Ароматен бизнес

Макар и все още нисък, потенциалът на пазара на билки и билкови продукти у нас расте с всеки изминал ден

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Въпреки древните си корени и силната връзка с ежедневието на българите билкарството не е сред най-популярните занаяти у нас - особено сред поколението, израснало с компютри. Модата на органичните продукти в храненето, козметиката и лечението върнаха интереса към този сектор като потенциалът му расте с всеки изминал ден. Това се потвърждава и от основните браншови организации – Съюзът на билкарите и Асоциацията на билкарите и гъбарите.

Колкото и благородно и атрактивно да изглежда билкарството обаче то се оказва сложно занимание, свързано с административни затруднения и ниски печалби, което е причината с него да се занимават сравнително малко хора.

По света

Като цяло употребата на билките в световен мащаб се разраства както в хранителната, така и във фармацевтичната и в козметичната индустрия, коментира пред "Капитал" председателят на Асоциацията на билкарите и гъбарите Марлен Стояновска.

"Интересът към природосъобразния начин на живот и лечение расте. Близо половината от лекарствените препарати са от растителен произход. В западноевропейските страни нараства и делът на биопродуктите, като ръстът през изминалата година е от порядъка на 10% в сравнение с предходната", казва Стояновска с уговорката, че все пак този сегмент от пазара е 4-5% от общата консумация.

И у нас

По данни за 2012 г. в България има 390 хил. дка култивирани лечебни растения, от които най-голям дял (68%) заема кориандърът, следван от лавандулата - около 10.5%, и маслодайната роза - 9.9%. През последните години нарастват и площите с мента, бял трън и градински чай. Популярни култури в билкарството са и дивите горски плодове - боровинки, глог, шипки, дренки.

"Решаващото количество от произведените билки се насочва за износ просто защото България не е толкова голям пазар, че да може да поеме 12 000 – 15 000 тона сушени билки, на колкото се оценява средногодишното производство", казва Стояновска.

Сходни са данните, предоставени на "Капитал" от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). "Средно в страната се събират около 15-18 хил. тона лечебни растения, от които 80% са за износ. Основен интерес от международните пазари има за около 20 – 25 вида, които са около 75% от общия износ. Най-търсени са липа, шипка, коприва, лавандула, мента, жълт кантарион, глог, лайка, валериана, черна боровинка, къпина, хвойна, кестен, и т.н.", посочват от екоминистерството. Данните сочат още, че най-силните региони в билкарството са Стара Загора, Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен.

Основно за износ

Основен пазар за българските билки е Европейския съюз, най-вече Германия, Франция, Италия, но билки изнасяме и в Румъния, САЩ, Русия, Аржентина, Бразилия. "В последно време се засили интересът на Китай към някои видове български билки – например към копривата", казва Стояновска.

Според д-р Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите, обаче износът ощетява сектора, както и липсата на преработващата промишленост. "Повече полза от билките ще има, ако остават тук", смята д-р Елмазов.

Предизвикателствата

Марлен Стояновска не споделя това мнение. "Не е вярно, че няма преработваща промишленост и вие сте свидетели, че на пазара има много продукти - най-вече под формата на пакетиран чай, като марките растат с всеки изминал ден. Билките се ползват и в козметичната и фармацевтичната индустрия у нас - под формата на хранителни добавки и козметични продукти", коментира тя.

Наред с известните производители на чай – "Биопрограма","Билкокооп" и т.н., се появиха и нови български марки и разнообразието е доста голямо. Появиха се и нови разпространители на рязани билки в по-големи опаковки - например "Родопско биле", посочва председателят на Асоциацията на билкарите и гъбарите.

Стояновска отбелязва, че преработването на билки до достигането на европейски признат качествен завършен продукт е свързано с много сериозни инвестиции в скъпа и прецизна техника, каквато малко компании у нас могат да си позволят. "Във фармацевтичната индустрия например едва ли можем да си позволим технологиите за качествена обработка и получаването на всички необходими сертификати за търговия в рамките на ЕС", обяснява тя.

"Всеки се стреми към трайно присъствие, а големите наложени марки вече са си разпредели пазара, ние трудно можем да се конкурираме с тях. Освен това нито една страна не насочва цялата си продукция към преработване. Тоест, когато говорим за преработваща промишленост, нека не смятаме, че ние сме глупави или некадърни, а да си дадем сметка, че това е свързано с много скъпи технологии и сложни процедури", посочва още тя.

Модерно или устойчиво

Модата на органичните продукти, която допринася за популяризирането на билкарството, води със себе си и някои рискове за отрасъла. "Ние сме против профанизирането на билкарската професия и не искаме да стимулираме масовото бране на билки, защото е "модерно", казва др. Елмазов. "Това се случи преди 10 години с жълтия кантарион, който беше на път да изчезне заради поголовното бране. Хората си мислеха, че могат да го продадат заради активното вещество хиперицин. Той обаче се изкупува само над определено съдържание, а в някои растения въобще няма", казва още председателят на Съюза на билкарите.

Той акцентира върху един много тежък проблем за билкарството. "Горският фонд намалява. Това е факт и който го отрича - лъже. Горите са основните местообитания за билки. Диворастящите видове започнаха да изчезват заедно с изчезването на горите. Дори няма значение дали сечта е регламентирана или не - ние виждаме негативните резултати. Това, което ни остава, е да купуваме гори и прилежащи земи и да създаваме малки резервати, където да създаваме билкови стопанства. Какъв е смисълът да изсечеш гората и да спечелиш 5000 евро от 10 дка, когато можеш да спечелиш 50 хиляди евро след 10 години", пита д-р Елмазов

Ролята на държавата

От бранша посочват още един сериозен проблем, свързан с регулациите в сектора. "Основната административна пречка пред билкарството е залегнала в Закона за лечебните растения, който изисква от берачите плащане на такси за природоползване още преди да са набрали каквото и да е. Това е абсурдно само по себе си, защото така най-бедната част от населението, която всъщност се занимава с билкосъбирането, фактически "авансира" общинските и горски структури", казва Марлен Стояновска. Освен това икономическият ефект (размерът на събраните такси) за държавата не е голям, но пък дава основание за корупционни практики. Води също така до голяма загуба на време, тъй като често се налага пътуването до съседни населени места за плащане на таксите, и то през сезона, когато кипи най-усилна работа", обяснява председателят на Асоциацията на билкарите.

По думите й тези такси подкопават конкурентоспособността на българските билки, тъй като в нито една друга страна от европейската общност няма такава практика. "В тези трудни години на икономическа криза това е от голямо значение. И тъй като промяната на закона изисква много време, би могло МОСВ и правителството да помислят за обявяване на нулева година за таксите с цел подпомагане на най-бедната, но работеща част от населението", посочва Стояновска.

Според д-р Елмазов държавата също така може да намери начин да поощри малките производства или най-малкото да не им пречи да се развиват. "Едва от началото на 2014 г. позволиха на къщите за гости да предлагат собствено производство - домати от градината, яйца от кокошките, включително билков чай. Това е нелепо", казва Елмазов.

По отношение на субсидиите за билкарство - такива се отпускат по линия на програмата за агроекология под формата на субсидии за биоземеделие. Тоест шансът да вземете субсидия за култивирана плантация с билки е почти нулев, а същевременно културите, които се отглеждат по биологичен метод, са много малък дял. В момента по подмярка "Плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие" за ароматните и медицински растения ще се изплащат по 515 евро/ха, а по мярка "Плащания за поддържане на практики и методи за биологично земеделие" за ароматните и медицински растения - 405 евро/ха.