2016 – още една предизвикателна година за зърнопроизводството*
Изглежда, че светът е влязъл в период на стабилизиране цените на основните зърнени и маслодайни култури. Ще намерят ли българските фермери своето място на глобалните пазари?
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
Кога ще поемат отново нагоре зърнените пазари? Ще поемат ли изобщо нагоре? Кои са "нормалните" цени на зърнените и маслодайните култури – тези от 2012 г. или тези от 2013 - 2015 г.? Подценен ли е пазарът в момента или е близо до равновесната си точка? Тези въпроси си задават всички в бизнеса, но мнозина бъркат желаното с очакваното.
През първия седемгодишен период от членството на България в ЕС зърнопроизводителите в страната се радваха на уникално стечение на обстоятелствата – три стопански години (2007/2008, 2010/2011, 2012/2013) с много високи цени на селскостопанските стоки в съчетание с постоянно нарастващи европейски субсидии. Това създаде измамното усещане, че нещата ще вървят само нагоре. Днес отрезвяването е трудно и много производители продължават да се надлъгват един друг и с пазара. Ситуацията вече е коренно различна и трябва да е ясно, че горните обстоятелства няма да се повторят никога повече. Печалбите ще намаляват и ако не се вземат мерки за преструктуриране на стопанствата, внедряване на нови технологии, прецизно земеделие, оптимизиране на работата и други, мнозина ще изпитат сериозни трудности.
Нова ера
След пиковите за земеделската продукция години от началото на века се заговори, че зърнените пазари навлизат в нова ера на по-високи цени. Под "нова ера" не бива да се схващат нивата от 2007/2010/2012 – структуроопределящ период на напасване на световното търсене и предлагане, в който станахме свидетели на промяна в политиката за производство на биогоривата, чести ограничения на свободната търговия и финансови катаклизми. Под този термин визираме по-скоро нивата, около които се движеха цените през последните три пазарни години. В исторически план динамиката на зърнените пазари винаги е следвала горе-долу една логика: дълги периоди на относително стабилни цени (без да броим стандартните сезонни колебания – добра/лоша година), последвани от глобален, структурен шок, който изстрелва цените рязко нагоре и води до установяването на нов стабилен период с по-високи (номинални) средни цени (виж графиката).
От тази гледна точка може да заключим, че се намираме в началото на нов стабилен период, който може да продължи дълго. На базата на историческия опит можем да спекулираме, че средните нива, на които ще се стабилизират цените на царевицата и пшеницата на международните пазари в следващите години, могат да бъдат около 160 - 200 долара за тон. Това не означава липса на по-резки ръстове и понижения на цените – колебанията може да варират между 35 и 40% в отделни години, в зависимост основно от климатичните условия. Но като цяло шоково поскъпване на земеделските култури не може да се очаква, докато не станем свидетели на следващото рязко разминаване между търсене и предлагане, съчетано със сериозно изтъняване на световните запаси.
2016 г. - без изненади
В рамките на 2016 г. е трудно да се прогнозират особени колебания в цените. Фундаменталните фактори, които оказват най-голямо влияние върху цените на зърнените и маслодайните култури, могат да се обобщят и степенуват, както следва:
- Размерът на преходните запаси към края на годината- Курсът на долара.
И всички те не предвещават резки изменения, поне към днешна дата (март 2016 г.).
Преходните запаси при основните зърнени култури (за хранителни и фуражни нужди) остават на 29-годишен исторически връх – 465 млн. тона през настоящата пазарна година, според Международния съвет по зърното. Подобни са и оценките на Американския департамент по земеделие. Производството на пшеница в света се изчислява на рекордните 732 млн. тона за 2015/2016, а на царевица – на близо 970 млн. тона. Натрупаните запаси при соята се изчисляват на 79 млн. тона, което е абсолютен рекорд.
Вторият основен фактор – цената на петрола, продължава да бъде под натиск, породен от свръхпредлагането. Въпреки лекото покачване на суровината в началото на март всички оценки показват, че натрупаните излишъци са достатъчни за задържането на цените на нива, близки до настоящите, поне и през следващата година.
Поскъпването на американския долар и обявените намерения на Федералния резерв на САЩ да продължат да увеличават основния лихвен процент до края на 2017 г. (стъпките през тази година бяха намалени от четири на две покачвания) допълнително ще потиснат цените на суровините, които се търгуват в долари.
Когато към това прибавим и умерения ефект на "Ел Ниньо" върху световното производство през настоящата пазарна година, не е за учудване фактът, че и ЕК сигнализира за "липса на фундаментални причини цените на зърното да се променят". Комисията прогнозира ръст на преходните запаси и през пазарната 2016/2017 въпреки очакванията за по-слаба реколта от пшеница в Европа.
България – отново "не чул, не разбрал"
На този фон масата от българските зърнопроизводители като че ли живеят в някаква паралелна вселена. Задържаните количества от последната реколта са на рекордно високи за последните три години нива. Свободните количества от пшеница за износ (складираните минус прогнозираните нужди за вътрешно потребление) се изчисляват на 1.2 млн. тона към началото на март. При царевицата количеството е около 1.4 млн. тона, а при слънчогледа – над 900 хил. тона. С нищо неоправданите очаквания за ръст на цените заплашват задържалите по-големи количества със сериозни загуби.
Цената на слънчогледа се понижи от близо 800 лв./тон до 650 лв./тон за последните три месеца, като цената "на зелено" за продукция от новата реколта продължава да спада в очакване на повече засети площи в Черноморския регион през 2016/2017 г. Подобна е ситуацията в Украйна, където местните маслобойни ограничават покупките и цените спадат (т.е. не става въпрос за някаква конспирация срещу родното).
Като се има предвид, че българската продукция не се слави с особено високо качество, стремежът на много зърнопроизводители да се "надлъгват" с пазара заплашва да им изиграе лоша шега в дългосрочен план. Рискът страната ни да бъде заобикаляна от големите търговци заради непредсказуемото поведение на производителите и липсата на качество не е имагинерен – публична тайна е, че един от големите играчи на пазара планира изтеглянето си от България. Не е случаен и фактът, че българско зърно не присъства на нито един търг на основните вносители от региона (например египетската GASC). Което не може да се каже за една съседна Румъния например, която успя да си проправи път сред големите доставчици.
С кого се конкурираме на пазара на зърно? Този въпрос ще става все по-важен през следващите години. Играчите в Черноморския регион, които не са в ЕС, имат значително по-ниски производствени разходи на единица площ и бързо ни догонват като средни добиви при основните култури. Украйна влезе в топ 3 на износителите на царевица в света. Русия планира да увеличи площите с царевица през 2016 г. със 7.1% до 3 млн. ха. Производството на културата нараства от 2010 г. насам, като в следващите години се очаква тенденцията да продължи. В рамките на 10 години Русия възнамерява да увеличи производството на зърно с 15-20 млн. тона (15-20% над сегашното), като въведе нови площи в обръщение.Ако има пазарна ниша за българското зърно, тя винаги е била в производството на висококачествена продукция. Посоката е ясна, а полето за работа – огромно. Но не и при сегашната структура и начин на мислене в сектора.
*Статията не е препоръка за вземане на търговски решения
Авторът е управител на фондация ИнтелиАгро
Останалите важни теми в специалното издание Земеделие и Бизнес:
Изкупните цени на суровината се сриват, около 33 000 ферми не отговарят на евроизискванията
Цените на продукцията падат в последната година, а запасите преди новата реколта през 2016 г. ще са рекордно високи
Стопаните сключват полиците главно когато е задължително или друг поема част от разходите
Иновациите в земеделието ще са винаги на мода
Прилагането им може да реши част от проблемите в отрасъла в България Животновъдството като хазартИсторията на една животновъдна биоферма и как оцелява тя въпреки ограниченото търсене на сурово биомлякоВъпреки низходящия тренд в световните цени на зърното годината за българските производители може и да не е толкова лоша, смята Мартин Русев, управител на "Витагрейн"
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.