Зрънце оптимизъм

И макар на този етап от годината да е трудно да се правят каквито и да било категорични прогнози за добивите и цените на местната реколта, е ясно, че низходящата тенденция в стойностите при търговията на международните пазари ще се запази заради натрупаните нови, рекордни зърнени запаси. Накратко, глобалните условия, в които ще се сключват сделките за българското зърно, не дават много поводи за оптимизъм и дори напрягат леко производителите, сред които и сега има такива, които са на ръба да покрият разходите по отглеждането, прибирането и съхранението на културите. Има обаче и добри новини. В тазгодишната кампания пред българския сектор вече се откриват и някои конкурентни предимства. Една добра реколта или нови експортни пазари биха могли ако не напълно да тушират, поне да намалят негативните ефекти, които ниските цени биха оказали върху сектора.

Глобалната картина

"Американският департамент по земеделие (USDA) оценява натрупаните крайни наличности пшеница в глобален мащаб на близо 238 млн. тона., а само година по-рано са били 216 млн. тона. Това е един скок от 22 млн. тона на годишна база и именно това натиска цените", обяснява Мартин Русев, управител на компанията за търговия със зърно "Витагрейн" и председател на Българската асоциация на търговците със зърно и фуражи. Той казва още, че в следващите няколко месеца фокусът на пазарите ще е върху засяването на площите в САЩ и Европа и е особено важно как ще се засеят царевицата и соята в САЩ, тъй като там е световният хамбар на тези култури."В Русия, Украйна и северната част на Европа пък следим как ще излезем от зимата, но засега нещата изглеждат добре и няма сериозни рискове от измръзвания, а влагата в почвата е добра", обяснява той. Ако условията останат така добри, световното производството на зърно отново ще е значително, което ще доведе след себе си и продължение в спада на цените. "Може би в момента пазарните стойности отразяват между 10% и 15% рискова премия за евентуални проблеми с климата в следващите 5-6 месеца. Ако този период мине без съществени проблеми, да, цените може да паднат с още 10-15% надолу", казва той. Разбира се, това няма как да не засегне и България, която е отворен пазар и не стои изолирана от международните тенденции. Напротив, те се проявяват моментално и тук. Русев обяснява, че себестойността на българското производство на зърно е паднала с около 10% през 2016 г. спрямо 2015 г., докато цените при някои зърнени култури са се сринали с над 20%, затова и производителите са много разтревожени.

Добрият добив може да спаси производителите

Каквито и да са цените обаче, за нито един земеделски производител няма по-лоша перспектива от тази реколтата му да пропадне заради лоши метеорологични условия или просто добивите от нея да са ниски. Такава заплаха за зърнените стопанства в страната, поне на този етап, не съществува. Февруарското ранно затопляне не застрашава посевите, освен ако след него не дойдат отрицателни температури, а периодът, в който това можеше да случи, вече почти премина. Към момента състоянието на пшеницата в повечето райони на страната е перфектно. "В България площите, засети с пшеница, са около 6-7% по-високи спрямо миналата година. Но тогава пък имаше намаление, тоест сега просто се компенсира миналогодишният спад. Ако тези площи се съчетаят с добив, подобен на миналогодишния, това би дало една много добра реколта. А добрият добив е това, което може да спаси производителите да покрият разходите си и да не са на загуба", обяснява Мартин Русев. Той смята, че при такова благоприятно развитие е възможно да бъдат изнесени половин милион тона пшеница повече спрямо предходната кампания.

Според управителя на "Витагрейн" сделките на зелено между производители и търговци на местния пазар ще са на обичайното им ниво от около 15-20% за пшеницата. "При царевицата продажбите на зелено тръгват малко по-късно, когато мине критичният период през юли, но може би ще са около 20–30%. Този процент е по-голям, защото периодът за сделките на зелено е по-къс", казва той. Обикновено тези сделки се инициират от самите производители, защото имат нужда от финансиране.

Когато при теб грее, а при конкурентът ти вали

Освен по-добрата кампания, която се очаква в страната, България има и едно ключово предимство. Украйна, която е един от големите производители на пшеница и сред основните конкуренти на местната продукция за износа от Черноморския басейн, има голям спад в засетите площи с пшеница. "Те са 15-20% по-малко заради валежите по време на сеитбата. Песимистичните прогнози за Украйна сочат, че ще бъде произведена около 17-18 млн. тона пшеница при миналогодишен добив от 26 млн. тона", обяснява Мартин Русев. По думите му България може да се възползва от това, тъй като износът на страната е основно от фуражна пшеница и главно към ЕС, а най-големият претендент за пазара в този сегмент е именно Украйна. Цената на тази култура обаче не може да се отклони много от цената на царевицата, тъй като крайният потребител има възможност да избере или едното, или другото, тоест още е рано за крайни заключения и прогнози за движението на цената у нас през следващите шест месеца.

Сред другите големи конкуренти в Черноморския басейн е Русия, където условията за посевите са добри и се очаква реколта от около 60 млн. тона пшеница. "Това ще позволи да бъдат изнесени над 20 млн. тона", казва Русев.

Потенциал и към трети пазари

Традиционният пазар за българското зърно са средиземноморските държави от ЕС. Управителят на "Витагрейн" е на мнение, че и тази година няма да има съществена промяна, но се очертава да има експорт и към нови пазари в трети страни. "България вероятно ще бъде включена в списъка на одобрените държави да участват в търговете за Египет. Египет е най-големият вносител на пшеница в света с около 10 млн. тона годишно, като половината от този внос се осъществява чрез търгове на държавната им организация. Около две години се водеха преговори за този износ, а вече има официално съобщение от египетската страна, че скоро ще бъде възможен", казва той. Откритият достъп до египетските търгове обнадеждава значително и търговците, и производителите. Въпросът е, че за да стане малко по-конкурентна българската пшеница, е необходимо да се направи едно допълнително усилие по намаляване на административната тежест. "В момента експортът към трети страни все още подлежи на такси за фитосанитарен сертификат, който струва 3.35 лв./тон, а когато е необходим и ветеринарен сертификат, се добавя още 1 лв./тон. Това е голяма тежест и може да направи пшеницата неконкурентна за тези пазари", обяснява Русев. Това според него е и причината сега едва 20% от експорта на българско зърно да отиват за трети страни.

Останалите важни теми в специалното издание Земеделие и Бизнес:

2016 – още една предизвикателна година за зърнопроизводството*

Изглежда, че светът е влязъл в период на стабилизиране цените на основните зърнени и маслодайни култури. Ще намерят ли българските фермери своето място на глобалните пазари?

Трудни дни за млечния бранш

Изкупните цени на суровината се сриват, около 33 000 ферми не отговарят на евроизискванията

Важното е да са здрави

Промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност не срещнаха отпор от страна на животновъдите Износът на агростоки: Между удари и надежди

Цените на продукцията падат в последната година, а запасите преди новата реколта през 2016 г. ще са рекордно високи

Застраховки по принуда

Стопаните сключват полиците главно когато е задължително или друг поема част от разходите

Иновациите в земеделието ще са винаги на мода

Прилагането им може да реши част от проблемите в отрасъла в България

Животновъдството като хазартИсторията на една животновъдна биоферма и как оцелява тя въпреки ограниченото търсене на сурово биомляко