Проектобюджетът на НЗОК: всичко за болниците

"Всички параметри бяха съгласувани набързо и на тъмно. Единственото оправдание на надзорния съвет е, че новият председател не е влязъл в тънкостите и това е един технически бюджет, който преповтаря недостатъците на предишните бюджети", смята доц. д-р Антон Тонев от "Продължаваме промяната".

Той допълва, че бюджетът е бил наречен от гласувалите го членове на надзора "балансиран", но е такъв само от счетоводна гледна точка, защото разходите са равни на приходите, а на практика преповтаря старите дисбаланси. "В него няма никакви реформи, няма никакви промени, отново всички средства са насочени към болничната помощ, няма никакъв стимул да се пренасят диагностиката и профилактиката в извънболничната помощ, това е бюджет за шест месеца, който има за цел да затвори на пауза системата, без развитие и да задълбочи всички проблеми през последните 10-12 години", допълва доц. д-р Антон Тонев.

Без съществени промени в извънболничната помощ

"В случая философията се запазва, каквато е била 20 години - основната тежест в системата са болниците. Нищо от това, за което личните лекари настоявахме, не се е получило. При увеличение минимум 33%, каквото беше през миналата година, сега то е 20% при тази инфлация. За мен като лекар не е нормално всеки трети българин да лежи в болница", казва д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ.

За личните лекари са отделени 440 млн. лв. при 369 млн. лв., платени през миналата година.

Така вместо акцентът върху извънболничната помощ - повече изследвания, по-добро заплащане на прегледите и стимулиране на личните лекари да лекуват своите пациенти, а не да ги изпращат в болница, отново няма да се осъществи и през тази година.

Не само това - средствата за диагностика, в които влизат изследванията със скенер и ядрено-магнитен резонанс, и лабораторните изследвания, са намалени с 30 млн. лв., защото вече рядко се правят изследвания за коронавирус.

Какво беше това диагностика

Според анализите и на самата здравна каса средно 20% от постъпванията на пациенти в болница са за диагностициране и уточняване, което не може да се случи в извънболничната помощ. Здравната каса не отпуска достатъчно направления за изследвания в извънболничната помощ и пациентът или неговите роднини трябва да ги платят, ако искат да бъдат направени бързо и извън болница. Постъпването в болница пък в почти всички случаи прави изследванията безплатни, но те струват пъти по-скъпо, отколкото в извънболничната помощ.

За медикодиагностична дейност, каквато са изследванията, в проектобюджета са отделени 174 млн. лв., което е с 30 млн. лв. по-малко спрямо 2022 г. За първи път НЗОК намалява определено перо в бюджета си, въпреки нарастването на приходите си.

"Искам да поздравя НЗОК за усилията, които полагат за закриването на диагностиката, защото с диагностиката само се създават проблеми - този ще иска профилактика, онзи ще иска лечение, после ще продължат да си живеят, без да влизат в болница", иронизира д-р Недялко Калъчев, собственик на веригата лаборатории "Цибалаб".

Той изчислява, че отделените средства представляват 2.42% от целия бюджет на здравната каса и отбелязва, че и в момента НЗОК покрива една пета от всички необходими кръвни изследвания в практиката, останалите се плащат и доплащат от самите пациенти и техните близки.

Според д-р Калъчев е трябвало със съкратените 30 млн. лв. да се помисли да се актуализират някои от силно занижените цени в лабораторната област. Например и до момента НЗОК плаща 5 лв. за антибиограма, което е под себестойност, която е около 13 лв.

Логиката беше, след като излиза едно пср изследване на негово място да бъде поставено такова за едно от най-разпространените ракови заболявания.

"Имаме антираков план и стратегия за борба с рака на маточната шийка, би могло да бъде покрито от касата изследване за човешки папилома вирус. Хванат навреме, този тип рак е напълно лечим и се запазват детеродните функции на жената", отбелязва Калъчев.

Много, но недостатъчни

През миналата година НЗОК е платила за лекарства 1.525 млрд. лв., което представлява 25% от всички нейни плащания. На пръв поглед сумата изглежда значителна, но към нея са добавени още близо 400 млн. лв. под формата на отстъпки и компенсации от фармацевтичната индустрия, като така пациентите са получили медикаменти за 1.88 млрд. лв.

"Сега се предлага 1.63 млрд. лв. бюджет, като според прогнозата на НЗОК тя ще трябва да купи лекарства за 2.18 млрд. лв. Това означава, че отстъпките, които се изискват от индустрията от 400 млн. лв., ще се увеличат на 550 млн. лв.", изчислява Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Според него с предложения проектобюджет финансовата тежест нараства и може да се окаже, че е непосилна за определени компании. "Те трябва да върнат повече, отколкото НЗОК плаща за техните продукти и да работят на загуба, което означава, че има опасност да изтеглят своите продукти от плащане по НЗОК и от пазара", казва Денев.

Според неговите изчисления, докато всички останали здравни плащания нарастват със средно 15%, увеличението при лекарствата е 11%, което е недостатъчно.