Във фокуса на банките

Резултатите в краткосрочен план са още по-красноречиви – въпреки първоначалните очаквания на анализатори и банкери за плавно раздвижване на кредитирането през миналата година това на практика не се случи както заради политическата нестабилност, така и в резултат на сътресенията във финансовата сфера покрай събитията около Корпоративна търговска банка (КТБ). Така към края на 2014 г. данните на БНБ показаха свиване на банковите кредити за почти всички сегменти на бизнеса, като селското стопанство беше едно от малкото  изключения. При това ръст за отрасъла беше отчетен както на годишна, така и на тримесечна база, въпреки че данните за последното тримесечие бяха повлияни от изваждането на КТБ от статистиката, след като лицензът й беше отнет през ноември.

Погледнато в числа, нещата стоят така – за последните 12 месеца общият обем на заемите за сектор "Селско, горско и рибно стопанство" (според класификацията на Националния статистически институт) се е увеличил с 85 млн. лв., или 5.79%, и достига 1.6 млрд. лв. Броят на отпуснатите заеми пък расте с 432 (ръст от близо 5%) до 9122, като близо половината от този ръст (211 заема) е генериран през последното тримесечие. Само за периода октомври - декември 2014 г. обемът на финансирането за сектора е нараснал с 13.2 млн. лв., или 0.86%, на фона на всеобщото свиване на обемите на банково кредитиране в почти всички останали отрасли.

Осезаемо раздвижване

Прогнозите за бъдещото развитие на сектора също са отчетливо положителни, като повод за оптимизъм е и очакваното европейско финансиране за производителите по новата финансова рамка за периода 2014 - 2020 г. "До 2020 г. се очаква в селското стопанство да влязат близо 2.8 млрд. евро за проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), а за всяка година до края на програмния период за България се предвиждат около 770 млн. евро за директни субсидии", обяснява Кирил Величков, ръководител "Европейски проекти и финансови институции" в СИБанк. "Това ни дава основания да очакваме динамично развитие на сектора и ролята на банките в процеса на усвояване на този ресурс става все по-важна, не само заради предоставянето на мостово финансиране, но и като консултант при изготвянето на проектите", посочва той.

Плавното раздвижване на икономиката също носи оптимистични сигнали. "През 2015 г. има всички условия да очакваме подобна или по-добра година от изминалата", коментира Димитър Пенков, старши мениджър "Бизнес клиенти" в Уникредит Булбанк. Ето защо, макар и климатичните промени и предизвикателната бизнес среда да остават сред рисковите фактори пред земеделието, прогнозите на банката са за добро развитие на сектора през годината.

Експертите от Сосиете женерал Eкспресбанк пък отбелязват и възможностите, които новата финансова рамка ще донесе на някои от отраслите, оставали досега встрани от фокуса на внимание. "През новия програмен период подпомагането на сектора с европейски субсидии ще продължи, като ще бъде насочено приоритетно към по-малките селскостопански производители, в това число те ще имат възможност да се групират за осъществяване на колективни инвестиции в някои от пренебрегваните до момента отрасли, като зеленчукопроизводството например", изтъква Димитър Иванов, ръководитела на отдел "Малък бизнес" във финансовата институция. "Ще се даде допълнителен тласък и на младите фермери, както и на екологично чистите производства и животновъдството", казва още той.

Растящият интерес на банките намира израз и във все по-активните им усилия за сътрудничество със селскостопанските производители. Началото на земеделския сезон традиционно е активен период за срещи между банкерите и производителите, а в съчетание с отварянето на първите мерки по новата финансова рамка активността осезаемо се засилва. Така от началото на годината редица финансови институции обявиха провеждането на серии от срещи с производители в различни населени места в страната, на които да бъдат представени новите възможности и да бъдат обсъждани предизвикателствата, с които секторът се среща в търсенето на банково финансиране за подкрепа на дейността си. Сред тях например традиционно е намирането и предоставянето на адекватно според критериите на банките обезпечение срещу отпусканите кредити.

Представителите на банковия сектор обаче отчитат като сфера, върху която да се акцентира, и необходимостта от сътрудничество между бизнеса и финансовите институции на възможно най-ранен етап. Идеята е, че по този начин банките могат още в самото начало да подпомогнат клиентите в избора най-подходящите за развитието и осъществяването на проектите им възможности и инструменти за финансиране. Както и да ги ориентират доколко даден проект би могъл да разчита, че може да получи кредитиране.

"За да могат малките и големите фермери успешно да реализират проекти по ПРСР през новия програмен период, трябва да внимават доколко правилно се ориентират към най-подходящата мярка за тях", посочва Димитър Пенков.

"Основното предизвикателство пред земеделските производители и преработватели е да осъзнаят ролята на банките като партньор в този процес, а не просто като източник на финансиране", обяснява от своя страна и Кирил Величков. "Много често обаче бизнесът стига до банката на по-късен етап, когато става ясно, че проектът не е добре издържан финансово и реализирането му става проблем", отбелязва той.

При всички случаи банкерите напомнят, че както на европейските средства не трябва да се гледа като на панацея за устойчиво развитие, така и банковите заеми не трябва да се приемат просто като временно средство, което да запълни периода до получаването на субсидиите. "Често се налага да влизаме в ролята на консултанти на нашите клиенти, които предприемат стъпки за сключване на договори по европейските програми, и винаги ги съветваме, ако им се налага да ползват съфинансиране под формата на банков кредит, да си направят разчетите така, че да имат капацитет за изплащане на заема независимо от получаването на гранта, както и да разполагат с достатъчно ресурс за покриване на лихвените плащания до изплащане на субсидията", обяснява Димитър Иванов.