Животновъдството като хазарт

Когато става въпрос за био обаче, рискът е дори двоен. Ето защо и от всички сертифицирани в страната около 5000 биопроизводители животновъдните ферми са едва между 20 и 30, сочат данните на Фондация за биологичнио земеделие "Биоселена".

От преработката към производство, от производство към био

Анатоли Георгиев е в млечния бизнес от над 10 години. По образование той е хранителен технолог, но още от дете заедно с брат си Даниел са около животните. Казва, че отговорността по пашата е била негово основно занимание през летните ваканции, прекарани в селото на дядо им в района на Искърското дефиле. По-късно двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес в София и правят малка мандра, за да осигуряват качествен кашкавал за заведенията.

"В началото направихме едно цехче, но когато излязоха новите изисквания, не успяхме да отговорим на тях и ни затвориха. После наехме мандра в съседното село, която беше голяма и вече отговаряше на тогавашните изисквания, имахме 25 наши крави, но там бяха и кравите на наемодателя, за които не се полагаха добри грижи. Първоначално започнахме да ги храним просто защото ни беше жал, но после си казахме, че така и така ги храним, ще е по-добре да ги вземем под наем. Така кравите станаха около 70", спомня си той. Тъкмо когато мандрата се окрупнява обаче, излизат още по-нови изисквания и за да остане в бизнеса, собственикът трябва да направи големи инвестиции. "Нямахме готовност за това и излязохме от преработката, но си оставихме около 20 крави за отглеждане, за да видим какво ще стане", обяснява Георгиев. Производството на мляко се оказва обаче по-рентабилно занимание и през 2008 г. собственикът започва изграждането на голямата ферма в Осоица. Животните се местят там няколко години по-късно. През 2010 г. стопанството започва прехода към биопроизводство на мляко, а от 2015 г. вече е сертифицирано.

Да отглеждаш биокрава

"Решихме да се занимаваме с биоземеделие, защото нишата беше нова, тогава все още никой не обръщаше внимание на биото, много хора не бяха чували за лимец и спелта. Сега е различно, значи сме били на прав път", казва собственикът. Но докато при посевите биосертифицирането е сравнително лесно, при животновъдството рамката е много по-тясна. Така например не е възможно съвместното отглеждане на стада от един и същ вид по конвенционален и биологичен принцип, всички новозакупени животни трябва да произлизат от биосертифицирани ферми, животновъдите сами трябва да произвеждат биофуражите си или да ги купуват от друга биоферма, не е разрешено профилактичното използване на антибиотици, хормони и др., а когато животното е болно, с предимство е използването на хомеопатия, а ако случаят не позволява, то се отделя от другите и млякото му не се използва. Важно е животните да се гледат така, че да не боледуват, тоест превенцията е мярка, на която се залага всичко. "И тук, както в биорастениевъдството е важно да има добър подбор на сортовете, е важно да има добър подбор на породи. Не всичко може да се отглежда като био. При най-високо продуктивните породи това няма как да стане, защото те са много фини и лесно боледуват", обяснява собственикът на "Лактан". При селекцията той се спира на породата монбелиард и през 2008 г. внася 33 крави от Франция. Сегашното стадо, което е биосертифицирано, се създава за период от около 8 години. "Раждат се много животни, но и много животни от стадото отпадат и се бракуват, докато не останат най-силните. Това е принципът", казва той. Благодарение на собствените посеви с фуражни култури фермата може да задоволи и изискванията животните да получават и най-добрата за тях храна и цикълът е затворен.

Пазар джудже

Средногодишният добив на краве биомляко на "Лактан" е между 350 и 400 тона. Георгиев посочва, че млеконадоят в биологичното производство по принцип е около 10% по-нисък от конвенционалния, но и тук крайният продукт, както и в други сектори, е с цена около 30% по-висока от тази на конвенционалните еквиваленти. В момента млякото от фермата се продава за 92 ст./л без ДДС, докато цената на млякото, което не е био, е 60 ст./л без ДДС. Макар обаче цените да са добри, а показателите за масленост и протеин на продукта – отлични, все още липсва развит пазар и истинско търсене.

"В момента ние продаваме едва 30% от млякото си като био, останалото търгуваме като конвенционално. Принудени сме, защото просто няма пазар, а от подобни продажби нямаме никаква печалба", казва Георгиев. И въпреки че фермата изнася успешно част от биозърното за Австрия, Германия, Италия и Словакия, краве биомляко не се търси така активно и на чуждите пазари. "Там търсенето е основно на овче биомляко", споделя той. В България "Лактан" работи основно с мандра "Зелената ферма", но и с други преработватели. "Все пак успяваме да задържим цените си и не усещаме кризата така, както много други колеги, но ние имаме производство от 1200 л дневно и просто няма търсене на такива обеми, ето защо не изключвам възможността и сами да се върнем отново в преработката", обяснява собственикът. Вече много от малките бутикови производители се ориентират към тази стъпка, а и откриват собствени фирмени магазини. Георгиев се е замислял и за този вариант. Засега обаче е категоричен само, че животновъдното стопанство няма да се разширява още.

Трудностите в бизнеса

Сред основните предизвикателства наред с липсата на пазари се нареждат и трудностите на пазара на труда, характерни за сектора на селското стопанство. В животновъдството обаче е дори по-трудно, защото гледачите буквално трябва да живеят около животните, полагайки денонощни грижи за тях. В момента за "Лактан" работят 8 души, като сред тях има и местни хора от Осоица. Работници се намират много трудно, а Анатоли Георгиев разказва, че гладът за кадри даже е родил и нова телефонна измама. Когато ферма публикува обява, че търси служители, се обаждат кандидати, които казват, че приемат работата, но нямат пари за транспорт да стигнат до стопанството и искат да им бъдат изпратени 20 лв. за път. След изпращането на парите не се появява никой. Трудно е не само с нискоквалифицираните кадри, но и със специалистите и ветеринарните лекари.

Накуп към всичко това млечният сектор се задъхва и заради кризата, която вследствие на отпадането на млечните квоти сви драматично търсенето и намали цените на суровото мляко в Българи. Собственикът на "Лактан" признава, че сега усеща по-скоро нейната периферия. Не така обаче е било през изминалата година, когато мандрите просто отказвали да взимат мляко, защото складовете им били препълнени.

"Вярно е, че цените са се сринали, но ние някак не усещаме това така силно и не бих казал, че нашата ферма е в криза, млякото ни се купува и когато го продаваме като конвенционално, заради качествата му", казва Георгиев. Още повече в сектора има и много недобросъвестни производители, които слагат примеси в млякото, затова и млекопреработвателните предприятия предпочитат да работят с доказани партньори и правят възможното да ги задържат.

Под знака на субсидиите

Субсидиите за сектора според Георгиев са необходими, но няма как дори с тях производителите да се чувстват спокойни, при все че подпомагането не е еднакво във всички държави от ЕС, а още повече има и такива, където фермерите получават и щедра държавна подкрепа. Разпределянето на директните плащания, което сега се случва на глава животно вместо за литър мляко, пък насърчава сивата икономика. "Някои взимат по три крави, които са си направо за бракуване, хранят ги колкото да не умрат от глад само за да вземат субсидия", дава пример Георгиев. "Ако подпомагането е за литър, няма да има производител, който да продава без фактура, защото фактически ще бъде субсидиран за всеки литър, който декларира. Така се изсветлява един сектор", допълва той.

Фермата му сега получава средства по обвързаната подкрепа за млечни крави, необвързаната подкрепа за глава животно, за селекционен контрол и за биологично производство за ха/животинска единица. "При нас се връзват над 300 лв. годишно на животно субсидия, но само защото сме стара ферма", казва предприемачът.

Отделно от това "Лактан" има и няколко реализирани проекта по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Три от тях са за модернизация по мярката 121 и един по мярка 311 за разнообразяване към неземеделски дейности. По думите на Георгиев в началото програмата е тръгнала зле и се е работило трудно по нея. Той отдава това на липсата на опит на администрацията. "Сега нещата са различни, въпреки че има нови проблеми, които идват от забавянето. Вече една година чакаме одобрение на проектите по новата мярка за модернизация 4.1, но поне знаем, че абсурдите от миналото едва ли ще се повторят. Първият ни проект например го орязаха наполовина. Купихме си нова, произведена в България, машина. Табелката й беше леко фабрично боядисана и проверяващите решиха, че машината е втора употреба. Макар че доказахме с производителя, че сме я купили нова, експертите не приеха никакъв аргумент", обяснява той. Това обаче не го кара да се откаже също както и няма нещо, което да го откаже от бизнеса. Защото да се грижиш за животните е като да се грижиш за собствените си деца. И не вярвайте на никого, който казва, че го прави само за пари.