Лошата страна на биопродукцията

Преди време си купувах краве масло на производител от Родопите от магазин за биохрани в центъра на София. Докато не открих, че разликата за килограм с кварталния супермаркет на абсолютно същото масло е 4 лв. в полза на кварталния магазин. Списъкът може да се продължи до безкрайност.

Почти всичко се изнася

Христо Бакалов изрази и огорчение, че 99% от неговата продукция, подобно на много други производители, заминава за износ. "За жалост европейците искат суровини, а не крайни продукти. Има парадокс, че аз продавам малини за сладко на италианска фирма, а тя после го внася в България", коментира Бакалов. Разбира се, цената му е доста по-висока, отколкото би била на произведеното тук. Бакалов обясни, че е много трудоемко да се наложи готов продукт на пазара, но се надява до няколко години да има много повече крайни продукти с български марки. Той посъветва потребителите винаги да гледат какво им се предлага за био – за да се определи като такъв, продуктът трябва да има специалния етикет със зелено листо на ЕС. По думите на Бакалов сертифицирането оскъпява производството, но не толкова, че да не може производителят да си го позволи.

За съжаление много търговци приемат сертификата като повод за завишена цена – орехи с 30% по-скъпи от обикновените е само един пример. Всъщност повечето орехи в действителност са био – стига да не са расли на тежко замърсени почви. Това е дърво, което не се пръска, не се третира, то ражда траен плод, без нужда от допълнителна обработка, така че прикачването на органичен етикет е, меко казано, излишно.

"В България биопроизводството, както и много други модерни производства се спуска "отвън" или от "Запад". Допреди 20 години никой и не беше чувал за био-, еко- или натурално. Беше съвсем естествено и нормално като такова производство да се счита произведеното за собствени нужди, а такова производство имаше в 55% от българските домакинства или поне толкова беше делът на селското спрямо градското население през 60–70-те години на миналия век", коментира Мъгърдич Хулиян, председател на Сдружението на малките семейни ферми и преработватели. Той обясни, че е вредно както биопроизводството да се отъждествява с домашна продукция, така и да се смята, че щом е био, значи е автентично и традиционно. Всъщност едното може да няма нищо общо с другото – вярно е, че много от биохраните са позабравени български вкусове, но също така биокраставиците и доматите няма пречка да се отглеждат в оранжерии. Както впрочем правят от "Гимел", най-големия български производител, за които много хора от сектора говорят с възхищение. Собственикът на компанията е Гео Дундаров, станал известен преди десетина години с наемането на ловно стопанство в Стара планина.

Труден бизнес

"В голяма степен биоинтересът в България е продиктуван основно от производителите поради очакванията за по-висока цена за реализация на готовата продукция", коментира Мъгърдич Хулиян. По думите му голяма част от производителите се оказват разочаровани и бързо се отказват, след като разберат, че "в една селска страна като България трудно ще обясниш на градския селяк, че цената от 2 лв. за биодомати е заслужена, при условие че баба му ги отглежда същите чисти и вкусни домати за 30 ст. за килограм". Между другото всеки биопроизводител ще ви обясни, че доматите на баба не са био. Вярно е, сертификат нямат и може баба да им слага изкуствен тор. Вие обаче си знаете и ако тя ги отглежда естествено, не ги пръска с нещо, различно от син камък, в действителност разликите са само в етикета и цената. Биопроизводството изобщо е трудно, особено ако преди не си се занимавал със земеделие, каквито случаи има, обясни Хулиян. Професионалните стопанства успяват с износ на 70-80% от продукцията си, но малките често се сблъскват с трудния пазар, съсредоточен в 3-4 града.

Субсидиите са ми скъпи

По думите му има и една друга тенденция и сред биопроизводителите, както и сред конвенционалните – това са тези, които работят заради субсидиите. В миналия програмен период се оказа, че много стопанства са в "преход" – когато субсидията е по-голяма от тази за реално производство. "Това позволи на някои "производители" трайно да се настанят в тази удобна позиция, без да имат намерение да преминават в статута на сертифицирани стопанства", коментира Хулиян. Думите му бяха потвърдени от наблюденията на служител в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), който помоли да не бъде цитиран.

"Субсидиите са голям плюс за фермерите, но не могат да разчитат само на тях", коментира и Христо Бакалов.

Според източника ни от земеделското министерство голяма част от производителите идват да кандидатстват за финансова подкрепа не защото са твърдо убедени в ползите от биологичното производство, а заради самата субсидия.

"Много често се срещат следните случаи - направил си някой 200-300 дка овощна градина и докато тя му влезе в плододаване, решава, че може да не търпи загуби и да заяви примерно две трети от нея като биологична и взема пари за това", коментира служителят на МЗХ. Преходният период е различен за различните култури, но обикновено варира от една до три години. През миналия програмен период се оказва, че много стопани са представили сертфикат, че са биопроизводители чак в края на петте години срок, т.е. в последния момент, и за това време просто са получавали по-висока субсидия.

И така за финал – купувайте каквито продукти искате и ако сте почитатели на биостоките – това си е личен избор. Погледнете обаче дали не може да си ги купите от магазин с по-малка надценка и не очаквайте, че щом нещо е био, то задължително е по-вкусно и полезно. Все пак има и биоцигари, а те, каквито и да са, са си тютюн. Хубаво е, че се обръща внимание какво ядем, хубаво е пак да се предлага боза със захар, рачел от тиква, лютеница без картофено пюре и нишесте. Но както и в другите земеделски сектори – и тук има нелоялни практики, и тук има високи надценки и залитане в една или друга посока.