Проф. д-р Славчо Томов: В Плевен съществуват всички условия за създаването на здравен клъстер

Проф. Томов, Медицинският университет - Плевен, е в основата на голяма част от инвестиционните проекти, които се реализират в Плевен в сферата на образованието, подготвящи кадри за медицината и здравеопазването. Представете накратко висшето учебно заведение. Кои са знаковите моменти в над една 40-годишна история?

- В изпълнение на своята мисия да изгражда висококвалифицирани лекари, фармацевти и здравни работници, достойни специалисти, от които се нуждае нашето здравеопазване и които заслужава българският пациент, Мeдицинският университет - Плевен, непрекъснато инвестира в предлагане на качествено, високотехнологично, съвременно обучение и в развитие на преподавателския си състав. За своята над 40-годишна история висшето училище се развива и укрепва. Основан през 1973 г. като Медицински факултет и звено на Медицинска академия, предлагащ обучение по една специалност - "Медицина", от 2004 г., Висшият медицински институт в Плевен е преобразуван в автономен университет. Понастоящем МУ - Плевен, е с четири факултета – Факултет "Медицина", Факултет "Обществено здраве", Факултет "Здравни грижи" и новоразкрития Факултет "Фармация". Медицинският колеж и Департаментът за езиково и специализирано обучение също са основни звена в структурата на висшето училище. Университетът провежда обучение в 13 специалности, по 4 магистърски и 9 бакалавърски програми в 5 професионални направления – медицина, фармация, здравни грижи, обществено здраве и социални дейности.

Днес Медицинският университет – Плевен (МУ-Плевен), се откроява като новатор на картата на висшето медицинско образование не само у нас, а и в Европа с въвеждането и прилагането на високите технологии в медицинската наука и практика. Ние първи въведохме през 2008 г. и успешно развиваме роботизираната хирургия и хирургията от разстояние. От 2014 г. е инсталирана втора роботизирана система от последно поколение с тренировъчен симулатор за обучение и изследователска дейност. Освен пионер в развитието на роботизираната хирургия МУ - Плевен, е известен като първото висше училище в страната, което през 1997 г. въвежда обучение по медицина за чуждестранни студенти изцяло на английски език. Вече имаме дипломирани 13 випуска лекари чуждестранни граждани, намерили успешна професионална реализация в цял свят – САЩ, Европа, Индия и Австралия. Тези чуждестранни лекари са истински посланици на плевенския Медицински университет във всяка точка на земното кълбо.

От 2007 г. към МУ - Плевен, е разкрит единственият за Източна Европа и на Балканския полуостров Телекомуникационен ендоскопски център с експериментална операционна зала. Центърът е оборудван с високотехнологична апаратура, която е най-модерната в сферата на ендоскопската хирургия. Монтиран е първият в Източна Европа виртуален ендотренажор – система за придобиване на умения по ендоскопска хирургия. Освен студенти в центъра се обучават и лекари специалисти във високоспециализирани курсове по лапароскопска, хистероскопска и роботизирана хирургия.

От новата 2016/2017 учебна година в Телекомуникационния ендоскопски център за нашите студенти и преподаватели е инсталирана високотехнологична медицинска маса за виртуални дисекции. Виртуалната медицинска маса е иновативен образователен портал, който освен в обучението може да се използва за предоперативна подготовка и за планиране на операции. Една от аудиториите в центъра вече функционира като 3D студио за обучение, където нашите студенти ще имат възможността да се потопят триизмерно в човешката анатомия и да участват в оперативната интервенция през очите на хирурга.

С разкриването на новия Факултет по фармация Медицинският университет – Плевен, за пореден път доказа, че се развива динамично, обогатявайки портфолиото си от специалности с още една много атрактивна магистърска програма – фармация.

Как стартирахте новата учебна година? Колко са новоприетите студенти по новата специалност "Фармация"?

- На 12 септември висшето училище в нашия град отвори врати за 42-и път, за да посрещне своите студенти първокурсници. Освен специален и празничен за нас този ден е исторически, защото посрещнахме с добре дошли първите 30 новоприети студенти по фармация – бъдещи магистър-фармацевти, които ще се обучават в новоразкрития Факултет по фармация.

Смело мога да заявя, че в годината на най-малък брой зрелостници и най-тежък ефект от демографската криза нашият университет се радва на траен и силен интерес от страна на кандидат-студентите – 8 кандидати се бориха за 1 място по "Медицина" и "Фармация". Изпълнихме приема по държавна поръчка от близо 450 места по всички специалности, като приетите студенти са с много висок бал.

Всяка нова учебна година в МУ - Плевен, започва тържествено, с много емоции и високи очаквания. Лично аз винаги споделям с новоприетите студенти нашето мото, което ще ги води по пътя на професионалното им развитие и израстване: NON SIBI SED OMNIBUS - Не за себе си, а за всички!

Построихте нова сграда и добавихте към портфолиото си нов факултет "Фармация". Какви са очакванията Ви?

- В новия факултет ще сe обучават магистри по фармация, като определеният капацитет е общо 300 студенти по държавна поръчка или по 60 годишно. Кандидатстудентските изпити за бъдещите магистър-фармацевти са същите като за специалност "Медицина" – по биология и химия. Анализът на стартовия прием от 30 студенти по "Фармация" от новата академична година показва, че кандидатите не са само от Северна България, а от всички региони на страната, като 200 от зрелостниците са посочили за свое първо желание тази нова и атрактивна специалност.

Откриването на факултета е в съответствие с националните и регионалните стратегически задачи за развитие на здравеопазването и фармацевтичните грижи. По този начин ще се задоволят и потребностите от кадри по специалността "Фармация" в областите от Северозападна и Централна Северна България, необходими не само за запълване на дефицита от кадри в аптечната и дистрибуторската мрежа, а за качествено ново ниво на образование и здравни услуги МУ - Плевен, ще изгради нов тип специалисти за болничната помощ, които ще работят в екип с лекарите – т.нар. клинични фармацевти.

Притежава ли според Вас Плевен необходимия ресурс за създаването на здравен клъстер?

- По своята същност здравният клъстер е обединение на образователни институции и лечебни заведения с цел подобряване на качеството на медицинските услуги не само за региона, а и за цялата страна. Не е маловажен фактът, че наличието на здравен клъстер ще създаде благоприятни условия за развитие на здравен туризъм, т.е. чуждестранни граждани ще бъдат привлечени за лечение в здравните заведения в града, което неминуемо ще окаже благоприятен дългосрочен социален и икономически ефект върху града и региона. Към момента в град Плевен реално съществуват всички необходими условия за създаването на здравен клъстер – от една страна, това е Медицинският университет, предлагащ качествено образование и произвеждащ висококвалифицирани лекари, фармацевти и здравни специалисти; а от друга – една университетска държавна болница и поне три големи частни лечебни заведения, оборудвани с най-модерната апаратура.

Какво още трябва да се направи специално при вас като обучаваща институция, за да се превърне Плевен в здравен център на Балканите? Какви инвестиции са необходими?

- От академична гледна точка, за да се превърне град Плевен в здравен център на Балканите, е изключително важно да се постигне надграждане на съществуващите образователни и научноизследователски структури, за да продължим правилната посока на развитие – утвърден университет на високите технологии и науката. Най-новото постижение на висшето училище е новооткритият Научноизследователски институт към МУ - Плевен. Тази качествено нова структура ще даде възможност за реално разгръщане на научния потенциал на наличните научноизследователски кадри, от една страна, но и ще бъдат привлечени известни международни учени, които да дадат своя принос за развитието на фундаменталните и научноприложни изследвания в медицината и здравеопазването, от друга страна. Големият въпрос е как ще бъдат финансирани научноизследователските проекти. Една от възможностите е оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014 - 2020", където с най-голяма тежест при отпускане на средства се очаква да бъдат научноизследователските проекти.

Кога във времето виждате достигането на това ниво на развитие?

- Инвестициите в образованието и науката са едни от най-важните и дългосрочни вложения, гарантиращи просперитета на една нация. Истинските резултати от тях обаче не са видими веднага, а едва след 5, 10 и повече години. Ще припомня една мъдра мисъл от Изтока, която гласи така: "Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!"