Транспорт, спедиция, логистика

Неведомите пътища на транспорта

Секторът очаква ново забавяне на икономиката, което ще го пренареди отново

Калина Горанова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Транспортът винаги е показвал черно на бяло накъде и с каква скорост се движи икономиката. Изминалата година беше успешна за транспорта като цяло и това личи от отчетите на най-големите компании. Летищата се радваха на ръст на пътниците основно благодарение на повече нискотарифни полети и една от най-успешните години за туризма. А концесионираните държавни активи като пристанище Бургас, което вече е в портфейла на братя Домусчиеви - на значителен ръст на приходите.

Облаците за транспорта обаче започнаха да се сгъстяват през тази година, като основната тревога буди не въпросът ще има ли ново икономическо затишие, а по-скоро колко сериозно ще е то. Политическото говорене се отразява бързо на сетивен сектор като транспорта, особено когато то е придружено с търговска война между първата и втората икономика на света, след като американският президент Доналд Тръмп се зае със задачата САЩ да победят търговски Китай. Към момента резултатите от начинанието са забавяне на икономическия растеж в САЩ, Китай, еврозоната и години на несигурност за търговията и транспорта.

Не толкова успешен беше и тазгодишният туристически сезон, като краят на лятото донесе и фалита на Thomas Cook. А в авиацията и туризма всяко сгромолясване отеква надалеч. България е на прага на най-голямата сделка в транспорта - отдаването на летище София на концесия, като освен от таланта на бъдещия концесионер разнообразието на полетите на летището ще зависи и от бъдещето на Ryanair, която след кризата с Boeing 737 max, обяви че ще прави известни свивания на плановете си за развитие.

Извор на още несигурност е Великобритания, както и негативните последици от пакета "Мобилност", който е на път да постави прегради пред превозвачите от Източна Европа и да се намали тяхната конкурентоспособност. Той, разбира се, ще донесе повече трудности за по-малките, които ще се адаптират по-трудно към промените. Друго предизвикателство предостави Агенция "Пътна инфраструктура", която шокира превозвачите с първоначалните си планове за цени на тол-таксите. Все пак не липсват и печеливши, като за жп компаниите тол-системата е надежда за още бизнес, като оскъпяването на магистралите би направило по-атрактивен жп пътя.

Автомобилни препятствия

Българските автомобилни компании са по-зависими от европейските пазари, отколкото от местния, който е по-стабилен, но като по-малък има по-малко значение. Така представители на автомобилния транспорт вече отчитат спад на ръста и забавяне, макар да няма вече конкретни данни за това. Очакванията на мениджъри на транспортни компании и доставчиците на оборудване е за спад от 3-4 до 6-7% през следващата година, а надеждата е той да продължи до средата на 2020 г. и после да има стабилизиране.

На европейско ниво това, за което сигнализират представители на превозвачите, е спад на автомобилната индустрия (и нейните компоненти), която е един от големите клиенти на транспортната услуга. Или глобалното политическо изостряне в говоренето на тема мита се отразява негативно върху решимостта на инвеститорите да развиват производството и води до изчакване.

Следва пренасочване на пострадалите превозвачи в европейски мащаб към друг тип превози и съответно до изостряне на конкуренцията. Това пък натоварва маржовете, които намаляват, като компаниите са принудени, ако искат да запазят ръста си, да возят на по-малка печалба. Навлото остава непроменено, а разходите само ще се увеличават. Това са пътните такси, наемите, възнагражденията на шофьорите, които са дефицитни и работодателите трябва да предлагат атрактивно заплащане, ако искат да имат кадри. "Много компании вече са на ръба", казват мениджъри, като проблемите са започнали да се усещат от края на миналата година.

Компенсация на трудностите на превозите в Европа не може да се очаква от трети пазари като Турция и Русия, като системата на еднократните и многократните транспортни разрешителни между държавите в ЕС и тези извън съюза е обект на критики и борби от много години. А преди време Русия дори въведе забрана на 89% от многократните разрешителни. "Турция пък все още не може да се справи с тежката ситуация от спада на турската лира, като това много намалява вноса и той дори липсва в някои периоди", казват от бранша.

Едни от малкото, които очакват по-добри времена, са някои жп компании, които се фокусират именно върху превозите между Турция и Европа.

Летищата са ни скъпи

На пръв поглед нещата изглеждат безоблачни за авиацията. Но само на пръв поглед. Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение", което и през 2018 г. увеличава приходите си с 10%, е в очакване на още ръст заради новото мегалетище на Истанбул, което ще доведе до увеличаване на въздушния трафик над страната.

Секторът е в очакване и на една от най-големите сделки. За концесионер на летище София беше определен фондът Meridiam в комбинация със строителя Strabag, като обединението е привлякло летище Мюнхен, което обаче няма участие в консорциума победител. Процедурата повдигна много въпроси. Кандидатът спечели с най-ниската оферта за инвестиции и с третото по-големина предложение за размера на концесионните такси, като министерството на транспорта отказа да даде каквито и да било обяснения за избора. Логично сега всички останали участници обжалват процедурата в КЗК.

За 2018 г. "Летище София" има 14.3% ръст и близо 170 млн. лв. приходи. По отношение на броя на пътниците само 38 хил. не достигнаха на летището, за да мине границата от 7 млн. души, а печалбата е 12.6 млн. лв. Надеждата сега е, че един нов собственик би внесъл раздвижване в полетната програма и по-добра услуга за пътниците. Рисковете обаче остават. Авиацията е силно чувствителна на всякакви сътресения, като притеснения предизвикаха съобщенията от страна на нискотарифната Ryanair, че трябва да преосмисли експанзията си заради забавяне на поръчките от страна на Boeing заради кризата с 737 Max.

Леко сътресение, предизвикано от промяната на политиката на играч като Ryanair, вече се случи на летище Бургас. Концесионерът на летищата във Варна и Бургас "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" се радваше на добри резултати през 2018 г. спрямо година по-рано.

В компанията операторът на летището във Франкфурт - Fraport, си партнира с българската група "Химимпорт", която има миноритарно участие. Изминалата 2018 г. беше рекордна по отношение на броя на пътниците. През двете черноморски летища през 2018 г. преминаха 5.5 млн. пътници, над 38 хил. полета на 103 авиокомпании. Огромна роля за успеха имаше low cost компанията Ryanair, която в края на март 2018 г. започна полети до летище Бургас, като откри 11 линии и база и осигури на летището над 1200 излитания и кацания. Плановете бяха да поддържа поне две линии целогодишно, като в замяна да получи подкрепа от фонд, създаден от общините в региона. Една година по-късно обаче картината за авиацията не изглежда толкова розово. Ryanair по неизвестни причини закри базата си в Бургас и остана само с едва три полета през лятото - Краков, Варшава и Братислава.

Колкото до превозвачите, там нещата също са много динамични. През последните няколко години се появиха някои нови авиокомпании, най-растящата от които е "Електра еъруейс", като добре познати стари компании създадоха нови свои наследници като "Бул ер", която е свързана с "България ер", и "Виа еъруейс" - продължение на фалиралата компания на Денис Бареков "Ер Виа". Други обаче, които през миналата година се радват на сериозен ръст на приходите от 230% като "Бългериън ийгъл", само година по-късно вече не са сред живите на пазара заради фалита на компанията майка Germania.

Проваленият лидер

Далеч по-устойчиви са нещата при добре познатите лидери в класацията. Начело на най-големите компании в транспорта се води държавната Национална компания "Железопътна инфраструктура". Тя се финансира в огромна степен от бюджета и всяка година трупа загуба. Основна задача на компанията е да организира търговете по европрограмите за модернизиране на жп линиите, като те не вървят гладко през този програмен период, като има огромно забавяне на всички по-важни големи търгове заради масирано обжалване на процедурите и преподреждането на класиранията с помощта на КЗК в полза на добре познати български строителни компании.

Подгласник е концесионерът на пристанище Бургас "БМФ Порт Бургас", което е в активите на братя Кирил и Георги Домусчиеви. Компанията има завиден ръст на приходите - 105%. Постепенно държавният оператор в съседство - "Пристанище Бургас", остана със силно ограничено поле за изява и бизнес, като това е на път да се случи и във Варненския залив в полза на пристанището на ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган. (Компанията - собственик на ТЕЦ "Варна", "Сигда", която преди извършва дейност като транспорта фирма на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, има ръст на приходите 425%.) При морските превози подобно на сухопътните спадът се очаква първо да настъпи на по-широк фронт, като организацията Baltic and International Maritime Council (BIMCO) обяви, че данните й показват, че забавянето на глобалното производство и световната икономика ще ограничат перспективите за растеж на контейнерните превози по море в момент, когато размерите на корабите продължават да се увеличават.

На трета позиция е националният превозвач "България ер", който продължава да е на загуба, но успя да спечели някои от делата си с "Летище София", свързани с неплатени летищни такси.

Ръст от "карти и билети"

Голям ръст от близо 120% има общинската "Център за градска мобилност" (ЦГМ), като тя отчита нарастване на постъпленията със 119.5%, като в абсолютна стойност приходите скачат от 50 на 110 млн. лв. Ръстът в приходите обаче се дължи в промяна на счетоводната политика. Това обясни Христиан Петров, изпълнителен директор на ЦГМ. До септември 2017 г. дружеството не осчетоводява като приход постъпленията от продажби на карти и билети, както и субсидията за градския транспорт от държавата и общината. Така само за три месеца през 2018 г. ръстът в приходите е над 100%. Още по-сериозен ръст ще бъде отчетен за 2019 г., тъй като в приходите на дружеството ще бъдат зачислени продажби на карти и билети за около 120 млн. лв. плюс субсидия за още толкова. Заедно с постъпленията от синя и зелена зона приходите на ЦГМ ще надхвърлят 260 млн. лв.