Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Освен това, казва Матев, през последните сто години затоплянето е рекордно бързо. Преди такива промени са се случвали не за хиляди и десетки хиляди години, а за стотици хиляди и дори милиони години.

Факт е, че промените в климата вече се усещат - чрез екстремните събития.

Но все пак валежите през май са нещо нормално, казва Матев. За България най-валежният период е от втората половина на май до средата на юни. Промяна би било, ако не вали, както впрочем се случваше в предишни години. Това създава доста големи проблеми за селското стопанство.

Миналата зима е била най-топлата зима в инструменталната метеорологична история на България. Или от около 140 години насам. Но за сравнение, зимата на 2005-2006 г. е била с по-малко снеговалежи.

"Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг, ако не са ходили на планина. Реално нормална снежна покривка не е имало от 2017 г. Няма ги вече типично зимните прояви на времето - виелици, обилни снеговалежи, дълги ледени периоди", казва още Матев.

Земеделието и климата

Промените в климатичните цикли засягат силно агробизнеса. Според Матев решението за минимизиране на риска е да се търсят по-устойчиви култури, да се чете повече за настъпващите промени и да се прави земеделие с адаптивни растения. Може да се мисли и за друг начин на отглеждане на културите - с по-ефективни системи за поливане и запазване на влажността на почвата, тъй като засушаването може да провали цялата реколта.

Климатът засяга пряко и туризма. Зимният сезон е пряко зависим от снеговалежите и когато ги няма, той може съвсем да пропадне. Същото е и през лятото - ако времето е лошо, бизнесът не върви.

Валежите засягат и енергетиката, тъй като липсата на вода спира ВЕЦ-овете. Например в България има с почти 40% по-малко произведена енергия от вода.

Какво се променя в Европа?

Като цяло според Матев става по-топло. При валежите обаче има т.нар. петнистост. Осреднено изглежда, че валежите са в норми, но реално има места с много валежи и такива с много малко.

Очаква се Северна Европа да има повече валежи, а Южна - по-малко, с дълги периоди на суша и такива с проливни валежи. Като цяло в Южна Европа ще има повече екстремни прояви на времето.

Симеон Матев казва, че климатично България е изцяло в Европа, докато политически все още има известни съображения по този въпрос. Фотограф : Цветелина Белутова

"В климатично отношение България е изцяло в Европа, но в политическо - имаме известни съображения", изтъква Матев и пояснява, че най-голямо затопляне от всички региони на земята има в Арктика - до 8-10 градуса. В райони около екватора пък се наблюдава средно понижение на температурата.

"Трябва да сме подготвени и да използваме водните си ресурси най-рационално. Според някои хидролози България е сред най-бедните на водни ресурси и не трябва да ги пилеем", казва още той.

В подкаста ще чуете още за:

• Градските топлинни острови и примера в София
• Ролята на въглищата, CO2 емисиите и ВЕИ
• Бъдещият климат на България и ще може ли да се садят тропически култури тук.