🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Накъде ще се движат световните пазари на зърно

От 2013 г. цените на основните култури преминаха в низходяща фаза на развитие

Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Докато през периода 2010-2012 г. българските зърнопроизводители като цяло се радваха на добри пазарни условия за своята продукция, от 2013 г. насам цените на основните култури преминаха в низходяща фаза на развитие. Това в съчетание с трудни климатични условия и растящите цени на земята и рентата доведе до значителна промяна в пазарната конюнктура. Малцина се вслушаха в многобройните ни предупреждения и посрещнаха новите условия като нещо неминуемо, като част от пазарния цикъл, за която всеки опитен производител би следвало да бъде подготвен.

Ситуацията през настоящата година ще бъде допълнително усложнена от съчетанието на природни, ценови и политически фактори. Есенната кампания беше затруднена от лошото време, на пръв поглед далечни неща като ниската цена на петрола и силният долар тепърва ще оказват натиск върху цените на селскостопанската продукция надолу, а неуредиците около кампанията за директни плащания - 2015 г. и трудностите по прилагането на новата Обща селскостопанска политика на ЕС ще поставят нови предизвикателства пред бизнеса. Засега всичко тези фактори все още надделяват над проблемите и несигурната ситуация в един от основните производствени райони – Украйна.

Добри години

Светът е във фаза, в която предлагането изпреварва търсенето на зърнени храни (виж графиката). Реколтата през пазарната 2013/14 беше рекордна в историята и беше последвана от още по-висок резултат през 2014/15 г. Производството на зърнени култури изпревари значително потреблението в глобален мащаб, което доведе до най-високите преходни запаси в историята, достигащи до 630 млн. тона. В резултат на това цените на основните зърнени култури се върнаха на нива от 2010 г. Нито кризата в Украйна, нито времето през изминалата пазарна година успяха да пречупят тази тенденция.

И въпреки че за прогнози все още е рано, очакванията на Международния съвет по зърното за пазарната 2015/16 г. е реколтата да отстъпи на абсолютния рекорд през изминалата година, но въпреки това да бъде близко до достатъчна, за да задоволи нарастващото търсене, основно от развиващите се пазари. Това означава леко изтъняване на преходните запаси, но все пак запазването им на нива, които не предполагат шоково движение в цените.

Факторите петрол и долар

И ако най-важният фактор за движението на цените на зърнените култури е размерът на преходните запаси, то цената на петрола и курса на долара също имат своето значение.

Производството на биогорива, което се развиваше успешно през последните десетина години, днес е изправено пред сериозни предизвикателства заради поевтиняването на петрола. Етаноловата индустрия в САЩ дава 10% от горивото в бензиностанциите и създава търсене за 35% от царевицата в страната – числа, твърде високи, за да останат пренебрегнати при глобалните прогнози за движението на пазарите. И въпреки че заводите за етанол все още се държат при значително по-ниските маржове на печалба, факторът цени на горивата вече ще играе негативна роля в определянето цената на царевицата.

Другият съществен фактор, който потиска цените на зърното, е добрият старт на годината за долара на валутните пазари. Всички суровини се търгуват в долари и чувствителното покачване курса на долара спрямо основните валути (най-вече еврото, към което е фиксиран българският лев) за момента напълно компенсира притесненията относно реколтата от зимна пшеница в САЩ. В интерес на истината силните позиции на долара спрямо еврото се очаква да се задържат в рамките на календарната година и това със сигурност ще повлияе на търгуемите суровини с произход ЕС.

Ситуацията в Украйна

На този фон ситуацията в Украйна, която остава основен играч в износа на световните пазари, продължава да бъде важна. Производство на хлебна пшеница през изминалата година се оценява на близо от 54% от общите количества или 13 млн. метрични тона. Като се имат предвид местните нужди, капацитетът за износ се оценява на 7.1 млн. тона за настоящия сезон.

В Украйна съществува нещо като джентълменско споразумение между централната власт и търговците, че износът не бива да надминава определени количества, над които се счита, че задоволеността на вътрешния пазар би била поставена под въпрос. Количествата за тази година се изчисляват на малко над 7 млн. тона, а към 5 март изнесената пшеница надминава 6.7 млн. тона. Следователно, теоретично погледнато, свободните количества за износ се равняват на допълнително 400 хил. тона пшеница за периода март-юни. Въпреки това през март товаренето на пшеница на кораби е доста активно и логично повдига загриженост от министерството на земеделието.

Очакваните ограничения върху износа със сигурност ще повлияят на цената в Черноморския басейн, в който се съревновават и българските търговци. По всичко изглежда, че задържалите количества производители ще имат известен финансов успех. Цените през идните два месеца в съседна Румъния (основен конкурент) например се очаква да достигнат 366 лв./тон при пшеницата и 311 лв./тон при царевицата при условия FOB. Това няма да повлияе твърде много на цените за новата реколта обаче, показват предварителните данни, които са за близо 20% спад по време на жътва.

България

Къде в целия този пъзел се намира България? Заради неблагоприятните климатични условия в края на миналата година много земеделци не успяха да засеят планираните площи с есенници. Специално при пшеницата се очаква близо 20% спад в площите в сравнение с миналата година. Неблагоприятни за производителите са първите сигнали за цени "на зелено" от 270 лв./тон. Трудно могат да се очакват по-добри цени от миналогодишните. Това в съчетание с очакваните трудности при кампанията за директни плащания - 2015 г. поставя много въпроси пред стопанската 2015 г. Тези от производителите, които са заделяли резерви и не са правили необмислени инвестиции, едва ли ще имат големи трудности. Не са изключени обаче и фалити в сектора, които да изчистят част от рисковите елементи и да внесат очакваното охлаждане на пазара на земя.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал