Новото в новата програма: по-стриктни правила, по-сурови изисквания

Стандартен производствен обем и бизнес план

В ПРСР 2014 - 2020 се въвежда нова мерна единица за икономически размер на земеделското стопанство – стандартен производствен обем (СПО). "През стария програмен период 2007 - 2013 размерът на стопанството се изчисляваше в икономически единици и се отнасяше най-вече за допустимостта на кандидатите по програма "Млад фермер", обяснява Ивайло Янков, основател на консултантската компания "Новек" - София.

Според дефиницията "стандартен производствен обем" означава стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки земеделски продукт. Понятието е свързано с допустимостта на кандидатите по всички мерки през новия програмен период.

"В зависимост от размера, измерен в СПО, стопанствата се делят на две групи - със СПО от 2000 до 7999 евро и с над 8000 евро.

"Целта на новото разделение е по-малките стопанства да кандидатстват при облекчени условия и при гарантирани бюджети по новата програма", коментира Ивайло Янков. И дава пример. "По мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от старата ПРСР изискването към кандидатите беше общият икономически размер на земеделското стопанство да е не по-малко от 4 икономически единици, което се равнява на 35.28 дка ябълки. През новия програмен период по аналогичната мярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски производители" кандидатите трябва да покрият СПО от 8000 и 16 000, като за 8000 СПО са необходими 16 дка ябълки."

Новост е също, че през новия програмен период бизнес планът е основен индикатор за успешно изпълнение на проекта. Това означава, че заложените в него данни и стойности трябва да бъдат стриктно изпълнявани, за да се избегне частичен или пълен отказ от финансиране. За сравнение – в стария програмен период бизнес планът в инвестиционните проекти по ПРСР служеше основно за изчисляване на икономическите показатели за ефективност на инвестицията, посочват консултанти.

Договори, срокове, мониторинг

През новия програмен период одобрените за финансиране кандидати поемат сериозни задължения и отговорности и ако не ги спазват, Разплащателната агенция - Държавен фонд "Земеделие", има право да им налага санкции и финансови корекции.

"Ако земеделският стопанин не изпълни задължението си да започне и/или да предостави пред фонда надлежни доказателства за изпълнението на одобрената инвестиция, дължи неустойка - 5% от размера на помощта. Ако обработва земя с площ по-малка от декларираната или отглежда по-малко животни от посочените в договора, дължи неустойка в размер между 3% и 10% в зависимост от продължителността на неизпълнението. Кандидатите трябва да знаят, че по всички мерки по новата ПРСР 2014 - 2020 субсидиите подлежат на възстановяване", пояснява Ивайло Янков.

През стария програмен период дейностите по проекта можеше да започнат по всяко време, без да има ограничение кога да е това. А отказът за изпълнение на проекта можеше да бъде обявен буквално дни преди края на срока за завършването му (на 2-ата или 3-ата година), коментират консултанти. Според тях тази практика е създавала предпоставки за загуба на евросредства.

"В новата ПРСР 2014 - 2020 одобрените за финансиране кандидати трябва да спазват изключително стриктни правила и срокове. Всички те са задължени да започнат изпълнението на проектите си в срок до 9 или 12 месеца, според това дали проектите им включват строително-монтажни дейности или не. Срокът, в който могат да се откажат от изпълнението на проекта без санкции, е 6 месеца. Ако кандидатът не е започнал изпълнението на проекта в посочения срок или не е предоставил надлежни документи за това, фонд "Земеделие" има основание да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ", обобщава Ивайло Янков.

Консултанти припомнят, че по ПРСР 2007 - 2013 мониторинговият период по проектите е бил 5 години от датата на подписване на договора за безвъзмездна финансова помощ. Проектите трябваше да бъдат изпълнени в срок до 24 или 36 месеца, съответно мониторинговият период продължава още между 2 и 3 години от датата на заявката за окончателно плащане. В новия програмен период мониторинговият период е значително утежнен. Той е 3 години от датата на получаване на окончателното плащане за малки или средни предприятия и 5 години от датата на окончателното плащане за големи предприятия.

Приоритети

Приоритет при подаване на проектите ще имат тези за производство на плодове, зеленчуци, етеричномаслени култури, животновъдството и биопроизводството. За пръв път в програмата се предвиждат допълнителни бонуси за предложения от млади производители до 40 години. Повече точки при класирането носят и проекти, които се осъществяват в Северозападна България, както и тези, осигуряващи повече работни места и/или въвеждащи иновации.

За пръв път се въвежда и правило, според което кандидатите трябва да съберат минимален брой точки за проекта си, за да участват в подбора за определяне на одобрените за финансиране. Отпадна действалото досега правило, че при равен брой точки предимство има подаденият по-рано проект. При възникване на такава ситуация ще бъдат подписани договори с всички кандидати, уточниха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Интегрирани проекти, колективни инвестиции, общности, обединения

През новия програмен период за пръв път се дава възможност на земеделските стопани да подават интегрирани проекти и проекти за колективни инвестиции. Интегрираните проекти позволяват едновременно кандидатстване по две мерки от програмата. Целта е да се насърчат проекти със затворен цикъл на производство и къси вериги на доставка, както и да се намали административната тежест. Колективните инвестиции са на група или организация на производители, като целта е да се насърчи сдружаването между земеделските производители.

Различен е и подходът към развитието на местния капацитет за устойчиво развитие, подчертава Юлия Григорова, експерт по земеделие и развитие на селските райони.

В предишния програмен период 2007 – 2013 г. България за пръв път започна да прилага подхода ЛИДЕР (Liaison entre actions de développement rural, или "Връзки между дейностите за развитие на селските райони") като инструмент за децентрализирано управление и интегрирано местно развитие в селските райони. В новия програмен период вече на дневен ред е подходът ВОМР ("Водено от общностите местно развитие"), който надгражда вече създадения местен капацитет по ЛИДЕР.

ВОМР ще бъде прилаган "отдолу нагоре" на териториален принцип – на ниво община или група от съседни общини, като предвиденият обхват на населението е между 10 хил. и 150 хил. жители, уточнява Юлия Григорова.

По думите й основните приоритети ще бъдат свързани с: насърчаване на социалното приобщаване и намаляване на бедността; интегриран подход към околната среда; фокусиране върху иновациите; насърчаване на заетост и подкрепа за мобилността на работната сила; възможности за създаване на местен бизнес, повишаване квалификацията на населението.

Прилагането на подхода ВОМР включва: подкрепа за прилагане на подготвителни дейности; прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие; подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи. Той няма да се прилага в рамките на градовете, подпомагани от оперативна програма "Регионално развитие" по линия на устойчивото градско развитие, уточнява Юлия Григорова.

Специална нова подмярка в ПРСР подкрепя хоризонталното и вертикалното сътрудничество за изграждането и развитието на къси вериги на доставки и местни пазари.

Според определенията "къса верига на доставки" означава, че в нея участват ограничен брой икономически оператори, поели ангажимент да си сътрудничат и посветени на местното икономическо развитие и близките териториални и социални отношения между производители, преработвателни и потребители". А "местни пазари" са тези в радиус от 75 км от стопанството на произход на продукта, в който трябва да се осъществяват както преработката, така и продажбата му на крайния потребител.

"Подпомагането обхваща само къси вериги на доставки, които включват не повече от един посредник между земеделския стопанин и потребителя. Предоставя се помощ и за дейности за популяризиране на къси вериги на доставки и на местни пазари, които отговарят на определенията в подмярката", уточнява Юлия Григорова.

Получателите на средствата могат да бъдат организации, съставени от земеделски стопани, МСП или търговци на дребно, които извършват своите дейности в обхвата на конкретна къса верига на доставки или в обхвата на конкретен местен пазар. Организациите могат да бъдат юридически лица по Търговския закон или обединения по Закона за задълженията и договорите.

Финансирането обхваща две фази - на сформиране на обединението и на функционирането му. През първата одобрените кандидати ще получават безвъзмездна помощ за проучвания за приложимост на проекта за сътрудничество (5 хил. евро на година), както и за стимулиране на интерес и разширяване на състава на обединението (10 хил. евро на година). През втората фаза се предвижда финансиране за текущи разходи във връзка със сътрудничеството (35 хил. евро на година) и за популяризиране (20 хил. евро на година). Ще се подкрепят и преки разходи за изпълнение на проекти за сътрудничество, включително и за инвестиции. Приоритет ще се дава на проекти, в които са включени малки стопанства, обобщава Юлия Григорова.

Останалите важни теми в Земеделие и Бизнес:

2016 – още една предизвикателна година за зърнопроизводството*

Изглежда, че светът е влязъл в период на стабилизиране цените на основните зърнени и маслодайни култури. Ще намерят ли българските фермери своето място на глобалните пазари?

Трудни дни за млечния бранш

Изкупните цени на суровината се сриват, около 33 000 ферми не отговарят на евроизискванията

Важното е да са здрави

Цените на продукцията падат в последната година, а запасите преди новата реколта през 2016 г. ще са рекордно високи

Застраховки по принуда

Стопаните сключват полиците главно когато е задължително или друг поема част от разходите

Иновациите в земеделието ще са винаги на мода

Зрънце оптимизъм

Въпреки низходящия тренд в световните цени на зърното годината за българските производители може и да не е толкова лоша, смята Мартин Русев, управител на "Витагрейн"