🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Професия: Инженер по роботика

За професията разказва Кирил Митов, инженер, предприемач, основател на "Акслес софтуер" и "Робопартанс груп"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Думата робот се споменава за пръв път през 1920 г. в пиеса на Карел Чапек - R.U.R., или на чешки Rossumovi univerzální roboti. Действието в нея започва във фабрика, където се произвеждат "изкуствени хора". Може би и затова днес често първата асоциация за думата робот пак е свързана с андроидите или хуманоидните роботи, т.е. тези, които наподобяват човека като физика и мислене. На практика обаче робот е всяка машина, която може автономно да изпълнява различни задачи. За целта тя има програмирани инструкции, т.е. софтуер, и обикновено има електроника, т.е. външен електронен апарат, или хардуер.

И дори и да не си даваме ясна сметка, роботите отдавна са важна част от живота ни. Те ни помагат за мръсните, опасни и еднообразни задачи (не случайно думата робот идва от чешката дума robota, която означава работа, но и робски труд). Благодарение на тях можем да вършим много по-ефективно работата в минната индустрия, да правим космически или дълбокоокеански изследвания, да произвеждаме различни стоки и други машини. Те навлизат все повече и в ежедневието ни под формата на роботи за почистване на пода или косене на трева. Намират приложение и в хирургията, напр. нанороботите. Ударно напредва и работата в сферата на изкуствения интелект и хуманоидните роботи. През 2017 г. андроидът София дори получи гражданство в Саудитска Арабия, с което се превърна в първия хуманоиден робот с права на човек. И това май е само началото.Безспорно роботиката е една от сферите на бъдещето. Но да работиш в тази област не е лесно. Тя комбинира знания в сферата на техниката, машиностроенето, електроинженерството, информатиката, дизайна и т.н., т.е. това са и специалностите, към които да се насочите. Но и професиите, които могат да се изпълняват в сферата на роботиката, са разнообразни - инженер по роботика (който се занимава с разработката на робота на хартия, като впоследствие може да работи и по подобряването му или отстраняването на проблеми, като повече за тази професия ще научите от разказа на Кирил Митов по-долу), софтуерен разработчик (специалистът, който се занимава с програмирането и дизайна), техник (който се занимава с поддръжката), инженер търговец (който разбира от технологии, но има познания и в сферата на продажбите, така че да може убедително да обяснява спецификациите както на специалисти, така и на неспециалисти, за да реализира успешни продажби), оператор (който следи робота 24 ч., за да реагира при евентуален проблем) и т.н. А в бъдеще може да има и професии, които тепърва ще получават наименованието си.

Визитка

Кирил Митов е основател на софтуерната компания "Акслес софтуер" (Axles Software) и образователната организация "Робопартанс груп". Той е и инженер с опит в разработката на софтуер, роботи и устройства. Завършил е Техническия университет - София, където учи за инженер, както и EMBA програмата на Американския университет. За себе си казва, че силата му е в това с две ръце да разработи решение на технически проблем от нулата. С проекта си Училище по роботика Robopartans Кирил Митов има за цел да събуди и затвърди интереса на учениците към физика, информационни и комуникационни технологии, математика и като цяло технически науки. Днес то разполага с 10 академии в цялата страна и преподаватели и ученици от 61 държави, което го прави една от най-големите мрежи за обучение в сферата на роботиката

Моята професия

Професията инженер с направление роботика е слабо популярна в страната ни, но силно перспектива професия. Инженерите сме хора на науката, работещи върху практически проблеми. Инженерната професия е перспективна. Роботиката е перспективна.

Предполагам, в не толкова далечно бъдеще ще имаме нужда от два типа професии/хора на този свят – инженери, които да разработват технологиите, върху които да базираме развитието на обществото ни, и философи/политици, които да разрешават проблематиката на това как да съществуваме заедно с тези технологии, без обществото ни да се разпадне.

Моето образование

Средно образование съм учил в Технологично училище "Електронни системи" към ТУ - София. След това продължих към Техническия университет - София. След като сформирах бизнеса си, натрупах малко опит, минаха 6-7 години и изкарах Executive Master of Business Administration (EMBA) магистърска програма в Американския университет.

Училището ми даде най-много. Може би това беше в моментът, в който ми стана ясно, че искам да стана инженер. Попаднах и на доста доста добра среда. Продължавам да подкрепям ТУЕС и до ден днешен чрез Асоциацията на завършилите ТУЕС.

Формална подготовка за инженер може да се получи във всеки технически университет по света. Често ме питат ученици дали има смисъл да отидат в университет, да учат примерно програмиране или изкуствен интелект, след като в университета "няма да ги научат на нищо". Но това е тотално прогрешно разбиране на това какво е университет. Университетът не е професионален курс, с който да усвоиш професия и да отидеш на работа. Ако искаш да си намериш работа с "изкуствен интелект", не ти трябва университет. Особено в съвременния свят. Отиваш, прочиташ две книги, участваш в два-три онлайн курса и можеш да кандидатстваш и все някъде ще те вземат да пишеш някаква форма на "изкуствен интелект" примерно. Университетът и инженерното обучение не трябва да те подготвят за това. Те трябва да ти дадат средата, в която да се научиш как да решаваш проблеми от различни области и как да правиш връзката между тези области, и да експериментираш и проучваш в тази същата среда. Затова аз лично смятам за важно да отидеш в университет.

Моят път дотук

От 12 клас някъде съм само в света на софтуера, инженерството и предприемачеството. Преди това работих, разбира се, и други неща, подходящи за ученик. Малко от моите познати знаят например, че се занимавах с преводи от и на английски език, докато бях 15-17 годишен. Имаше едни ръководства, които бяха за много модерни стругове. През близки хора стигаха до мен. Аз трябваше да ги превеждам. Хонорарите бяха добри. Литературата беше технически доста сериозна и смятам, че се справях добре. Превеждах примерно и медицина, не че нещо в момента си спомням от медицинските преводи.

Едно лято, в 11 клас май, прекарах да правя и сандвичи в един цех, "да изкарам малко пари". Беше интересно, особено когато синът на управителя разбра, че всъщност аз мога да свърша количество работа на 4-5 езика за програмиране и малко ми се учуди. Но мен ми беше приятно 2 месеца да мина и през този опит.

От 12 клас участвах в няколко екипа. Имаше моменти, в които работех на две места и карах университет. Факултетът "Компютърни системи и технологии" в Техническия не ми беше особено предизвикателен, да си призная.

Година-две след университета напуснах голямата международна компания за разработка на софтуер и реших да сформирам собствен бизнес.

Моите задачи и отговорности

Наскоро имахме коледно парти в офиса. Колегите предложиха да си разменяме подаръци. Разменихме си. Аз получих една табелка за бюро. От тези, на които хората си пишат титлите "Президент" или "Директор". На моята пише FIXER of Everything (букв. Човек, който може да поправи/направи/реши всичко).

Не твърдя, че съм прав в своя подход, но винаги съм гледал да бъда това, от което екипът има нужда. Ако екипът и целите ни изискват да се разработи точно този софтуер и няма кой друг, аз сядам и го правя. Ако ни трябват точно тези роботи да се проектират – сядам и го правя. Ако колега има нужда от човек до себе си да му помогне да навлезе в проблематиката, гледам да съм до него и да помагам. Ако трябва да се заснемат точно тези видеа или ако трябва да се продава, сядам и го правя. Понякога просто сядам за седмица, на технически език "изривам" проблематиката и продължаваме нататък.

Текущата ми работа, особено в последните години, е да успея да изразя сравнително точно и ясно какво искам да постигнем, да го разбия на малки задачи, които екипът ни да може да смели, и да проследя, че успяваме да ги завършим.

Нужни умения и опит

Вземете един робот. Роботът има механизми. Примерно манипулатор, роботска ръка. Целта е да разработите манипулатор, който да може да вземе обект от земята и да го постави на масата. Това е изключително сложна и предизвикателна задача, която изисква познаване на проблематиката от различни области. Необходимо е да планираш манипулатора, да го проектираш, да го начертаеш, да го симулираш, да го изчислиш, да го програмираш и накрая да го тестваш. Докато го изчисляваш, ти е необходима математика, за да сметнеш степените на свобода на този манипулатор, неща като права и обратна задача. (Потърсете какво е "степен на свобода" в интернет. Може да ви стане интересно). Докато го проектираш, трябва да разбираш от "насоченото движение на заредени частици", известно още като "ток", от електроника, от механика. Докато го чертаеш и симулираш, трябва да разбираш от доста софтуер.

Роботиката е събирателна област. Необходимо е да знаеш много от всякъде, за да можеш да решиш предизвикателствата.

Моите предизвикателства

Личното ми най-трудно предизвикателство е да продадем труда си. Като инженери може да си поставим да решим определен проблем, да направим разработка, да реализираме продукт, но често срещаме проблеми с правилната продажба и реализация на тези продукти.

Моето удовлетворение

Преди време борих един технически проблем. Беше сложен за мен. Отнемаше ми време и енергия. Затворих се вкъщи. Буквално около 6 дни не излязох. Не исках никой да ме търси. На 3-ия, 4-ия ден започнах да си мисля: "Не, това е над мен. Аз съм тук долу, а знанията, които ми трябват да реша този проблем, са там горе." Не разполагах и с много време да преговоря старите книги по математика и алгоритми и да се върна стъпка назад. На 6-ия ден почти се отказах. Накрая на 6-ия ден направих връзката на моя проблем с тотално друга област и го представих по различен начин. След този момент ми отне още 10 минути да изградя решението в главата си.

Ето тези моменти са най-досадно мъчещите и тегавите, но носещи най-голямо удовлетворение. Инженерите често не борим оперативна работа. Ние проектираме, ние измисляме, ние вдъхваме живот. Моментът, в който нещото заживее, е големият момент.

Заплатата

Инженерите са едни от най-добре платените специалисти, като за конкретни цифри не искам да разговарям и смятам, че може да се намерят по-добри и по-обобщаващи източници от мен лично. Това, което е важно според мен, е възможността за глобални решения. През 70-те, 80-те, 90-те години финансистите са тези, чиито решения могат да растат глобално, и един човек може да има огромно влияние. В момента бих казал, че инженерът, проектирал и разработил технологично решение, може да има още по-голямо влияние върху живота на всички хора на този свят.

Моите планове

Винаги съм се интересувал от киберсигурност. Размишлявам да изградя няколко услуги в тази насока с няколко интересни решения, които не съществуват на пазара. Или поне не по начина, по който аз си ги представям.Като предприемач това е начинът, по който израствам. Нямам следваща стъпка в йерархията. Нямам един началник. Имам хиляди, които са клиентите ни. Имам и следваща стъпка в стойността, която мога да добавя на този свят.

Моите източници на професионална информация

Информацията в интернет е огромна и доста лесно достъпна. Имам много източници. Любим пример ми е: в колата слушам, гледам и чета (аудиокниги). За една седмица съм минал една техническа конференция примерно. Конференциите не изискват от мен да внимавам в екрана. Мога да ги слушам, докато карам, да размишлявам и да мисля. След това вече, когато съм на компютър, мога да вляза в детайли и да пробвам нещата, които допреди това съм слушал.

Търсени умения:

- техническо образование;

- умения за разработване на софтуер

CAD/CAM;

- изкуствен интелект.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • + 4

    Роботиката е венеца на инженерството. Завърших точно това, много увлекателна материя. И много математика. Вълнова предавка може да се направи на много места, мотори Бог дал, електрониката и компютрите са стотинки, но това което движи желязото е частма математика. Плюс сензориката и обрабтоката, техническо зрение, ....
    Както е казал философа, достаъчно развитата технология е неотличима от магията :-)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал