Кой ще оглави ЕСО - въпрос за половин милиард

Изборът все още не ясен, а залогът са огромни суми за модернизация на мрежата с фокус към ВЕИ

Така изглеждат част от данните на ЕСО, свързани с производството, потреблението, товара и др. на електроенергийната система.

Румяна Гочева

Така изглеждат част от данните на ЕСО, свързани с производството, потреблението, товара и др. на електроенергийната система. © Анелия Николова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук.

Конкурсното начало при избора на шефове на държавните фирми е на път да се превърне в пълен хаос, а липсата на публична информация започва да прилича повече на имитация на състезание, отколкото на реална надпревара. Примерите за това са много, а изборът на новото ръководство на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) не прави изключение.

Кой ще управлява ЕСО обаче е от изключително значение, особено предвид факта, че в последния вариант на Плана за възстановяване се предвижда диспечерът да получи около 500 млн. лв. за развитие на мрежата. Затова и мълчанието на институциите по темата е особено смущаваща.

Докъде е процедурата?

Докъде е процедурата по избор на ново ръководство на ЕСО всъщност не е съвсем ясно. В. "Капитал" се опита да разбере повече за сроковете, участниците и отпадналите кандидати, но това се оказа трудна задача. От самото дружество заявиха, че процедурата не се движи от тях, въпреки че на сайта им е поместена обява за конкурс за набиране на кандидати за членове на ръководството.

От Министерството на енергетиката препратиха към БЕХ, а от самия БЕХ заявиха, че въпросите са насочени към експертите. Позицията на министерството е странна при положение, че като принципал на БЕХ ведомството би трябвало да е наясно какво се случва там. Самият холдинг пък все още не може да даде информация за това кои поименно са кандидатите, докъде е процедурата и какви са сроковете оттук нататък. В петък (23 април) обаче от БЕХ са публикували съобщение, че във връзка с налагането на мораториум на назначенията конкурсът за избор на представител на държавата в ЕСО се спира.

В началото на март допуснатите кандидати до участие в устната част на процедурата за избор на Надзорния съвет на ЕСО бяха Пламен Радонов, Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. Радонов и в момента е част от надзора. Той е бивш главен секретар на СДС, когато лидер на партията беше Пламен Юруков. Евден Николов пък бе кандидат за КЕВР през 2018 г., подкрепен от "Воля". Иван Йотов е бивш шеф на ЕСО, а Лъчезар Димитров и Георги Наков са експерти от самото дружество.

Ами независимите?

От Агенцията за публичните предприятия обясниха, че са номинирали няколко души за независими кандидати в ЕСО. Това са Александър Тричков, Костадин Попов, Георги Миков, Пламен Герджиков и Лъчезар Димитров. За тях не се знае много, но Пламен Герджиков има стаж като директор на "Централното диспечерско управление", а Лъчезар Димитров - като директор на дирекция "Пренос на електрическа енергия" в ЕСО.

Имената на тези номинирани кандидати са изпратени в БЕХ, който трябва да вземе окончателно решение кой да влезе в надзора на ЕСО. С изпращането на посоченото писмо, работата на Комисията по номиниране е приключила, пишат от Агенцията за публичните предприятия до в. "Капитал".

Въпреки тези данни, липсата на пълна и обобщена информация за хода на всички процедури на едно място е смущаваща на фона на заявките за прозрачност. Затова и идеята да се въведе състезателно начало все повече започва да изглежда като опорочена, а конкурсите - като проформа.

С какво е различно ЕСО?

Структурата на ЕСО е особено важна предвид средствата, които ще получи дружеството в близко бъдеще. В Плана за възстановяване дружеството е посочено като получател на около 500 млн.лв. (в периода 2021-2026 г.) за развитие на мрежата затова е особено важно кой ще застане начело на структура, която ще може да разходва такъв публичен ресурс.

Част от средствата се планират за модернизация на системите за управление на подстанциите, цялостна система за киберсигурност, увеличаване на междусистемния капацитет за пренос на електроенергия и други.

Важен момент е, че според Плана за възстановяване финансирането на проекта не представлява държавна помощ и тази оценка е потвърдена от ЕК. Това означава, че дори планът да претърпи нови корекции, то едва ли проектите, получили такава преценка от Брюксел ще претърпят значителни промени.

В описанието на цялостния проект на ЕСО се изтъква, че идеята най-общо е да се модернизират системите в условията на нисковъглеродно производство и с оглед все по-голямото навлизане на ВЕИ. Експертите обаче са скептични точно по какъв начин ще бъдат насърчени възобновяемите източници и как и дали огромният ресурс ще се харчи по реда на Закона за обществените поръчки.