за МКС
За разлика от Русия, в настоящата ситуация NASA са в по-изгодна позиция, тъй като от известно време вече работят по "План Б", ако по някаква причина се стигне до "космически развод" с Кремъл. Също така САЩ имат все по-развита частна космическа икономика, която в следващите години планира да изстреля около Земята първите корпоративни орбитални комплекси. В края на юни NASA също така демонстрира нагледно, че е способна да преодолее основната зависимост на МКС от "Роскосмос" по линия на двигателната тяга. За първи път след пенсионирането на космическите совалки през 2011 г. на 25 юни щатски космически апарат успешно беше използван, за да ускори орбиталния комплекс и да го изпрати на малко по-висока орбита. Става дума за частния товарен космически кораб Cygnus на корпорацията Northrop Grumman. Капсулата безпроблемно запали своя двигател с променящ се вектор на тягата в продължение на 301 секунди, увеличавайки перигея на МКС (най-близката точка до Земята) с 0.8 км и нейния апогей - с 0.2 км.
"Тази мисия на Cygnus е първата с подобни разширени способности, които в бъдеще може да станат стандартна услуга за NASA", коментират от Northrup Grumman по повод гореописания експеримент. В близко бъдеще възможности за ускоряване на Международната космическа станция най-вероятно ще демонстрират също така компаниите SpaceX и Boeing - респективно със своите космически капсули Crew/Cargo Dragon и CST-100 Starliner. Допълнителното предимство на въпросните пилотирани апарати е, че имат прецизни системи двигателни системи за маневриране в орбита, които могат да бъдат използвани за целите на пространствената ориентация на МКС. Директни заявка в тази посока вече бяха направени и от страна на основателя на SpaceX Илън Мъск, който още през март отговори на заплахите на Рогозин в Twitter, че без руски двигатели, американците ще трябва да летят до МКС "на метли", като пусна в отговор собствените си "метли":
🇺🇸🇺🇸 American Broomstick 🇺🇸🇺🇸 pic.twitter.com/r2hJvFQosS- Elon Musk (@elonmusk) March 3, 2022
"Фактът, че в момента те казват, че ще са ангажирани до 2024 г., е нещо добро", коментира по повод руските заплахи Скот Пейс, директор на Института по космически политики към Университета "Джордж Вашингтон", пред AFP. Според него това е публичен ангажимент от страна на "Роскосмос", че през следващите две години и половина изненадващо няма да обърне гръб на най-мащабния международен космически проект в човешката история. Пейс отбелязва, че в момента Русия не разполага с частна космическа индустрия и при оттегляне от МКС ще рискува да остави страната без свое присъствие в околоземна орбита за дълго. Алтернативен вариант би било присъединяването на "Роскосмос" към проекта за изграждане на китайската космическа станция "Тиангонг", чиито първи модули вече функционират в орбита. В този случай обаче на Москва ще се падне ролята на младши партньор, което ще е твърде унизително за гордата страна, изпратила първия човек в космоса.
3 коментара
Както и в икономиката на странната Русия ,така и в Космическата им програма благодарение на ченгетата на Путлер учените и можещите бяха изместени.Резултатите виждаме всички.Жалко ,че и родната картинка не е по-розова.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.