Здравна система, която (да не) убива

Ефектът от тези инвестиции е, че продължителността на живота наистина се е увеличила, но по данни на Световната банка, цитирани в анализа, България все още е на най-ниското ниво в ЕС, в който средната продъжителност е 81 години.

Предотвратимата смъртност на 100 хил. души и детската смъртност (на 1000 души) са близо два пъти по-високи спрямо средните в ЕС. Така България е на пето място сред губещите население по първия показател с 427 души на 100 хил., които здравната система е могла да спаси, но не го е направила. Причините за това са, че българите получават инсулти 4 пъти по-често от останалите граждани на ЕС, имат високо кръвно налягане също 4 пъти повече от средното за ЕС и освен това са на първите места по заболеваемост от рак.

Същевременно България е трета по най-ниски плащания за здраве в ЕС при средни разходи за здраве на глава от населението в съюза 3100 евро. Важен момент в случая е, че тези 1637 евро на човек не се формират само от здравните вноски, но и от допълнителни доплащания в брой от болните хора за медицински услуги и лекарства. Делът на доплащането за здраве в България е четвъртият най-голям в ЕС след Кипър, Гърция и Латвия и се движи около 40% по данни на Световната банка.

Преглед на оригинала

Най-големи продължават да са доплащанията за лекарства - 32.7% от всички плащания за здраве, следвани от доплащанията за прегледи и диагностика в извънболничната помощ и за лечение в болница - с около 5% всяко.

Как да се промени картината

За разлика от другите в ЕС България е страна не на предпазване от болестите, а на лечението в болници. Повече от половината бюджет на здравната каса (2.5 млрд. лв.) е насочен именно към това, което е и най-скъпото в системата. В същото време само 38% от населението посещава профилактични прегледи, а за превенция се отделят 34 евро на човек годишно при средно 89 в съюза.

Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България, коментира, че има три важни стъпки, чрез които да бъдат намалени разходите и да се спасява повече човешки живот - това са профилактиката и ваксинацията за предотвратими заболявания, активен скрининг за улавяне на болести в най-ранните им етапи и използване на иновативни лекарства най-рано, за да се спестят средства от лечение на усложнени болести.

"Ваксинацията срещу вируса, който води до рак на маточната шийка, струва годишно 26 млн. лв. Скринингът за заболяването и откриването на най-ранен етап (прегледи, тестове и организация) при жени между 25 и 65 години би струвало 69 млн. лв., докато най-минималните разходи за лечение на пациентки с рак, ако не се предприемат никакви действия, за да се избегне предотвратимата смъртност, е 133 млн. лв.", пресмята той.

Преглед на оригинала

По думите му годишно България плаща 550 млн. лв. за лечение на диабет, като 60% от тях са за лечение на усложнения от болестта в болница, а ако се прилагат иновативни лекарства и се засили профилактиката, това би довело до спестявания от 250 млн. лв. годишно.

Оптимизация на разходите за здраве

В анализа си Американската търговска камара вижда няколко възможности за по-ефективно разходване на средствата за здравеопазване. Първата е в инфраструктурата на системата. В момента в България има висока концентрация на лекари - 4.2 на 1000 жители, и вторият най-нисък брой медицински сестри в ЕС. Проблемът е, че персоналът е застаряващ - 63% от всички лекари са на възраст над 51 години, а средната възраст на сестрите е 55 години. Освен това всяка година около 300 лекари напускат България заради липсата на признание и ниските заплати. В допълнение има неефективна доболнична помощ, а медицинското оборудване не се използва достатъчно. Само за пример - България е третата страна в ЕС с най-много на брой скенери на глава от населението и последна по тяхното използване.

AmCham предлага на следващите правителства да приемат мерки за преодоляване на фрагментираното разпределение на медиците в страната и за по-пълноценно използване на наличните специалисти и оборудване като осигуряване на регионални стимули, образователни инициативи и увеличаване на заплатите на специализиращите лекари.

"Личните лекари трябва да заемат ключова роля в здравната система като първата точка за контакт на пациента. Липсата на достатъчно лични лекари води до слаба система за първично здравно обслужване и по този начин - до прекомерна зависимост от стационарни и болнични грижи", коментира Лука Чичов.

Анализът констатира, че често хоспитализациите са резултат от липсата на достатъчно направления при личните лекари и 20% от тях са предимно за изследвания или операции, които биха могли да се извършат амбулаторно. Иначе България заема първо място в ЕС по брой болнични легла (7.5 на 1000 срещу 5.3 средно в ЕС) и по брой изписвания от болница - 342 срещу 167 за ЕС.

За сравнение - анализът на болничните разходи във Великобритания на ниво пациент във всички 260 болници, наблюдението на финансовата ефективност на клиничните решения и рентабилността на всяка услуга показват, че подобрената диагностика води до намаляване на болничния престой.

Електронно здравно досие ще доведе до по-високо качество и ще спести разходи и време.Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Експертите виждат потенциал и за спестяване от плащания на здравната каса за лекарства. В момента тя отделя 42 млн. лв. годишно за 110 частично платени евтини лекарства с цена под 3 лева, а би могла да преразпредели тази сума към скъпи лечения с по-висока цена.

Третата възможност за спестяване на разходи е дигитализацията на сектора и въвеждането на телемедицина и дистанционно наблюдение на пациенти.

"Въвеждането на електронно здравно досие, направление и рецепта ще доведе до по-високо качество на данните за всеки пациент, икономия на разходи и време за пациента и лекаря", смята Чичов.