Спорните промени по ОВОС в Закона за насърчаване на инвестициите бяха приети по бързата писта (обновена)

Предложението е на Станислав Анастасов и Хамид Хамид от ДПС и Делян Добрев, Младен Шишков и Жечо Станков от ГЕРБ. Идеята е инвестиционни проекти с национално и регионално значение да се оценяват в двойно по-кратки срокове, което поставя въпроса колко добро ще бъде качеството на оценките - например, за проекти като АЕЦ или ПАВЕЦ, посочват експерти.

Промените в Закона за опазване на околната среда всъщност се прокарват през преходните и заключителни разпоредби в Закона за насърчаване на инвестициите - спорна, но добре позната практика за бързо прокарване на важни промени. Самото Министерството на околната среда и водите пък дори не присъства на заседанието на комисията в сряда, въпреки че е основна страна в казуса. Внесените предложения между първо и второ четене на закона предизвикаха, вълна от недоволство и бяха организирани редица протести в неделя в София и в редица по-малки населени места.

Освен че ще повлияе на бизнеса, промените са удар и за хора и организации, които се борят срещу "мръсни" проекти като кариери и заводи за изгаряне на отпадъците, а мотивите са улесняване на инвеститорите.

Какво се променя

Основното спорно предложение бе удължаването на сроковете на валидност на влезлите в сила решения по ОВОС от 5 на 15 години. Сега то претърпя промяна и срокът беше намален на 10 години. Според експертите обаче това не променя хаоса, който ще бъде създаден с промените.

Според финалното решение: "Решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок 10 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка на контролните органи по околната среда."

Текстовете предвиждат, че вече влезлите в сила - до влизане в сила на този закон - решения се удължават с 10 години, което напрактика може да "съживи" редица стари проекти. "Възможно е да възкръснат проекти от 2014 г насам", посочи за "Капитал" екологичният експерт, съпредседател на "Зелено движение" и бивш министър на околната среда и водите Тома Белев.

По българското право не би трябвало проекти с изтекли решения да "възкръснат", проблемът може би възниква с тези, които са в заварено положение и предстои да изтекат, но то трябва е ясно упоменато в преходни и заключителни разпоредби, коментират юристи. При всички случаи е необходимо по-ясно тълкуване и по-подробно описание на разпоредбите.

С промените "взривявате" българското екологично право, коментира Даниела Божинова, съпредседател на "Зелено движение" и народен представител от ПП-ДБ. Скъсяване на сроковете за изключително важни проекти с огромно въздействие е подигравка и изтърбушване на българското екологично законодателство, посочи тя.

Въвеждането на мълчаливо съгласие за преценка на решения за Оценква за въздействието върху околната среда (ОВОС) противоречи на чл. 8 от Директивата за ОВОС, според която толкова важни решения няма как да преминават с мълчаливо съгласие, защото преценката трябва да е обоснована при всички случаи, защото води до конкретни последици за околната среда, коментира Белев.

В пленарна зала Божинова посочи, че директивата изисква компетентно становище и мълчаливото съгласие за проекти с огромно екологично въздействие няма да бъде прието. Това ще вкара страната ни в поредица от наказателни процедури, не може да улесним инвеститорите с толкова некомпетентно законодателство. По същия начин се нарушава правото на гражданите като се оставя възможността за обжалване на една инстанция на съда. С новите промени се изменя и Закона за устройство на територията, който предвижда областни управители и министър еднолично без знанието на кмета на гражданите да променят устройствени планове, което също е недопустимо, обясни народния представител. Не само това, прави се опит за скрита приватизация на държавни предприятия чрез продажба без търг на данъчна оценка като първата апетитна държавна структура са Мини "Марица изток", което е унизително, посочи Бижинова.

Михаил Камбарев от "Продължаваме промяната" подчерта, че тези промени са влезли по "терлички", защото са внесени два часа преди заседанието на Комисията по икономическа политика и инвестиции, а не два дни по-рано както е по правилник. Иван Белчев от ДБ и "Зелено движение" изтъкна, че не може толкова важни промени, които ще имат сериозни последствия за населението, да не са разгледани в Комисията по околна среда. ОВОС и екологичните оценки трябва да гарантират високи екологични и здравни стандарти, а не да ги нарушават.

През деня стана ясно, че "Зелено движение" се оттегля от Коалицията с ПП-ДБ и събира подписи да се яви самостоятелно на избори.

От своя страна Станислав Анастасов от ДПС посочи, че промените не противоречат на директивата. Те засягат обекти с приоритетно национално значение с акт на МС и обекти от стратегическа важност. Много български компании се възползват от недостатъците на законодателството, за да прилагат нерегламентирани практики, а в други страни със същите промени успяват да привличат инвестиции и по-бързо си усвояват европейските пари, допълни Анастасов преди гласуването в пленарна зала.Ако не можете да осигурите мнозинство, дайте аргументи, посочи Кристиян Вигенин от БСП. А Георги Свиленски призова парламентарната група на БСП да напусне залата, за да не стават свидетели на спорове между зелените, които блокират и другите, които искат да строят. Стигна се и до реплики на Даниел Петров от "Възраждане", който нарекече екологичните организации "зелени талибани" и посочи като пример редица проекти в Габрово като тунелът под Шипка бил един от тях.

Последиците

Тези необмислени промени обаче не само няма да доведат до улеснение на инвеститорите, но и ще доведат до вълна от съдебни дела между конкуренти в бизнеса, смята Белев.

Решенията за нуждата от ОВОС влизат в база данни при следващ проект. Така може да се окаже, че на всички решения след 2014 г. трябва да се прави наново оценка на кумулативния ефект. Според закона, ако за един терен има много инвестиционни заявки, независимо, че не са реализирани част от инвестиционните намерения, трябва да се направи наново оценка на кумулативния ефект, която може да се окаже негативна, допълни Белев.

Например, един инвестиционен проект може да повлияе негативно върху популацията на даден вид на територията на проекта. Но ако този вид се среща не само на една, но и в други територии, то популацията би могла да бъде увредена на цялата територия на страната, ако бъде увредена на инвестиционното място, обясняват експертите. За това се прави оценка на кумулативния ефект. За нито едно решение от 2019 г. до сега няма да има обосновано заключение, което да се основава на кумулативни ефекти и затова такива оценки ще трябва да се направят отново, допълват еколозите. Такава ситуация би била проблем за вятърни инвеститори, например.

Компетентният орган е длъжен да се произнесе по всички тези решения. Но ако не го направи, всички тези решения са обжалваеми пред съда, а това ще е коз в ръцете на конкуренцията на един или друг бизнес да обжалва липсата на подобни решения, обясни Тома Белев. Ако съдът се напълни с хиляди такива дела, кумулативният ефект ще бъде огромен, посочи експертът. Това ще затрудни всички компетентни организации.

Промените ще засегнат и редица други решения, които са в процес на оценка в момента. Белев даде пример с решението по ОВОС за удълбаването на река Дунав при Румъния, чиито доклад е готов, но е с оценка на въздействието за пет години. Ако законовото предложение бъде гласувано от депутатите, означава, че трябва да се прави нова оценка с анализиране 10 години, подчерта Белев. В предложенията няма разпоредба какво се прави със заварено положение.

Белев посочи и проблем, който може да влияе на целия инвестиционен процес. Ако е имало инвестиционни намерения с екооценка и ПУП, но те не са релизирани, при появата на реален инвеститор той ще трябва да направи оценка и ще се оцени кумулативен ефект, такъв какъвто би бил, ако всички подадени намерения са реализирани. Правно и административно тези решения за издадени, независимо дали се реализират или не. И в крайна сметка един истински инвеститор, който иска да реализира инвестиция, няма да може да започне проект.

Още по-объркваща би била ситуацията с оценките за съвместимост на проекти в НАТУРА 2000, които са с петгодишен срок.

Като цяло не може решенията за въздействие върху околната среда да имат дълъг срок на действие, защото средата се променя, посочват от неправителствения сектор.

Типичен пример е разрастването на жилищната среда или разрешителните за търсене и добив на подземни богатства на метри от домовете на хората. Ако човек си купи къща в края на населеното място, то няма гаранция, че пред новия му дом, скоро няма да изникне комплекс с инвестиционно предложение от преди години, става ясно от позициите на неправителствените организации. Все още 82 общини от всичките 265 в страната са без приети общи устройствени планове и е масова практика да няма стратегическо планиране.

Нито едно от предложенията не би издържало оценка за конституционност, смята Белев.

Както вече описахме, промените предвиждат и скъсяване наполовина на сроковете за административно обслужване, становища и произнасяне по екологични процедури, както и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, ако съответното становище не е дадено в срок. Според вносителите това ще подпомогне инвестициите и ще се избегне забавяне на проекти с национално значение и обекти със стратегическа важност. Критиките обаче са, че къси срокове за мащабни прокети с много големи и сложни въздействия са нереалистични.

От Агенцията за инвестиции в сряда също подчертаха, че не е възможно да се произнесат в кратки срокове, че те не са реалистични и няма да доведат до резултат. Сроковете за произнасяне по ОВОС също се съкращават, но и така не присъстваха представители от екоминистерството, които да изразят позиция. По неофициална информация тяхна позиция по промените така и не е поискана.

Позицията на бизнеса

Проблемът всъщност засяга изключително много проекти, защото няма ясен списък на обектите с национално и регионално значение. Министерски съвет гласува прокети с национално значение, такива са редица обекти, определени по енергийната стратегия на България, обекти с национално и регионално значение са обекти, гласувани от Народното събрание. Така например кариера във Видинско също е обект с национално значение и проблемът в твърде разширеният кръг на тези обекти или пък инсинераторът в София, посочват експерти.

Бизнесът иска преди всичко предвидимост и ясни правила, посочват браншови организации. С тези промени в преходни и заключителни разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите, а не директно в Закона за опазване на околната среда равнопоставеността между участниците е нарушена, посочи за "Капитал" Илияна Павлова от Център "Чиста индустрия" на БСК.

Бизнесът се научи да спазва по-строгите правила на екологичното законодателство и прави оценки за въздействието върху околната среда и на кумулативния ефект, защото всяка инвестиция има влияние върху околната среда и здравето на хората, дори на прилежащи бизнеси. А в много случаи заради липсата на ясни правила кои обекти са с национално значение едни бизнеси се поставят в неравнопоставено положение спрямо други, определени за важни.

В изключенията се крият възможности за злоупотреби, например за Струма загубихме европейското финансиране именно заради желанието да не спазим екологичното законодателство. Да, понякога европейските изисквания са пресилени, но ОВОС дава гаранция на всички участници, че процедурата е изпълнена по правилата, посочи експертът. ОВОС не се прави на каквото и да е, той е необходим за сериозни обекти, които трябва да преценят огромното въздействие върху околната среда, което биха причинили.

За 15 или 10 години, каквито са последните изменения за действието на оценките или за продължаване на тяхната давност, околната среда може да претърпи много промени, нормално е преценката за въздействие върху околната среда да се прави на по-кратък срок, посочи екологичният експерт на БСК.

Тепърва ще видим ефектите от толкова бързи и необмислени промени, които бяха гласувани без широко обществено обсъждане дори сред професионалната общност и без становището на отговорната институция като Министерството на околната среда и водите.