Теория и практика на Европейския парламент

Реално няма мнозинство и опозиция

а гласуването често се подчинява на национални интереси. Това работи добре за някои страни - Германия например прокарва голяма част от законодателното си лобиране през евродепутатите си. Не е тайна, че канцлерът Меркел и предшествениците й лично инструктират лидерите на националните си делегации в европарламента как да гласуват. Германия обаче има 99 евродепутати и следователно това лобиране почти винаги е успешно. България със своите 17 представители трудно може да постигне същото, освен ако те са убедителни и спечелят съюзничеството на колеги от други страни.

Парламентът одобрява голяма част от законодателството и определя бюджета на ЕС в сложна съвместна процедура със Съвета на министрите на страните членки. Често след стотиците поправки, допълнения и лобиране окончателният закон няма почти нищо общо с първоначалното предложение на комисията, а е беззъб компромис по най-малкия общ знаменател между национални, политически и бизнес интереси. "В крайна сметка много от решенията са почти безсмислени, слаби закони, които не задоволяват никого", обясни Дерк Ян Епинк, бивш високопоставен служител на Европейската комисия и автор на популярната книга за ЕС "Животът на един европейски мандарин".

Ако Договорът от Лисабон влезе в сила, законодателните правомощия на европарламента ще се увеличат. Въпреки това в редица важни области евродепутатите изобщо нямат думата - правосъдие и вътрешни работи, сигурност, данъчна политика и разширяването на еврозоната. Това не им пречи да бълват доклади, декларации и резолюции по тези и други въпроси извън тяхната компетентност - от изборите в Афганистан, през културното наследство на Южна Америка та до 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Това създава впечатлението, че Европарламентът не е сериозен инструмент за управление, а скъп клуб за безсмислени дебати.

Това не е съвсем така - заедно със страните членки евродепутатите решават разпределението на европейския бюджет и

Гласуват колко пари

отиват за различните му пера - земеделие, структурни фондове, администрация, наука и т.н. Така от следващите български евродепутати през 2012 г. донякъде ще зависи колко евросредства ще получат българските земеделие, инфраструктура и околна среда в периода до 2021 г. - важно решение за икономическото развитие на страната. За разлика от Европейската комисия европарламентът не контролира харченето на парите и не може да "замрази" средствата на някоя страна членка. Той обаче оказва натиск върху комисията за по-стриктен контрол - наскоро например парламентът я застави да контролира по-изкъсо управлението на европейските пари в България и Румъния и дори и поиска доклад за еврофондовете у нас - стъпка, на която другите институции нямат право.

Приемането на нови членки в ЕС става само със съгласието на европарламента. Той е и единственият орган, който може да уволни цялата комисия (но не и отделните й членове). Досега това не се е случвало, като единствено комисията на Сантер подаде оставка през 1999 г., за да избегне разпускането й. Контролът над комисията не свършва дотук - европарламентът гласува назначаването на председателя на институцията, избран от страните членки, и одобрява отделните комисари - процедура, която предстои през септември и октомври. Тя изобщо не е символична - през 1994 г. комисията на Жак Сантер беше одобрена с мнозинство от само 22 евродепутати, въпреки че имаше безусловното одобрение на страните членки. Засега е трудно да се каже дали и тази година ще наблюдаваме подобен драматичен развой - ако социалистите, крайнолевите и евроскептичните партии спечелят повече гласове, те могат отново да вгорчат живота на Барозу. През 2004 г. той замалко да стане първият председател на отхвърлен екип въпреки подкрепата на десните и част от либералите. Историята познава и комисари, одобрени от страните членки, но отхвърлени от парламента. Най-известен е италианският кандидат за комисията на Барозу - Роко Бутильоне, който получи червен картон заради изказване против хомосексуалността.

Затова евроизборите са определящи за качеството и възможностите на бъдещата комисия да направлява ЕС в трудни времена. Но не само - днес над 70% от законодателството е продукт, изготвен с участието на Европейския парламент - а това са закони, влияещи на всички нас. Така че, скучен или не, европарламентът заслужава внимание - включително на изборите през юни.