Грешките, които не трябва да се повтарят

Труден. Така може да се определи с една дума периодът, през който действаше първата програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Макар да се очакваше България да има опит в управлението й заради действащата преди приемането на страната в Европейския съюз (ЕС) програма САПАРД, всъщност грешките не бяха поправени. Като най-голям проблем в изтеклата програма според фирми и консултанти е тоталното неспазване на срокове за разглеждането на проектите или пък сключването на допълнителни анекси към тях, което в немалко случаи е продължавало и години. Заедно с неработещия гаранционен фонд по програмата, както и кризата, довела до невъзможност на част от кандидатите да осигурят финансиране, резултатите са, че част от одобрените договори така и не се изпълниха. Други обаче успяха, като логично най-големите проекти са в преработвателния сектор (виж историите на два от тях- тук ).

Закъснение и ново закъснение

Първата програма за развитие на селските райони не стартира гладко. Тя не беше готова при приемането на България в ЕС през 2007 г. и фактически кандидатите можеха да подават проекти едва година и половина по-късно - както се случва и с втората програма. Това обаче не помогна на администрацията да се подготви добре за наплива и се стигна до ново закъснение в разглеждането на проектите от 12-15 месеца. "Огромните забавяния от повече от 1 година след подаването на проектите произтекоха от много организация на работата във фонд "Земеделие" и честа липса на разбирателство между фонда и Министерството на земеделието и храните в критични моменти във връзка с вземане на експертни решение", коментира Кристина Цветанска, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" и председател на асоциацията на консултантите по европейски проекти. По думите й безпричинно големи забавяния е имало още при анексирането на договори независимо по каква промяна, дори да е нещо дребно, като например смяна на банковата сметка на кандидата. Така огромните закъснения са попречили не само на кандидатите, но и са довели до загуба средства от програмата.

Лошо програмиране и изпълнение

Всъщност част от проблемите в предходната програма са заложени още при самата й подготовка. Така например отделените бюджети по отделни схеми са били много повече от евентуалния интерес, като според представители на бизнеса най-явно това се е видяло при схеми за горския сектор, полупазарни стопанства и други подобни, където е имало малко кандидати. Проблемни се оказаха и общинските схеми заради огромните забавяния в обществени поръчки и насърчаването на проекти от малки общини без достатъчен административен капацитет за управлението им. В резултат очакванията са да бъдат изгубени още средства, които трябва да се усвоят по техни проекти (до края на годината текат плащания по изтеклата вече програма).

Преглед на оригинала