Спасителен план за енергетиката

Това прави по-трудно и намирането на решения, тъй като много от проблемите изискват законодателни промени или одобрение от Народното събрание. Големите надежди са насочени към плана за възстановяване, по който страната очаква да получи 12 млрд. лв. общо, включително 1.6 млрд. лв. авансово плащане, като немалка част от тези пари са насочени към енергетиката. Заради забавянето на плана обаче вероятността това да се случи до края на тази година е почти нулева. В същото време от правилното използване на средствата зависи дали държавата ще успее да трансформира ефикасно енергийния сектор и да гарантира сигурна и достъпна енергия на българския бизнес в дългосрочен план. Ясната политика в енергетиката и предвидимата среда пък са ключови за привличането на чуждестранни инвестиции и развитие на икономиката.

Имаме план

След дългото отлагане България все пак внася плана си за възстановяване и устойчивост в Брюксел на 15 октомври, потвърди служебният премиер Стефан Янев на срещата. Страната е последната в Европейския съюз заедно с Нидерландия, която все още не е предоставила такъв план в Европейската комисия, въпреки че предварителните крайни срокове бяха в първата половина на годината. Това обаче не беше направено от редовното правителство, а след това се разбра и причината - ЕК иска в него да бъде заложена крайна дата за въглищната енергетика, което заради изборите правителството на ГЕРБ не посмя да направи, както и ангажименти за съдебна реформа, които също липсваха в първия вариант на плана.

Забавянето досега до известна степен се дължи на липсата на визия за съдебната реформа и енергетиката, обясни и отговорният за процеса вицепремиер Атанас Пеканов. С внасянето на документа започва двумесечен процес на преговори и ако всичко върви добре, до края на годината страната трябва да получи одобрение от ЕК. "Всичко ще зависи от преговорите по тези две теми", уточни той. След това Съветът на ЕС има още месец, в който да одобри договора, преди да бъде подписан. Така първите средства от общо над 12 млрд. лв. ще влязат в страната най-рано през първата половина на следващата година.

Въглищен натиск

На срещата стана ясно още, че в момента работна група е започнала да пише проект на енергийната стратегия на страната, която е тясно обвързана с плана за възстановяване. Текстът трябва да е готов до месец. "Две са липсващите звена в стратегията, която е била до края на 2020 г. - декарбонизацията и бъдещето на ядрената енергетика. Това са темите, които трябва да надградим, като ги адаптираме към настоящата ситуация", посочи енергийният министър Андрей Живков. В плана за възстановяване 38% от средствата, предвидени за България, са именно за декарбонизация. В сегашната стратегия остават проектите за изграждане на газова мощност от 1 гВт в Маришкия басейн, развитие на възобновяемите енергийни източници - над 2 гВт, плюс батерии, както и по-малък тестов проект за геотермална енергия.

Основно изискване на ЕК, за да одобри плана, е България да посочи индикативна дата за край на въгледобива. В момента в плана като дата е заложена 2038 г., като по думите на премиера тя подлежи на преговаряне и може да стане 2040 г.

При всички положения обаче доста преди това ще трябва да бъдат направени междинни стъпки. От правителството признават, че страната е подложена на силен натиск от Брюксел да затвори въглищните си централи още през 2026 г. "Ние сме дали индикативна дата за излизане в крайната фаза. В момента се договаряме какво да се случва в този период", уточни Пеканов.

Краят на въглищата обаче не е само спиране на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". "На територията на България работят още много въглищни електроцентрали, които също трябва да изпълнят съответните изисквания, преминавайки към критериите на зелената сделка", добави Живков. Това, което е ясно засега, е, че България ще се опита да върви с малки стъпки към изпълнението на тези условия, за да има време да си осигури надежден заместител на въглищата.

В сряда в центъра на София имаше голям протест на миньорите от "Марица-изток", които настояваха браншът им да бъде запазен възможно най-дълго. Реалностите обаче са по-различни - сегашните високи цени на енергията, които позволяват на въглищното производство да е конкурентно, са временно явление и при нормализирането им мините и ТЕЦ-овете пак ще трябва да ограничат дейността си, както преди. Само за миналата година ТЕЦ "Марица-изток 2" отчете над 340 млн. лв. загуба, с времето отрицателният финансов резултат ще става все по-голям.

Дори тази година, когато централа работи на пълна мощност, загубите ще са около 200 млн. лв.

Ядрени възможности

Подготвяната в момента енергийна стратегия, която ще трябва да бъде одобрена и от парламента, се опира и на още един стълб - развитието на ядрената енергетика в България. "Презумпцията, от която изхождаме, е, че ядрената енергетика е един от ключовите фактори, които могат да гарантират устойчивостта и независимостта на енергийната система", обясни Янев и добави, че тя няма алтернатива за осъществяването на зелената сделка.

Тук обаче голямото неизвестно е цената. Прогнозираните още през 2017 г. разходи за нова АЕЦ в Белене бяха за 20 млрд. лв. Скорошен доклад обаче показва, че само от 2019 г. насам инвестиционните разходи в нови ядрени мощности са се увеличили с 39% заради поскъпването на суровините. Така че няма да е изненада, ако цената на АЕЦ "Белене" и нови блокове в "Козлодуй" стигне 30 млрд. лв. Това е непосилна инвестиция за държавата, а частни инвеститори биха могли да дойдат само при гаранции за цена и изкупуване. Колко обаче трябва да струва токът, за да се възвърнат тези милиарди, също е въпрос без отговор към момента.

Пари за бизнеса

В последния вариант на плана е променено съотношението между грантове и финансови инструменти, след като приоритизирането на вторите беше посрещнато с остри критики от бизнес организациите. В момента се предвижда 840 млн. лв. от общата сума да бъдат разпределени като безвъзмездна помощ, а останалите около 360 млн. лв. да са финансови инструменти. Според Пеканов това е добър баланс, който ще даде възможност за краткосрочна подкрепа, от която компаниите се нуждаят в момента, като в същото време се насърчи финансовата дисциплина, която инструментите осигуряват. А по думите на вицепремиера те ще бъдат все по-често използвани следващите години.

Правителството работи вече и по оперативната програма "Конкурентоспособност", която ще започне веднага след като планът за възстановяване бъде одобрен. Първата мярка е "Технологична модернизация", като икономическият министър Даниела Везиева очаква програмата да е факт в началото на следващата година.

Наред с енергийните проблеми служебното правителство трябва да реши и как да изпълни изискванията на Брюксел за съдебна реформа - без гаранции за това планът за възстановяване просто не може да мине. "Ние ще се ангажираме, че ще има промени. Не само реформи в икономиката, ЕК иска да види ясни реформи в съдебната система", заяви президентът Румен Радев на конференцията. Премиерът Янев обаче призна, че има малко, което може да се направи по правосъдната тема без парламент. Но ако такъв има след месец, то той ще има възможност бързо да вземе мнение по преговорния процес с ЕК. Това обаче може да отложи финалното одобрение на плана - а оттам и парите за бизнеса, за по-късно догодина.

По темата работиха също Ивайло Станчев и Огнян Георгиев