Земеделие и бизнес

Без възторг от падането на млечните квоти

Фермери и преработватели очакват трудни месеци

Мара Георгиева

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Сътресения на пазара, дъмпинг на цените на млякото и тежка година. Това са очакванията на представители на млекопреработвателния сектор, след като на 1 април отпаднат млечните квоти за производство в Европейския съюз (ЕС), които действат 20 години. След отпадането им най-големите производители на мляко в съюза ще могат да продават сегашната си свръхпродукция, за която сега плащат глоби, в останалите страни от ЕС.

"Очаквам още по-голямо предлагане на мляко, още по-голям дъмпинг на пазара, още по-сериозен натиск върху производителите." Това е кратката прогноза на Георги Хаджийски, търговски директор на млекопреработващата фирма "Хаджийски и фамилия" - с. Градешница, Врачанско.

Притесненията му се споделят и от други производители в сектора. "След 1 април ще има сътресения в бранша. Очакват ни тежка година и много фалити", коментира Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите.

Фалити предрича и Цанко Цанев, собственик на фирма "Планета 98", която има кравеферма в село Поликраище, Горна Оряховица. "С падането на квотите ще стане още по-лошо за бранша. Това ще е поредният шамар за родното производство", твърди Цанев.

Правилата не са такива, каквито бяха

Квотната система е въведена през 1984 г. като част от мерките, които регулират пазара на мляко и млечни продукти на общия европейски пазар. Всяка държава има своя национална млечна квота и превишението й се наказва със солидна глоба, която се събира от производителите. Целта на тази своеобразна "дресура" е да се създаде ред в сектора, да не се стига до свръхпроизводство, да се гарантират по-добри цени и финансови стимули за производителите.

Нарасналото търсене на "бялото злато" обаче (както наричат млякото по време на недостиг), дефицитът в предишни години и очевидно непазарният характер на квотната система доведоха до решението за окончателното й премахване от 1 април 2015 г. Няколко години преди това ЕС разреши поетапно увеличение на националните квоти, за да осигури "меко приземяване" за фирмите от бранша.

2007 беше първата година, в която квотната система действаше официално и за България. Първоначално националната млечна квота беше 979 хил. тона, а след увеличението в годините стигна до близо 1.05 млн. тона годишно, предназначени за доставки към преработващи предприятия и за директни продажби. Страната ни никога не е изпълнявала своята квота за разлика от държави като Австрия, Германия, Дания, Полша, Кипър, Ирландия, Холандия, Люксембург, които плащат жестоки глоби за превишение на националните си лимити.

Страховете се засилват

Само допреди година българските преработватели гледаха без притеснение на идеята за премахване на квотите в очакване на по-голямо предлагане на мляко, по-голяма конкуренция и по-евтина суровина. Мнозина предричаха проблеми единствено за неконкурентните животновъдни ферми. Сега страховете на производителите са изострени. И причина за това е, че падането на квотите беше предшествано от забраната за внос на някои видове храни в Русия. Ембаргото съвпадна с период на увеличено предлагане на мляко както в ЕС, така и в световен мащаб. Това оказа допълнителен натиск за понижение на цените на млечните продукти в евросъюза през последните няколко месеца, след рекордно високите нива, достигнати в началото на 2014 г. Затвореният руски пазар доведе до пренасочване на европейски млечни продукти към други държави, сред които и България.

"Ако нямаше ембарго, щеше да е по-различно и щяхме да очакваме по-спокойно датата 1 април. Но сега напрежението на пазара е много голямо, направо е страшилище. Налице е и легален, и нерегламентиран внос на много и евтини млечни продукти, които са били предназначени за руския пазар", казва Георги Хаджийски.

"Западните ни конкуренти чакат да паднат квотите, за да си увеличат производството на мляко. Към хаоса на границата, където схемата с измамите с ДДС продължава да работи, се добавят и производители, които продават сирене без фактура, което отново прави неконкурентоспособни тези, които са изрядни към хазната", казва Цанко Цанев. И очаква затягане на коланите.

"Имахме информация, че Германия, Холандия, Унгария, Полша и други европейски страни стягат редиците и ще увеличат производството си на мляко с над 10% след падането на квотите. Но ембаргото обърка и техните планове и в момента говедовъдите в цяла Европа са в тежка ситуация. Плановете и прогнозите на техните анализатори пропаднаха и те започват да търсят нови пътища за оцеляване. Изкупните цени на млякото паднаха в цяла Европа", отбелязва в специален коментар по темата Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

"Коопериране" – забравена дума

Според анализ на Института по пазарна икономика (ИПИ) засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство. Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средните количества добито мляко, съветват от ИПИ. В следващите две години продуктивност от 5 тона мляко годишно от една крава ще се превърне в абсолютен минимум за гарантиране на нормалното функциониране на една ферма. Затова затварянето на производството може да се окаже подходящо решение за част от фермите с под 50 животни. По-големите трябва да се стремят към средна продуктивност от минимум 7 тона на глава (колкото е в момента средната за ЕС), за да могат да устоят на ценовия натиск, се твърди в анализа на ИПИ.

Според Михаил Михайлов германците очакват да фалират 30% от фермите в тяхната страна. В същото време обаче те са готови да увеличат с 5% производството на мляко. И за да постигнат това, те се кооперират, което им позволява да бъдат конкурентни на пазара. "Нагласата на германците като цяло след падането на квотите е да произвеждат повече мляко с по-малка печалба", посочва Михаил Михайлов.

Одобреният преди няколко години от Брюксел т.нар. Пакет за млякото също цели да насочи сектора към саморегулиране и планиране на потребностите, за да се осигури по-голяма концентрация на доставките на мляко и да не се стига до свръхпроизводство. А това може да бъде постигнато само при коопериране и наличие на браншови организации и асоциации, които договарят колективно цената на млякото. Новата Програма за развитие на селските райони предвижда да подпомогне дейността на организациите на производителите и на междубраншовите сдружения.

"За съжаление кооперирането в българското селско стопанство е или табу, или лоша дума", заключава Михаил Михайлов.

Подкрепа ли

"Млечният сектор е в най-голямата си криза след 2008 г.", твърди Десислава Танева, министър на земеделието и храните. Затова на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 26 януари т.г. България потърси съдействие от други държави членки и поиска средствата от глобите, които се събират при превишаване на млечните квоти, да бъдат насочени към подпомагане на млечния бранш в евросъюза. Комисарят по земеделието Фил Хоуган обаче твърдо заяви, че секторът не е в криза и че фермерите трябва да предприемат действия, за да намалят предлагането и да избегнат глобите.

България и Румъния продължават да настояват за въвеждане на експортни субсидии за сирена и отпускане на временна държавна помощ за производителите на мляко.