Застраховки по принуда

Преглед на оригинала

Значителна част от земеделското застраховане в България продължава да се прави само когато е задължително или когато някой друг поема част от този разход, а пожелателната самоинициатива по една или друга причина все още е изключение. Стопаните по-често търсят алтернативи, с които да защитят продукцията си.

През тази година, поне засега, не са възниквали нито големи наводнения, нито други подобни природни катаклизми, които да донесат загуби на земеделските стопани. Обикновено подобни явления винаги стават причина за изтупване от прахта на старата идея за създаване на катастрофичен пул - това означава доброволно или задължително застраховане, което подпомага изплащането на обезщетения при бедствия, предизвикани единствено от природата, а не от човешки грешки. По традиция обаче тези дебати отшумяват приблизително по същото време, по което наводнените площи изсъхват и отново стават годни за обработване. През последните 10 години темата беше често повдигана, но опитът с други подобни продукти като "Гражданска отговорност" и растящите разходи на Гаранционния фонд, от които се извършват плащания на обезщетения по задължителната застраховка, показват, че императивността не е за предпочитане на нашите географски ширини.

Какви все пак са обемите

В момента 11 застрахователни компании предлагат специализирани продукти, разработени изцяло за нуждите на селското стопанство – било то за продукция или за закрила на животни (виж таблицата). Някои от тях дори обещават изплащане на обезщетение до 15 дни след събиране на всички необходими документи по претенцията. Много често обаче трябва да отмине целият сезон, за да могат да се вземат средни борсови цени, на базата на които да се изчисли колко ще получи застрахованият.

От данните на Комисията за финансов надзор, която следи пазара, е трудно да се създаде точна оценка за сумите, които фермерите инвестират в него. Това е така, защото информацията за продадените полици се групира по вид на риска, а не по вид на застрахования обект. "Земеделските застраховки могат да бъдат отчетени в три класа общо застраховане - "Пожар и природни бедствия", "Други вреди на имуществото" или "Разни финансови загуби", като това зависи от характеристиките на застрахователния продукт. Но всеки от тези класове обхваща най-различни застраховани обекти, а не само селскостопанска продукция", обясни за "Капитал" зам.-председателят на управление "Застрахователен надзор" в Комисията за финансов надзор Ралица Агайн.

През 2015 г. по споменатите три вида риск са били сключени застрахователни полици на обща стойност 307 млн. лв. В сравнение с 2014 г. това представлява 12% увеличение, което дава някаква представа за развитието на сектора. Поради описаните причини не може да се каже със сигурност, че застраховането на земеделски продукти се увеличава точно с толкова. Така например в тези рискове попадат и задължителните застраховки, които банките изискват при учредяване на ипотека над неземеделски имот.

Борба със стихиите

"В чужбина целият сектор е застрахован, докато при нас това далеч не е така. Още повече България се намира в силно градобитен регион. В Централна и Западна Европа въобще не падат толкова много градушки, колкото при нас на Балканите, но въпреки това у нас застраховането все още се счита за излишен разход", коментира за "Капитал" Диляна Димитрова от Националната асоциация на земеделските стопани. Това е и основното природно бедствие, срещу което се сключват застраховки у нас. За щастие в България имаме известен контрол върху природното явление, за което се грижи Изпълнителната агенция "Борба с градушките" към земеделското министерство. Тя обаче покрива едва 17 000 кв. км от цялата обработваемата площ на страната, като например в цяла Добричка област липсва такава. За миналата година бюджетът на агенцията е бил 11 млн. лв., което не е достатъчно за увеличаване на капацитета ѝ. Ето защо част от стопаните са единодушни, че по-скоро биха събрали малка такса, която да отиде за увеличаване на капацитета на агенцията, отколкото да прибягват до сключване на застраховки.

"Ако на всеки декар от общо 38 000 кв. км, които се субсидират от Европейския съюз, се събира по 1 лев годишно, което по-голяма част от фермерите са готови да направят, ще се събере немалка сума, с която може значително да увеличим дейността на агенцията", коментира собственикът на "Яблена Натура" Цветан Цеков. Засега подобна такса и събирането ѝ не са уредени. Всъщност именно липсата на достатъчно добра защита е и сред причините Цеков да реши да търси алтернативни начини да пази земите си. Той инвестира 1.5 млн. лв. в изграждането на покривна конструкция над цялата си овощна градина от 230 декара, с която да предпазва плодните дръвчета от градушка.

Когато се намеси държавата

Самите стопани обаче признават, че голяма част от застраховките в сектора се правят само тогава, когато това по една или друга причина е задължително. "Най-често става въпрос при съфинансиране, усвояване на банков кредит или осигуряване на субсидии от страна на държавата. Също така по някои дейности държавата поема значителна част от разхода за застраховане, което също стимулира производителите. За тази година Държавен фонд "Земеделие" е предвидил да съфинансира фермерите с общо 1.5 млн. лв. за застраховки. Това подпомагане може да достигне до 65% от стойността на премията. От 21 март заявления вече се приемат, като крайният срок за тях е 31 август. Такава помощ обаче ще се изплаща само на малки и средни предприятия и земеделски стопани, които отглеждат етеричномаслени култури, зеленчуци и тютюн. През миналата година малко над 400 стопани са се възползвали от тази възможност. Фермерите трябва да заплатят цялата стойност, а след това част от разходите им се възстановяват, като срокът за тази година е до 16 декември. Общата сума за съфинансиране на застраховките явно ще се увеличава през следващите години, тъй като целият бюджет, който тази схема има до края на 2020 г. по Програмата за развитие на селските райони, е 21 млн. лв., което прави по 3.5 млн. лв. на година.

Другата редовна реакция на пострадали стопани са жалбите за обезщетения. Естествено това става, след като непоправимото вече се е случило. Тази година например поради захлаждането през втората половина на март, когато температурите през нощта са паднали до 2 градуса под нулата, част от овошките в Пловдивско измръзнаха. Държавата обаче обезщетява единствено 100% пропаднали площи. За един стопанин обаче дали ще има 80% или 100% загуба е едно и също с тази съществена разлика, че в първия случай няма да получи нито лев. Сумата, която е предвидена за миналата година за обезщетения, е малко над 4 млн. лв. С държавната помощ ще се компенсират 80% от щетите за плодове, зеленчуци, царевица за зърно, царевица за силаж, сладка царевица, тютюн, памук и други култури. Обезщетението за зърнени и фуражни култури е 50%, а за зимна маслодайна рапица – 30%.

Останалите важни теми в специалното издание Земеделие и Бизнес:

2016 – още една предизвикателна година за зърнопроизводството*

Изглежда, че светът е влязъл в период на стабилизиране цените на основните зърнени и маслодайни култури. Ще намерят ли българските фермери своето място на глобалните пазари?

Трудни дни за млечния бранш

Изкупните цени на суровината се сриват, около 33 000 ферми не отговарят на евроизискванията

Важното е да са здрави

Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не срещнаха отпор от страна на животновъдите Износът на агростоки: Между удари и надежди

Цените на продукцията падат в последната година, а запасите преди новата реколта през 2016 г. ще са рекордно високи

Иновациите в земеделието ще са винаги на мода

Прилагането им може да реши част от проблемите в отрасъла в България Животновъдството като хазартИсторията на една животновъдна биоферма и как оцелява тя въпреки ограниченото търсене на сурово биомляко

Зрънце оптимизъм

Въпреки низходящия тренд в световните цени на зърното годината за българските производители може и да не е толкова лоша, смята Мартин Русев, управител на "Витагрейн"