Новият враг на Европа: пластмасата
Забраната от 3 юли на някои пластмасови продукти за еднократна употреба е малка крачка в битката с пластмасата, а прогнозите са за ръст на употребата й
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
- От 3 юли някои пластмасови продукти за еднократна употреба в ЕС и България ще бъдат забранени.
- Това е много малка крачка в битката за намаляване на пластмасата, като прогнозите са за ръст на употребата й.
- Решенията са в новите технологии, по-доброто събиране, рециклирането и най-вече намаляване на употребата й.
Тонове бутилки от бира, безалкохолни напитки, вода, кутии от сокове, опаковки от лекарства, туби моторно масло. Плаващият остров на боклуците се появи през януари по река Искър до ВЕЦ Своге. Потресаваща гледка, трудна за забравяне. Скоро след това придошлите води на река Средецка в Бургаско качиха тонове боклуци по дърветата. Отпадъци се появиха и по Струма под село Невестино.
Голяма част от тези планини от отпадъци, които забелязваме само когато ни залеят, са от един или друг вид пластмаса. Това им гарантира дълго бъдеще сред природата. Седемдесет години след като пластмасата промени света ни веднъж завинаги, сме изправени пред дилема. От една страна, тя е евтина, устойчива, многофункционална, даде тласък на редица индустрии. От друга страна, нейната практическа безсмъртност се оказа огромен проблем. Осмият континент, който се заформи от хиляди тонове боклуци в Тихия океан между Хавай и Калифорния, известен като The Great Pacific Garbage Patch, вече надхвърля два пъти територията на Тексас. Прогнозите са, че към 2050 г. в океаните ще има повече отпадъци, отколкото риба. Изчисленията на Европейския съюз показаха, че 80-85% от морските отпадъци представляват пластмаса. Около 50% от нея са изделия за еднократна употреба, а 27% такива, свързани с риболова.
И ЕС като най-голямата търговска общност в света реши да направи нещо по въпроса. През лятото на 2019 г. беше приета директива за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Ето защо, от 3 юли всички потребители, включително тези в България, ще трябва да се разделят с част от пластмасовите продукти за еднократна употреба. Тогава влизат в сила разпоредбите на директивата.
Новото законодателство предизвика силен интерес на всички по веригата - производители, търговци на дребно и потребители. Но дори да изглежда като промяна на бизнес модел (и краят на определени практики), това е много малка и плаха стъпка в борбата с пластмасата. Прогнозите показват, че се очаква ръст на производството и потреблението на пластмаса. А забраната на едни продукти най-вероятно ще доведе до замяната им с нови. Ограничения обаче доведоха до ново повдигане на темата за рециклирането, което не може да се похвали с големи успехи, и за генералното намаляването на пластмасата на различните нива - общество, бизнес и отделен индивид.
Новата забрана
Директива 904 е насочена срещу продуктите, "предназначени за използване само веднъж или за кратко време, преди да бъдат изхвърлени". Подходите са няколко: забрана на част от продуктите, опит за намаляване на други, промяна на изискванията по отношение на трети и информиране на потребителите за четвърти.
Забранените за пускане на пазара от 3 юли са клечките за уши, приборите за хранене, пластмасовите чинии, сламките, бъркалките, пръчиците за балони и съдовете за храна и напитки от експандиран полистирен - т.е. стиропор, както и оксо-разградимата пластмаса.
По отношение на останалите кутии за храна за еднократна употреба, при които може да се консумира директно от съда или да се изнесат навън, както и чашите и техните капаци всяка държава ще трябва да изготви мерки за намаляване на потреблението им. Целта е да се обърне трендът на ръст на потреблението, като към 2026 г. трябва да има намаление на потреблението, измерено спрямо 2022 г.
При пластмасовите бутилки до 3 литра има промяна на изискванията. Тези от тях, които са от полиетилен терефталат (бутилки от PET) от 2025 г. ще трябва да съдържат най-малко 25% рециклирана пластмаса, а от 2030 г. - минимум 30%. Изчислението ще е на база средна стойност за всички бутилки от PET, пуснати на пазара. Отделно ще трябва да се повиши и разделното им събиране. До 2025 г. 77% от бутилките трябва да бъдат събирани, а до 2029 г. - 90%. Друг голям проблем са капачките и капаците. Те ще трябва да остават прикрепени към съдовете по време на употребата на продукта и ще важи от 3 юли 2024 г.
Видима, четлива и незаличима маркировка пък ще трябва да информира за начина на обезвреждане, наличието на пластмаси и вредите за околната среда от определени продукти: дамски превръзки и тампони, мокри кърпички, тютюневи изделия и филтри, чаши за напитки.
Спорове за многократна употреба
В Европейската пластмасова индустрия работят повече от 1.6 милиона души в около 50 000 малки и средни компании, създавайки оборот от 260 милиарда евро годишно. В България в тази област са заети около 50 компании. От организацията European Plastic Converters EuPC, която обединява бранша в Европа, излязоха с позиция, че решенията за забрана на пластмаси се вземат, без да се отчита въздействието върху околната среда на избрания заместващ материал или дали има подходяща инфраструктура за събиране и третиране.
Индустрията има съмнения дали дървените прибори и бамбуковите клечки за уши ще бъдат по-екосъобразни или по-безопасни за здравето, като ще се използват естествени материали.
Тази позиция беше споделена и от Цветанка Тодорова, председател на управителния съвет на Браншова асоциация "Полимери". "Затваряме цяла индустрия и даваме път на други континенти", казва тя по отношение на биопластмасата. "В грижата си за околната среда политиците слагат като изисквания неща, които не могат да се случат практически", заяви още тя, като допълва, че изискванията за опаковки са като към храни и производителите имат сертификати food approval.
По думите на Тодорова не е ясно как ще се гарантира качеството на рециклата. Не е ясно как ще се случи проследяването на материала и колко пъти може да се завърти този кръг. "Бутилката няма да е толкова бистра", дава пример тя. От БАП прогнозират и че "много компании ще изчезнат в резултат на драстичното, несправедливо, несъстоятелно и ненаучно обосновано транспониране на директивата".
Проучване на "Капитал" сред засегнатите в България бизнеси показа, че част от тях имат идеи как да трансформират бизнеса си, но това ще бъде скъпо за някои и невъзможно за други упражнение. То ще бъде свързано и с огромна бюрокрация и неяснота в следващите няколко години - като всеки голям политически завой, взиман на централно ниво.
млн. тона пластмаса е произвела Европа през 2019 г. От нея за опаковки - 39.6%, строителство - 20.4%, автомобилна индустрия - 9.6%.
Пластмаса има за всички
Най-показателно е, че промените, които предстоят, са големи от гледна точка на засегнатите бизнеси, но много малка крачка в битката с пластмасата. Според цитираните от The Guardian изчисления човечеството от 50-те години насам е успяло да произведе над 8.3 млрд. тона пластмаса (към 2015 г.). Само 30% от нея е все още в употреба. От останалите само 9% са рециклирани, 12% е изгорена в инсинератори, а 79% е на сметища или в природата.
През 2019 г. производството на пластмаси възлиза на около 368 млн. тона в световен мащаб показват данните на plasticseurope.org. Очакванията са за ръст на глобалния пазар на пластмасата от 523 млрд. долара през 2018 г. до над 750 млрд. долара през 2027 г. Прогнозите са до 2050 г. производството й да представлява една пета от световното потребление на петрол.
Добър пример е "Лукойл Нефтохим Бургас". Рафинерията току що инвестира около 400 млн. долара в производство на полипропилен по нова технология. Причината - очакванията в бъдеще нефтохимията да има все по-голяма роля в нефтопреработката, или търсенето на пластмаса да расте както в България, така и в цяла Европа. Проектът ще позволи производството на до 300 хил. тона полипропилен годишно - повече от три пъти увеличение на сегашните 80 хил. тона.
Ръст на пластмасата се вижда и от данните на МОСВ за последните 10 години (виж графиката). Отпадъците от опаковки общо нарастват с 65% до 497 хил. тона през 2018 г., а пластмасата се е увеличила от 77 хил. тона на 131 хил. тона през 2018 г., т.е. една четвърт от опаковките са такива.
Така, докато от едната страна (производители на малки изделия) правилата се затягат, от другата (производители на пластмаса) нещата не само не се променят, но и се засилват. Решението най-вероятно няма да е само в централизирания подход, но и в доста по-индивидуалния - промяна на философията на потребление. Ако битката с цигарите е някакъв показател, то това обещава да бъде десетилетна борба.
Рециклиране на проблема
Новите европейски забрани повдигнаха отново темата с рециклирането на пластмасата и разделното събиране. В последните години редица разследвания на чужди медии за пътя на пластмасата показаха, че индустрията е длъжник на гражданите, които съвестно разделят отпадъците. Години наред огромни количества грижливо разделена европейска пластмаса завършва пътя си безславно някъде в Азия, в някои от случаите на незаконни площадки. Това се случва не без помощта на лошо проектирани схеми за отчитане на рециклирането в Европа. Пример за това е Великобритания, където при износ на пластмасата за Китай например се получават сертификати (т.нар. PRNs - Packaging Recovery Notes) за рециклиране на цялото количество, въпреки че с голяма част от него това реално няма да се случи. Така обаче фирмите предпочитат износа пред това да рециклират например само 1/3 от количеството у дома. А местният рециклиращ бизнес попада в неизгодна позиция да се бори за суровина.Към момента на фона на огромното производство (над 60 млн. тона на година за ЕС) индустрията използва повторно едва 5 млн. тона рециклирани полимери, като са необходими големи усилия за достигането на целите на Европейската комисия - 10 млн. тона полимери да се използват повторно към 2025 г. В България много по-малка част от отпадъците се рециклират. При 120 кг за ЕС за България те са 42 кг на жител.
От началото на тази година Брюксел опита да направи промяна и забрани износа на недобре сортирани или трудни за рециклиране отпадъци към държави от третия свят. По думите на Александър Дандис, менижиращ директор на European Plastic Converters, всички искат рециклиране. Прогнозите са, че към 2027 г. глобалният пазар на рециклирана пластмаса ще се увеличи с повече от 25 млрд. долара в сравнение с 2019 г., като пазарът ще се оценява на около 60 млрд. долара.
"Това е нещо, върху което индустрията трябва да се концентрира", казва Дандис. По-голямата част от продуктите технически могат да бъдат рециклирани, но на практика това не се случва.
Периодично на дневен ред излиза темата с химическото рециклиране, като то може да реши някои проблеми с качеството на получения материал, невъзможни за решаване само механично. През есента на миналата година петролната Total и базираната в Лондон Plastic Energy, която рециклира пластмаса до пиролизни масла, обявиха стратегическо партньорство и създаването на първият проект за химическо рециклиране във Франция. Производството ще е с капацитет 15 хил. тона годишно и се очаква да заработи през 2023 г. Total също така е подписал споразумение с компанията да купува и част от пиролизните масла (TACOIL), които се произвеждат от компанията в Испания.
Редица други компании също многократно са заявявали добрите си намерения в тази посока. През 2018 г. Nestlé например съобщи за създаването на The Nestlé Institute of Packaging Sciences, посветен на развитието на по-екологичните опаковки, които към 2025 г. трябва да са на 100% рециклируеми. Или големите решения са в индустрията и големите производители. По-малките решения обаче не са по-малко важни, а те са по цялата верига - в търговците и в отделния човек, който избира има ли нужда от бърза пластмаса всеки ден по няколко пъти.
Докладът "Наука за екологична политика" на Европейската комисия от ноември 2019 г. изследва разликата между четири вида найлонови торбички - обикновени (HDPE), биоразградими, оксо-разградими (разпадат се на малки частици чрез окисляване, но не се разграждат) и компостируеми. Тестват ги при три условия - изложени на въздух, потопени във вода и заровени в почва. На края на третата година обикновените, биоразградимите и оксо-разградимите торбички останали абсолютно непроменени във вода и почва и все още издържат на натоварване от 2 килограма, без да се скъсат. Компостируемите останали непокътнати в почвата, но във вода се разградили напълно за 3 месеца - важно предимство предвид островът от боклук в Тихия океан. На въздух всички торбички се разпадат на малки парчета микропластмаса - опасност за човешкото здраве, тъй като навлизат във водата и храната, а през 2019 г. бяха открити дори в най-отдалечените кътчета на Антарктида. Изследователите предупреждават и че т.нар. биоразградими торбички, които на практика не се разграждат, носят със себе си риск от по-голямо замърсяване, тъй като, подведени от надписа "биоразградим", потребителите биха могли да изхвърлят тези торбички по-безразсъдно.
Още забрани върху пластмасата за 2021 г.
Коста Рика, Гвиана и Мексико сити, Южна Австралия, Канада, Хонолулу забраняват пластмасата за еднократна употреба. Гватемала, Малдивите и Оман забраняват найлоновите торбички и пластмаси за еднократна употреба, като чаши и сламки. Перу забранява пластмасите за еднократна употреба, а още от 2018 г. найлоновите торбички са забранени на Мачу Пикчу. Китай забранява сламките. Тайланд, Абу Даби и Мозамбик - найлоновите торбички за еднократна употреба.По темата работи и Лия Панделиева
4 коментара
Не е виновна пластмасата ! Виновни са използващите я !!!
Много от алтернативите на пластмасовите изделия имат много по-голям въглероден отпечатък върху климата. Европа трябва да си изясни дали иска да се бори с промените в климата или с пластмасите. Не става и с двете едновременно.
Като за начало трябва да върнат стъклото за многократна употреба.
Първо трябва да забранят на фирмите да продават продуктите си собствен буркан(по дизайн). Да се одобрят 10-15 вида буркани в които да се предлагат всички продукти. След това да се организира обратното изкупуване и употреба.
Само преди 30 години в българия имаше 10 размера буркани и още толкова вида бутилки.
www.packtato.bio, прочетете малко за алтернативите и не вярвайте сляпо на глупости. 21 век няма нужда от найлон и целулоза, всичко, което се ползва става на тор или храна за рибите. Само големите корпорации и веригите за храна са против, защото трябва да се откажат от малка част от тяхната печалба от опаковките, които ви предлагат!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.