Пламен Младеновски: Бизнесът да не чака последния момент за избора на доставчик на ток

Да, чисто технически процесът ще бъде затруднен. Колкото и да е лесна, смяната на доставчик изисква спазването на определени процедури и сериозен ресурс от страна на търговците. Аз не виждам как един търговец в България може да направи повече от 5000 смени на месец. Моят съвет е фирмите да не чакат крайния срок, а да предприемат действия още сега.

В момента цените в България, а и в цяла Европа се увеличават всеки ден. Голяма част от търговците заключват сделките си с фючърси и когато тяхната цена се променя бързо, растат и борсовите тарифи. Само за последния месец цената е скочила с 5-10% за крайни клиенти за едногодишен договор в сравнение с това, ако клиентът бе решил да сключи този договор в началото на април.

Защо търговците на ток се забавиха с подаването на оферти към платформата за сравнение на цени на КЕВР и също решиха да изчакат до последния момент?

Голяма част от тях не искаха да подадат такива оферти. Затова се наложи ние да предприемем действия и да им напомним, че крайният срок е 30 април. Ако някой не се съобрази с този срок, КЕВР ще трябва да му наложи санкции. Досега пазарът на енергия се характеризираше с една мистичност - той не се рекламира много и обикновеният потребител доскоро нямаше достъп до търговците и не можеше да види офертите им.

Самите те пък разчитаха единствено на това клиентите да сравняват цените им с тези на регулирания пазар. Сега с платформата за сравнение на цени се опитваме да създадем наистина ефективна конкуренция, която да даде информация за реалното състояние на пазара.

По какъв начин ще се промени ролята на КЕВР от юли и какви са механизмите за контрол на пазара на ток, така че да не се допускат манипулации или спекула?

Ролята на КЕВР няма да се промени по никакъв начин, тъй като и сега тя е съсредоточена основно върху контрола и недопускане на спекулации и манипулации на пазара на едро. По-различно е, ако говорим за пазара на дребно - там КЕВР играе ролята на последна инстанция, която може да реши възникнали проблеми между доставчик и клиент. Проблемът е в това, че често клиентите не са добре запознати с договорите, които подписват.

Тези договори не се одобряват от КЕВР, както е на регулирания пазар. Клиентите се жалват или от увеличена цена, или от някакви допълнителни разходи. Когато избира доставчик, всеки потребител първо гледа цената, но цената не е най-важното. Най-важното са условията, които предлага доставчикът. Моите наблюдения са, че обикновено тези, които предлагат най-ниска цена, включват клаузи в договорите си, че тарифата е валидна към настоящия момент и търговецът има право едностранно веднъж или два пъти в рамките на договора да я променя.

Ако обаче е включена клауза за предоговаряне, това вече е по-различно, тъй като и двете страни трябва да са съгласни. Когато тази клауза е за едностранна промяна на цената, потребителят е в много по-неизгодно положение. В този смисъл клиентите не трябва да се подвеждат и да гледат единствено ниската цена, а и да обръщат внимание на договора в неговата цялост.

Това ли са най-честите уловки в договорите?

Какво трябва да направи даден участник на пазара на ток, ако има съмнения за непозволени сделки?

Клиентът може да подаде жалба в КЕВР, която ще бъде разгледана, и да бъде взето съответното решение. Много модерни напоследък станаха договорите за борсова цена плюс надбавка заради ниските цени, които бяха отбелязани заради пандемията през второто и третото тримесечие на миналата година.

Тогава се сключваха много такива договори, но също има трикове, тъй като не всички клиенти проверяват каква точно е била борсовата цена и това създава възможност за манипулация от страна на търговеца. Не казвам, че те го правят, но в един момент се оказва, че търговците дават много ниска надбавка, за да се справят с конкуренцията на останалите - виждал съм цени борса плюс 1 лев, което е нереално, тъй като само разходите за балансиране са много по-високи.

На второ място - манипулацията е в това, което се представя на клиентите като почасови цени, тъй като много малко от тях ще тръгнат да проверяват час по час каква е била цената на борсата и по този начин фирмите си гарантират по-висока надценка на техните оферти. Това не е измислено в България и не е само българска практика. С това се запознах в скандинавските страни още преди 7-8 години, когато се опитвахме да черпим опит как да либерализираме пазара.

Там фирмите работят и се конкурират по този начин - предлагайки борсова цена плюс надбавка, като в един момент при яростната конкуренция надбавките толкова много изтъняват, че търговците започват да търсят начин как да привлекат клиентите и се стига до такива уловки. Щом в скандинавските страни манипулират, какво остава за нашите географски ширини. И все пак нека не обвиняваме търговците - това е една изолирана практика, за която пак би следвало да се внимава.

Какви санкции се предвиждат, в случай че се докаже манипулация на пазара?

Според вас трябваше ли да има по-дълъг срок за излизането на небитовите клиенти на борсата?

Може ли да кажем, че излизането на фирмите на свободния пазар от юли е генерална репетиция за това, което предстои на пазара на бита?

Разбира се. Още когато се обсъждаше законът, това бе поставено и като един от мотивите за приемането му - именно пълното излизане на небитовите потребители като генерална репетиция за битовите. Направиха се и някои много важни изводи за това какво точно се случи, достатъчен ли е този срок и т.н. Според изискванията на ЕК до края на 2020 г. ние трябваше да сме либерализирали пазара на едро, като се допуска до 2025 г. да продължи да съществува и регулираният пазар за битовите потребители.

Това не е случайно - свободният пазар се характеризира с определена динамика и непредвидимост и се влияе и от много външни фактори, затова идеята бе да се даде един по-дълъг срок за бита, през който да бъдат изготвени съответните механизми за защита на уязвимите потребители.

Процесът е идентичен с този, който наблюдаваме сега, тъй като тези, които не са излезли на свободния пазар, са малки офиси, нотариуси, магазинчета и други - хора, за които електроенергията е просто една сметка в края на месеца и не е ценообразуващ елемент в стоките или услугите, които предлагат.

Същото вероятно ще се получи и с голяма част от населението - най-вероятно ще се чака до последния момент, преди да се премине към подобна стъпка, особено ако няма сериозен икономически стимул. Много зависи и от момента - ако се случи, когато цените на борсата са по-високи, отколкото на регулирания пазар, излизането на свободния пазар ще се затрудни още повече.

Как очаквате да се променят цените на борсата с пълната либерализация на пазара?

Не очаквам да има промяна, която да е предизвикана от този процес. Електроенергията, която ще се появи като търсене, би следвало да излезе от регулирания пазар като предлагане и това ще доведе до баланс. Ако има някаква промяна, тя няма да е свързана с либерализацията на пазара на едро - както виждате, нашите цени много строго следват тези на европейския пазар. Тя по-скоро би била предизвикана от някакъв външен фактор или ако е вътрешен - ще бъде по-скоро свързано с намалени мощности и по-скъпи емисии, но не и с либерализацията на пазара.

Интервюто взе Румяна Гочева