Износът на агростоки: Между удари и надежди
Цените на продукцията падат в последната година, а запасите преди новата реколта през 2016 г. ще са рекордно високи
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
"Последната година беше по-слаба и при износа на слънчоглед, и при царевицата."
Стилиян Гребеничарски, "Интелиагро"Динамична. Така в началото на годината директорът на отдел "Икономически анализи, прогнози и оценки" към дирекция "Земеделие" в ЕК Тасос Ханиотис определи на среща с европейски журналисти ситуацията на земеделските пазари. От една страна, в световен мащаб има повишено предлагане на редица селскостопански стоки, а от друга - търсенето запазва сравнително сходни нива. Така европейските фермери са изправени пред ситуация на падащи цени на селскостопанските стоки, като през 2015 г. е постигнато най-ниското им ниво за последните пет години според данни на Световната банка.
Ситуацията при българските производители и търговци не е по-различна от общата - износът на всички основни земеделски култури върви с по-бавен темп през последната стопанска година (започваща през есента след прибирането на реколтата), като продажбите се реализират на по-ниски ценови нива. Традиционно най-големите външнотърговски партньори на България са държавите в ЕС и някои арабски страни, а през последните години продължава и тенденцията за реализация на повече сделки в Азия, основно в сектора на зърнените стоки, който е двигател и на целия земеделски износ (виж карето).
Падащи цени и високи запаси
Според данните на Националния статистически институт през 2015 г. България е реализирала традиционно най-висок износ на пшеница, който е бил за 1.1 млрд. лв., или на сходните нива с предходната година. В топ 3 попадат още слънчогледът и царевицата, при които обаче има много сериозно намаление в стойност. Така например общият износ на слънчоглед през 2015 г. е малко над 641 млн. лв. при над 730 млн. за предходната година и 1.12 млрд. през 2013 г.
При царевицата за последната година има двойно по-малко приходи от износа - общо 325 млн. лв. при съответно 570 млн. и 722.4 млн. лв. за 2014 и 2013 г. Така за пръв път през миналата година тя отстъпва третото място в най-продаваните земеделски стоки на външни пазари, изпреварена от млякото и млечните продукти в чужбина, при които са реализирани приходи от 343.1 млн. лв. според националната статистика. Макар че официалните данни на практика обхващат продажбите на две земеделски реколти (произведените количества през лятото и есента на 2014 и 2015 г.), резултатите все пак показват, че има намаление както в изнесените количества, така и в цените, на които се реализира продукцията.
"Последната година беше по-слаба и при износа на слънчоглед, и при царевицата", коментира анализаторът към "Интелиагро" Стилиян Гребеничарски. По думите му след прибирането на последната реколта през есента доста от производителите са решили да задържат продукцията си в опит да реализират продажби на по-високи цени. Подобни са и наблюденията на търговците при всички основни зърнени и маслодайни култури - пшеница, царевица, слънчоглед и др. Така до края на 2015 г. са реализирани по-малко на брой сделки с продукция от нова реколта, като цените са били и по-ниски с между 10 и 15% по оценка на търговци спрямо предходната година. В началото на 2016 г. в сектора се забелязва известно активизиране - вече има повече реализирана продукция, макар че все още голяма част от нея е при производителите. "Очакванията са да се влезе в нова реколта с много по-високи преходни запаси", смята управителят на търговеца на зърнени стоки "Севан" Артур Акопян, според когото преходният остатък от зърнени и маслодайни стоки ще достигне 1.5 млн. тона при около 800 хил. тона за предходната реколта. Впрочем тази тенденция е валидна и за повечето големи държави износители, като според последната прогноза на Департамента по земеделие на САЩ запасите от пшеница в момента са рекордно високи и могат да покрият около една трета от световното потребление, отбелязва Стилиян Гребеничарски.
Освен при зърнените продукти сериозно намаление на цените през последните години има и при млякото и млечните продукти, които също влизат в топ 5 на най-изнасяните агростоки от България. През 2015 г. износът е бил за 343 млн. лв., като отново най-предпочитаният търговски партньор е Гърция, където са реализирани една трета от приходите.
Много условности
Заради силната зависимост на селското стопанство от времето прогнози в сектора се правят изключително трудно, а ситуацията може да се промени изключително лесно. Така например през 2010 г. природни бедствия и лошо време унищожиха реколтата в редица държави от Черноморския басейн, заради което и само за няколко месеца цената, на която българските зърнопроизводители реализираха продукцията си, се покачи сериозно. Има, разбира се, и обратните примери. Като изключим обаче климатичния фактор, очакванията в сектора са за продължаващ спад на цените и задържането им на по-ниски нива. Основната причина са високите запаси от почти всички земеделски стоки, с които ще се влезе в нова реколта. Ниските цени на горивата също оказват влияние. Така например според Артур Акопян спадът на цената на петрола е довел до намаление на производството на биогорива, което пък от своя страна се отразява на продажбите на зърнени и маслодайни култури. Така например през 2015 г. според официалната статистика продажбите на рапица в чужбина, която се ползва в сектора, са намалели в стойност до 188 млн. лв. при 299 млн. лв. за предходната година.
В търсене на нови пазари
Традиционно България изнася основна част от земеделската си продукция в други държави от ЕС и съседна Турция. Така например според официалните данни страната реализира най-големи количества пшеница в Испания, Гърция и Италия, а при слънчогледа и царевицата съответно най-много продажби са направени в Холандия, Германия, Гърция и Турция. Подобна е и картината при млечните продукти, които традиционно се продават най-много в съседна Гърция. Съответно и има някои нишови продукти, които намират пазар в различни държави - така например българското розово масло се продава основно във Франция и Япония, а черешите - в Италия. През последните години обаче се забелязва тенденцията и към засилване на износа за различни арабски държави, с които в миналото е имало по-активна търговия, както и търсене на нови пазари предимно в Азия. Артур Акопян разказва, че реализацията на зърнени култури в ЕС става все по-трудна, най-вече заради засилващата се конкуренция. "В последните години Украйна получи правото да изнася в ЕС продукция без вносно мито", дава пример той, допълвайки, че страната произвежда количества, достатъчни да задоволят почти цялото потребление в Западна Европа. Според Акопян има тенденция на преориентиране към нови пазари, най-вече в Северна Африка и Азия. Официалните данни показват и че има по-висок износ на пшеница към Либия, която е в топ 5 на най-големите търговски партньори на страната при тази култура.Останалите важни теми в специалното издание Земеделие и Бизнес:
2016 – още една предизвикателна година за зърнопроизводството*
Изглежда, че светът е влязъл в период на стабилизиране цените на основните зърнени и маслодайни култури. Ще намерят ли българските фермери своето място на глобалните пазари?
Изкупните цени на суровината се сриват, около 33 000 ферми не отговарят на евроизискванията
Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не срещнаха отпор от страна на животновъдите
Стопаните сключват полиците главно когато е задължително или друг поема част от разходите
Иновациите в земеделието ще са винаги на мода
Прилагането им може да реши част от проблемите в отрасъла в България
Историята на една животновъдна биоферма и как оцелява тя въпреки ограниченото търсене на сурово биомляко
Въпреки низходящия тренд в световните цени на зърното годината за българските производители може и да не е толкова лоша, смята Мартин Русев, управител на "Витагрейн"
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.