Моята кариера

Професия: Пилот

За професията разказва Марио Бакалов, който управлява най-големия пътнически самолет в света

Десислава Лещарска

Личен архив © Личен архив

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ще минат дълги години, преди дроновете и безпилотните самолети да изместят или дори да намалят нуждата от пилоти в гражданската и военната авиация. Дотогава професията на пилота ще си остане все така престижна, но и свързана с много предизвикателства: физическо и психическо натоварване и тежък работен график.

До професията на авиопилота се стига по два пътя. Единият минава през професионално обучение в държавно учреждение (в България: Военновъздушното училище в Долна Митрополия; катедрата по въздушен транспорт в Техническия университет, извън страната възможностите са много) или частен център. Другият и все по-предпочитан вариант е платено обучение в избраната от кандидата частна авиокомпания, която в общия случай осигурява работа след завършване. Цената на обучението често е от порядъка на 100 000 евро (в Wizz Air например е около 70 000 евро). Вариантите са авиокомпанията да го финансира и да приспадне разходите от бъдещата заплата или да се разчита на високото заплащане в сектора за покриване на направените разходи (тук вече нещата зависят много от конкретната авиокомпания, но с времето може да надхвърли 10 000 евро на месец).

Високият финансов праг е само една от цедките, през които трябва да премине кандидат-пилотът. Професията в действителност е много отговорна и изисква специфични качества. Кандидатите трябва да покриват високи медицински стандарти и да минат теоретично обучение и практическа подготовка. Пилотите имат различни нива на квалификация, като от най-ниското - любител, до най-високото - транспортен (линеен) пилот, минават години. Теоретичната част също е доста сложна и изисква познания по математика, физика, авиационен английски, бързина на ума и др. След придобиване на съответния лиценз и възможност за реално практикуване на професията идват много лишения в личен план, но факт е, че повечето пилоти твърдят, че това е най-хубавата професия на света.

Визитка

Марио Бакалов е пилот на най-големия пътнически самолет в света - Airbus A380. Той го приземи на софийското летище през 2016 г. Марио е само на 38 години, но вече е с пилотски ранг старши първи офицер, а скоро ще бъде повишен в капитан. Освен пилот Марио е и дългогодишен инструктор и мотивационен лектор, както и част от отрядите за бързо реагиране след авиоинциденти (CISM). Роден е в Берлин, израснал е в София, а когато не е в небето, дели времето си между домовете си във Франкфурт и българската столица.Марио е преминал обучение в авиационната академия на "Луфтханза". След успешно лицензиране той лети първо като стюард на Boeing 747, след това става първи офицер и пилотира Airbus 320 из Европа. Следващата стъпка е преквалификация в пилот на Airbus A340 за трансконтинентални маршрути. От 2014 г. той пилотира най-големият пътнически самолет Airbus A380. От постъпването му в академията до този върхов момент в пилотската му кариера минават 14 години.

Моята професия

Аз съм пилот, управлявам най-големия пътнически самолет в света Airbus А380 и държа съответните лицензи. Рангът ми е старши първи офицер.

Професията е много перспективна, защото авиацията се развива изключително бързо. Прогнозите показват, че до 2036 г. въздушният трафикът ще се удвои. Ако съдим по поръчките за нови самолети, в следващите десетилетия ще са ни необходими стотици хиляди нови пилоти, Boeing дори говорят за 800 000 в следващите 20 години.

За мен това е най-хубавата работа на света: динамична професия, работа в екип на най-високо ниво, управление на модерна технология, вълнуващи преживявания всеки ден, пътуване по света и най-вече летене, това, за което хората са мечтали от хиляди години.

"Капитал" е част от проекта "Европа говори", който цели да насърчи диалога между хора с различни политически възгледи от цяла Европа. За да участвате, попълнете краткия въпросник долу:

Моето образование

Учил съм в пилотската академия на "Луфтханза" в Бремен, Германия, и Финикс, Аризона/САЩ. В края на обучението бъдещият пилот получава лиценз Airline Transport Pilot License (ATPL). След това обаче е необходимо допълнително обучение за типа самолет, който ще бъде управляван. Пилотите летят само на един тип самолет и лицензът за него се нарича Type Rating. Има два пътя до тези лицензи: 1. Платена или безплатна кадетна програма в някоя авиокомпания с гаранция за работа след обучението. 2. Платено обучение в някое летателно училище и събиране на часове и лицензи и след това самостоятелно търсене на работа. Аз лично съм минал по първия път и го препоръчвам както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на качеството на обучението.

Моят път дотук

От дете мечтаех някой ден да стана пилот и винаги, за каквото съм се интересувал или усъвършенствал, е било с ясната цел да се реализирам в авиацията. След завършване на средно образование и военна служба в Германия кандидатствах и бях приет в школата на "Луфтханза".

Моите задачи и отговорности

Задачата на пилотите е, най-общо казано, да осигурят един сигурен, икономичен и комфортен полет. С други думи, те трябва да управляват самолета и неговите системи съвместно с механици, диспечери и екипаж така, че той да изпълни полет от А до Б сигурно и без проблеми, и навреме. Това изисква голяма отговорност, съсредоточеност и редица други качества и отговорности.

Умения и опит

Различни умения са задължителни, като логическо мислене, екипност, съсредоточеност, запазване на самообладание, ориентация в пространството, приоритизиране, вземане на решения, точна комуникация, лидерство, бърз анализ на фактите и ситуацията и, не на последно място, ангажираност и гъвкавост. За съжаление една част от тези качества не се тренират, човек или ги има, или не. Относно опита: никой не се е родил опитен и той се трупа с времето. За това в повечето авиокомпании се започва на по-малък самолет и с по-ниска длъжност.

Моите предизвикателства

Тук трябва да различаваме летене на дълги разстояния или летене из Европа. При дългите полети предизвикателства са продължителните смени, често през нощта, различни времеви и климатични зони, радиация, трудни летища за кацане. На късите маршрути изморителното е броят на полетите в един ден (максимално 5-6), което означава по няколко пъти пълна концентрация при излитане и кацане, силна динамика и напрежение. Често се сменят самолетите и екипажите и почти не остава свободно време в различните европейски дестинации.

Моето удоволетворение

Харесва ми, че е много вълнуваща и динамична и липсва еднотипното ежедневие. Винаги съм си мечтал да не работя в офис. Виждам слънцето всеки ден, срещам колоритни хора и виждам интересни места. Работата в екип и същевременно в една високотехнологична среда ми прави голямо удоволствие.

Заплащане

Нямам право да говоря за конкретни числа от тарифната структура на моя работодател, но началната заплата е добра и бързо се увеличава с трупането на стаж.

Моите планове

Скоро ми предстои повишение на ранг капитан. Иначе от години се ангажирам в различни допълнителни функции, например в обучението. Това ми носи разнообразие и развитие в личен план. В последните години използвам знанията си от авиацията, за да ги прилагам в корпоративния свят, като провеждам семинари и лекции за мениджъри.

Източници на информация

Работата на пилота е ясно дефинирана в различни специализирани наръчници. Освен това пилотите трябва на всеки 3 месеца да упражняват аварийни ситуации в тренажора и да посещават обучения за реакции при критични моменти, свързани с хората, които са на самолета. Освен специализираната документация чета авиационни онлайн портали и професионални списания. Допълнително чета публикации и книги на тема човешки грешки и инциденти в авиацията. Препоръчвам сайтовете www.aero.de, www.aviationherald.com.