План (Б)ългария
Основната причина, поради която идват повечето студенти в България, е трудният прием в собствените им страни, а като най-голямо предимство на системата тук посочват възможността за работа с пациенти от рано
От Седмото Тепе
Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция
- Студентите от чужбина избират университет, в който имат познати или са получили препоръка.
- Въпреки езиковата бариера работата с пациенти е най-големият плюс, споделят младежите.
- Повечето студенти ще се върнат в родните си страни веднага щом завършат.
Медицината е трудна специалност, а желаещите да учат са много повече, отколкото са местата, и тези, които не успяват по различни причини, търсят алтернатива. Ето защо изборът да учат в България не е бил неочакван или труден за повечето от чуждестранните студенти, разказват те.
По думите им България е техният план Б, особено за тези от тях, които идват държави като Италия, Германия и Гърция, където професионалното ориентиране се случва още в началните прогимназиални класове, подготовката започва много по-рано, а място в университета се печели далеч по-трудно в сравнение с България, където "също има тест, но шансът да го преминеш е много по-голям". Немалко са хората, които идват тук с надеждата, че в даден момент ще имат възможност да се прехвърлят обратно в родната си страна - така например Йоана от Германия след 4 години неуспешни опити в Германия записва медицина във Варна, защото програмата е най-близка, а след 6-ия семестър успява да се прехвърли в университета в Тюбинген.
Когато веднъж посоката е ясна - България, студентите най-често избират град, в който имат познати сънародници, за който са чували от приятели или пък с който са свързани по някакъв друг начин - било то предходно посещение, далечни роднини и т.н. В повечето градове са се формирали своеобразни миниобщества (от италианци, от гърци, от германци или великобританци), в които хората от една националност лесно се намират, не по-трудно е запознанството и с всички останали новодошли. Особено силно това се усеща в трите по-големи града - София, Пловдив и Варна, където броят на чуждестранните студенти е логично най-голям. А намиращите се в близост квартали до базите на университетите често те карат да мислиш, че не си в България - културното многообразие си проличава в магазини, ресторанти и всякакъв друг тип интернационални бизнеси, които лесно откриват своето поприще.
Всички студенти са категорични - не съжаляват, че са избрали българското образование, дори напротив - казват, че биха го препоръчали на всеки, който има колебания, особено тези в специалност "Стоматология". Основните причини за това са високата академична среда и доброто ниво на английски език, възможността от рано да работят с пациенти (при все че понякога това е трудно заради езиковата бариера), каквато не биха имали в родните си страни, защото там студентите нямат право да се докосват до пациенти в ранните години на своето обучение, както и отношението на голяма част от професорите, в които виждат желание за преподаване.
Групите са сравнително малки, казват те, между 8 и 12 души, което улеснява комуникацията на студентите помежду им, с техния професор, както и дава възможност за практични уроци за всеки от тях.
Може и по-добре
Разбира се, не липсват и минуси, а тези, които чуждестранните студенти посочват, в голяма степен съвпадат с оплакванията и на българските студенти: някои предмети те определят като излишни, стажът в болниците в специалност "Медицина" в последната година - като тотално неефективен, защото "просто седим и чакаме в коридорите докторите да ни обърнат внимание", а изпитните сесии - като недостатъчни предвид наличието на такива само два пъти в годината, което често ги възпрепятства да си вземат всички изпити в рамките на една година, а това понякога им коства и записването в следващата.Трудна понякога е и комуникацията с пациенти - доколкото езиковата им подготовка е сравнително ниска (което отчасти се дължи на преподаването, което получават само в първите две години), а работата с пациенти обикновено изисква задаването на специфични въпроси и познаването на медицинската лексика. Въпреки това получават помощ, от една страна, от преподавателите си, а от друга - не са малко и пациентите, които говорят английски, обясняват те, което ги улеснява. Това, което им липсва, са повече събития, достъпни и за тях - на английски и с насоченост към международния пазар, а не с фокус върху България.
Всички те развенчават мита, че да учиш медицина в България е евтино, доколкото в Гърция например (откъде идват голям процент студенти) обучението е напълно освободено от такси в държавните университети, но приемът - труден. Въпреки високите годишните такси, които заплащат за обучението си (виж графиката), повечето студенти споделят, че животът тук за тях е по-евтин от другите опции, които имат. Това, без изненада, се променя в последните години, категорични са тези от тях, които живеят тук от по-дълго - особено що се отнася до наемите на жилищата и цените на хранителните стоки.
Пътят обратно
Големият наплив оправдава и големия отлив. Единици са студентите, които остават там, където се учили досега, малко са и тези, които оставят където и да било другаде в България. Повечето от тях са категорични, че ще се прибират, щом завършат, за да се развиват професионално там, където са семейството и приятелите им, или ще заминат в друга държава в Европа - където всеизвестен факт е, че лекарите са добре заплатени, а възможностите за кариерно развитие нямат граници.Това се потвърждава и от данните на Министерството на здравеопазването - едва 63 чужденци специализират в университетските болници в страната. Най-голям брой специализанти има от Турция, Северна Македония, Гърция, Украйна, Италия и Руската федерация, повечето от тях - концентрирани в градовете, в които има медицински университети.
Трите болници, в които се обучават най-много чуждестранни специализанти, са УМБАЛ "Д-р Г. Странски" в Плевен (13), УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив (7) и УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" (6), както и в останалите университетски болници в София, Варна, Русе и Стара Загора. Сред най-желаните от чужденците специалности са ортопедия, гастроентерология, дерматология, неврология и очни болести. Далеч по нисък остава броят на специализантите, завършили "Медицина" в чуждестранни висши училища и дошли в България за придобиване на специалност - те са едва 14.
Всички студенти обаче са категорични - вратата към България остава широко отворена, защото веднъж приютила ги, те знаят, че тук в системата винаги ще има място за още един желаещ да изпълнява Хипократовата клетва.
Стела Кавалера (Италия), 6-и курс медицина, МУ - Пловдив
Какво мислиш за обучението по медицина в България? Много съм доволна. Повечето от преподавателите са големи професионалисти, разбира се, има някои изключения, но не мога да се оплача.Какво не ти харесва в образователната система? Първите 5 години са изключително полезни - като италианка мога да кажа, че студентите тук имат много повече практични занятия. Аз лично бих премахнала 6-ата година, която изобщо не е полезна - уж трябва да имаме стажове в болниците, но нямаме, а лекарите изобщо не ни обръщат внимание, просто прекарваме времето си в коридорите на болниците. Бих добавила и повече изпитни сесии. Също така през годината се явяваме и на колоквиуми, но те изобщо не се зачитат накрая.
Знаеш ли български език и как комуникираш с пациенти? Знам малко български език. Научих се сама, тъй като през първите 2 години, когато ни преподаваха в университета, преподавателката не ни научи на нищо.
Защо избра да учиш в България? България ми даде възможност да уча медицина. В Италия, за да вляза във факултет по медицина, трябваше да премина високоселективен приемен тест. Тук също има тест, но шансовете да го издържиш и да успееш да запишеш в университета са много по-големи.
По-евтино ли е тук? По-евтино е, ако сравняваме начина на живот, но таксите са по-високи и цените на наемите също стават все по-високи
Защо избра точно Пловдив, а не Варна или София например? Избрах Пловдив, защото част от моите приятели вече учеха тук. Не съжалявам за избора си, защото обичам Пловдив, на мен България ми харесва като цяло. Смятам, че е много подценена като държава и заслужава повече внимание.
Имаш ли планове да останеш в България, след като завършиш? Най-вероятно ще се прибера в Италия, когато завърша.
Мануел Бекер (Германия), 5-и курс медицина, МУ - Пловдив
Какво мислиш за обучението по медицина в България? Доволен съм, научих много неща. Всеки учител и всеки предмет са различни, така че зависи най-много от преподавателите - запомнил съм например неврологията, там имахме много добър професор, който наистина искаше да ни научи. Уроците ни по български обаче бяха много зле, което е тъжно, защото много ми се иска да мога да говоря български по-добре.Защо реши да учиш в България? Местата в Германия са ограничени и след като допълнително промениха системата за регистрация, знаех, че трябва да опитам нещо друго.
По-евтино ли е от това да учиш медицина в Германия? Самото обучение в Германия е по-евтино, защото не се плащат семестриални такси, но тук наемите и издръжката са по-ниски, така че бих казал, че е сравнително еднакво.
Защо избра точно Пловдив? Получих препоръка за България от приятел. Видях, че Пловдив е най-старият град в Европа с интересна култура, и така избрах. Харесвам Пловдив като големина - може да стигнеш навсякъде с колело, има тепетата, Капана, Стария град. Самата страна е интересна. Ако познаваш културата, историята и икономическото състояние, нещата придобиват смисъл. Надявам се, че България ще се издигне, защото има много потенциал. От време на време имам чувството, че българите не харесват чуждестранните студенти, което донякъде разбирам, защото има доста студенти, които не се държат добре, когато дойдат тук.
Имаш ли планове да останеш в България, след като завършиш? Планът ми е да се върна обратно в Германия и да работя там. Но наистина искам да идвам по-често в България и да видя повече от страната - например Розовата долина.
Джулио Мастрангело (Италия), 5-и курс стоматология, МУ - Пловдив
Какво мислиш за обучението по медицина в България? Харесва ми, тъй като тук отрано е позволена практиката и работата с пациенти, което е много различно от теорията, на която се набляга в Италия. Относно преподавалите - много зависи, но голяма част от тях са отдадени и преподават с желание, нивото на английски е много добро, така че определено съм доволен от това, което съм научил от тях.Защо избра да учиш в България? България очевидно беше моят план Б в началото. В Италия, за да запишеш стоматология, има веднъж годишно входен тест, който ако не издържиш, трябва да избереш дали да чакаш една година, или да учиш в чужбина. Аз съм щастлив с моя избор да дойда тук и бих го направил отново.
По-евтино ли е тук да учиш медицина в сравнение с Италия? Мисля, че животът тук е малко по-евтин, но таксите за обучение са доста по-високи. Напоследък и наемите на жилищата се увеличиха заради голямото търсене от студенти.
Знаеш ли български език и как общуваш с пациенти? Понякога е трудно. Нивото ни на български език не е много високо - знаем само основните неща и често се налага да търсим асистентите и професорите за помощ. Ако пък имаме достатъчно късмет, ни се падат пациенти, които разбират поне малко английски език.
Имаш ли планове да останеш в България, след като завършиш? След дипломирането си планирам да се върна в Италия, за да запиша магистър и след това да продължа да работя в родния си град Бари като зъболекар, надявам се.
1 коментар
Ужас! От давна ме е страх да ида на лекар даже и в частни болници. Качество е катастрофирално, направо не знам какво да кажа. То проблемите изглежда са много дълбоки. Лично аз си мисля че вече няма да може да се направи нещо по въпроса.
Направо.....мизерия
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.